Публикувана: 7 юни 2008, 13:06 ч.
Последно мнение: 8 юни 2008, 13:39 ч.

Гузна съвест или ниско самочувствие?!

2 900
11
1

Гост

7 юни 2008, 13:06 ч.

Привет, моля ви посъвеитвайте ме как да намаля чувството си за дълг и вина и гузна съвест. Не съм направила нищо лошо и не смятам да правя, но постоянно ме тормози едно чувство на дълг към роднини (не визирам мъжа си и детето),и то не за жизненоважни неща, където съм сигурна че ще откликна с готовност, а за ежедневни и битови ангажименти. ПРИМЕР:
Ако семействотвото на брат ми нямат възможност да си поемат тяхните ангажименти (или им е по-удобно аз да ги поема, щото примерно на мен ми е на път или така или иначе правя нещо за себе си и те смятат, че няма да ми пречи да направя същото и за тях), аз се чувствам длъжна да го поема аз, въпреки, че не ми е удобно много, че съм изморена или т.н.
Искам да се променя, и да не се чувствам длъжна непрекъснато да давам обяснения, (и когато ме питат и когато не) защо не мога едикакво си , сякаш е мое задължение.

# 1 7 юни 2008, 13:27 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Бъди по конкретна.... Rolling Eyes

# 2 7 юни 2008, 13:46 ч.

София
Мнения: 18 679

Не си виновна ти. Като малка не са те възпитавали правилно, не си се научила да казваш "не" и сега теглиш каиша на тази родителска грешка цял живот Tired

Да ти кажа от опит, няма оправия Confused

Можеш да се научиш да отказваш, но няма да можеш да накараш подсъзнанието си да спре да те тормози - "е, сега що им отказах на хората, можех да ги отменя, нямаше кой знае какво да ми стане, аз съм лошо, лош човек

".
Е, можеш да опитваш лека полека да се учиш да отсвирваш Wink

Опитай. Ако се чувстваш още по-зле, винаги можеш да се върнеш към стария си начин на действие Simple Smile

# 3 7 юни 2008, 14:00 ч.

Мнения: 2 448

Не знам какъв е точно случаят, не става много ясно от поста ти, но на мен лично за брат ми и семейството му нищо не ми тежи.
Виж, ако е за семейството на мъжа ми /сестра му, майка му, баща му/ ще е съвсем друго. Mr. Green

# 4 7 юни 2008, 14:23 ч.

# 5 7 юни 2008, 14:29 ч.

Мнения: 682

И според мен причината да се чувсваш по този начин е възпитанието ти, както е писала по - горе belinda. За съжаление и аз съм възпитана по този начин и това ме тормози понякога. Аз си налагам да казвам "Не" напоследък и мога да ти кажа, че в началото е трудно, но после започваш да се чувстваш много по-свободна и уверена в себе си и решението, което си взела. Нагърбвайки се с това да си в услуга на всички и по всяко време е изтощително и ненужно. За жалост, когато го допускаш има опасност хората да се възползват от теб.

# 6 7 юни 2008, 14:55 ч.

Цитат на: winnifer link=topic=302042.msg7723255#msg,7723255 date=1212837822

Когато човек се научи да цени себе си, времето и приоритетите си, ще започнат и другите да го ценят. Ако си възпитавана по принципа "дългът към семейството преди всичко" - добре, но ти вече си имаш свое семейство и това правило важи за него. Роднините остават на заден план, защото те си имат своите семейства. Трудно се казва категорично "не", но не и невъзможно. Винаги можеш да прозвучиш и по уклончиво.

Относно примера, който си дала:
Ангажиментите на брат ти, са си негови ангажименти, без значение дали на теб ще ти е по-лесно да ги свършиш или не. Ако след работа на теб ти се иска да се разходиш по магазините, да пийнете някъде по нещо с колегите или директно да се паркираш вкъщи пред телевизора, значи това е най-важното. Не си длъжна да поемаш неговата работа, откъдето и да го погледнеш това си е допълнително натоварване, което се отразява на теб и сем ейството ти.
н
Хората, кото полагат грижи за себе си на са нито лоши, нито егоисти, те са просто хора, които уважават себе си.с

Много бих искала това, което казваш да го почувствам със сърцето си, за да не се раздвоявам непрекъснато в дилемата: "Права ли бях като отказах, или просто неотзивчива , лоша и егоистична", което непрекъснато ми се напомня от родителите ми, когато видят, че не искам да направя нещо за братовото домочадие и ме манипулират с любовта и невинността на племенницата. Давам си сметка, че на тях като родители им се иска да се разбираме, помагаме, да се търсим и обичаме, но това е вече късно за възпитаване у нас, и ние не го чувстваме така. Непрекъснато ми дават примери, че брат ми нямало на мое място да ми откаже или да направи като мен, т.е., непрекъснато ни сравняват в негова полза - колко той е благороден, великодушен, отзивчив и услужлив. Да, може би е вярно, но аз не го натоварвам и не искам от него нищо, именно защото знам, че всеки е натоварен в днешно време, камо ли да поискам той да свърши нещо , което мога и аз, но на него ще му е по-удобно да го направи, докато аз непрекъснато чувам:"Какво толкова ще ти стане? Нали така и така правиш за себе си еди какво си?!

# 7 7 юни 2008, 15:18 ч.

Мнения: 3 423

Отвори школа по слугинаж.
Ще направиш кинти. Ще ти
се вдигне самочувствието.

# 8 7 юни 2008, 16:02 ч.

Цитат на: =lili= в сб, 07 юни 2008, 14:55

и ме манипулират с любовта и невинността на племенницата.

Ей това е най-гадното, но и него може да преодолееш. Твоята племенница си има родители и те отговарят за всичко свързано с нея, а не ти. Ако става въпрос за инцидентни случаи, в които да помогнеш - ОК. Но ако трябва да поемеш постоянен ангажимент свързан с нея, то тогава не - не си длъжна. Пак повтарям, ти не си лоша, егоистка или каквато там ти вменяват, че си.

Намери подходящи думи, с които да обясниш на брат ти и снаха ти, че времето след работа, е време за теб и семейството ти. Ако те не могат да планират времето си така, че да изпълняват задълженията си на родители, то грешката е в тях, а не в теб.

# 9 7 юни 2008, 16:55 ч.

....

Хмамммммм, да помагаш ми с тази емоционална подкрепа, благодаря ти много!
Чувството ми на вина, явно доста ми е вкоренено, защото чувствам такава и по отношение на държанието си, макар моята философия да ми говори, че не правя нищо лошо, а напротив, често ми се прави (любезна)забележка да не говоря и да не се държа по начин, който те смятат за неправилен за детето им, което за мен са изостанали и неадекватни за времето и възрастта на детето ограничения, но това си е тяхно право и не се бъркам, само че си мисля, че ако не им харесва поведението ми и смятат че вредя на детето им, имат право да ограничат контактите с мен, а не да ми казват как да се държа и какво да говоря, защото тогава няма да съм аз, а техният клонинг или марионетка. за да не си помислите че нещо вредя, ще дам пример: Детето е на 7г. и ме пита от къде идват бебетата, и аз отговарям че се раждат от коремчетата на мама, а тя ме поправя и казва, че щъркелите ги носят newsm78

Детето се чуди аз ли лъжа или майка му, но аз не нося главата на майка му, че да отговарям к ато нея Shocked

Като се преобличам в стаята си и да я карам да излиза или си затваря очите, зъщото оставам по бекини и сутин (не дибидюс), а детето е момиче все пак newsm78

Вече незнам как да се държа, за да не се чувствам , че вредя на възпитанието и психиката на детето, само защото съм различен от майка и човек, и се държа като себе си, а не както тя и се иска (въпреки, че съм доста морална и щадя психиката на всеки не само на децата)?!

# 10 7 юни 2008, 19:16 ч.

Мнения: 197

Кой е по-големият-ти или брат ти? И всеки си има семейство, имаш пълното праов да си поставиш границите без да даваш обяснения. Всъщност може да си представиш ситуацията по друг начин. Започваш да угаждаш на всички, правиш каквото ти кажат, ходиш , където ти кажат, нямаш собствено мнение, за да не ги обидиш и т.н. ....... До къде ще стигнеш така, в какво ще се превърнеш? Гарантирам, че пак няма да са доволни.

# 11 8 юни 2008, 13:39 ч.

.........

Е, ясно е, че аз съм по-малката и това е основният им коз да ме ползват за задоволяване на потребностите им, и да ме поучават и като реагирам остро, да ме срязват, че така постъпват щото съм по-малката сестричка (снахичката ми), налагат ми правила и убеждения, които те смятат за правилни, и ако случайно не се съглася, ме обявяват за неадекватна и неопитна, и че живея в измислен свят. А когато имат нужда (тяхна), ми се обаждат и ми казват: "Трябва да ми донесеш едикакво си, щото ти е на път, а ние нямаме възможност да го свършим", а аз като се противопоставя, на "Трябва", отговарят, че това било молба, но те така умеят да се изразяват Shocked

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Развод и след това

Причина:

Причина: