Няколко неща, които осиновителите не искат да чуват

  • 5 851
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 123
Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от тема в осиновителския форум. Пускам я тук, защото ние всички там тези неща сме си ги говориииииилиииии
Мили момичета, далеч съм от мисълта да говоря от името на всички осиновили мами, но от споделеното между нас осиновителките, мисля, че доста от тях ще ме подкрепят в изложеното тук.
Душата на осиновените деца е изключително фина и чувствителна. Често хората, макар и абсолютно добронамерено, с изключитално добро чувство към нас и децата ни, казват неща, от които нас ни боли. Ама много ни боли. И което е по-лошото - децата ни ги боли. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От   необмислените комплименти най боли.
Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти и май много взе да ми идва  Laughing. На следващо място повечето от вас, пишещите тук са изключително умни и интелигенти жени, така че сигурна съм написанотоот мен отива при точния адресат. Вие ще го разберете сигурна съм, за това и ви благодаря  Hug


1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма  Wink

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли  познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва  Laughing

Мами осиновителки, добавяйте още

Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 14:50 от Fussii

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 23 537
Не влизам редовно във форума за осиновявания, защото не ми е там работата. Обаче защо мислиш, че майките с родени от тях деца, не чуват същите неща, които си изброила?! Хайде да речем, без "прилича на вас" да е проблем, се дразним точно толкова от същите въпроси или леко видоизменени въпроси. Осиновявайки дете, не ставате по-специални майки, за да ви се отдава почит и специално отношение. Вие просто ставате МАЙКИ, както останалите с деца.

# 2
  • Мнения: 2 123
Именно! Но теб не те питат колко си платила за детето си нали

# 3
  • Мнения: 2 431
Честно казано и на мене ми звучат глупаво изказвания за благородство и благодарност към осиновители и децата им.
Но на свой ред не приемам изказвания за това колко чувствителни са осиновените деца. Нима децата, отглеждани от биологичните си родители или от вторите си родители или в приемни семейства не са чувствителни?! Дори само в този форум доказателствата са във всяка тема, без значение как детето е станало част от семейството си.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 23 537
Именно! Но теб не те питат колко си платила за детето си нали
А, не бе, пак си питат. Звучи малко по-различно - например - "колко плати за да родиш?" Пак е в махленско-клюкарски тон. На селските клюкарки не можеш да им спреш устата  Laughing

# 5
  • Мнения: 2 722
Тъпи въпрос, дразнещи въпроси и подмятания ще има винаги, когато събеседника реши да уязвява и забележи, че си уязвим, или пък просто защото простотията ходи по хората.

Единственото, което аз лично не желая да чувам, казано ми в присъствието на децата /мале, само да ми го каже някой когато не служа за пример на подрастващото поколение/ е - Я не викай на детето, да не се обадя където трябва и както са ти го дали, така да ти го вземат.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276287.0
ето от какво се дразнят някои мами.  Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 1 783
Дете, което от дом, попада в семейство, където ще бъде обичано, прегръщано, където е чакано и желано, където ще има шанс да развие даденостите си, е късметлийче.

# 7
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 311
Честно казано, повечето въпроси до сега не ми изглеждаха "злонамерени" или поне в моята глава не изглеждат така. Хубаво е, че го написа, за да се знае от такива като мен.

# 8
  • Мнения: 2 123
 Hug Ами те са добронамерени в повечето случаи. Просто са необмислени  Wink

# 9
  • Мнения: 827
Имаш прекрасен син! Да ти е жив и здрав и да си се радвате! Hug

Аз лично не се чувам да кажа подобно нещо, но е добре, че виждам как изглеждат реплики, като тези, които си посочила, за теб.

Съседите ни в блока осиновиха преди години един младеж с чудни къдрици, за което почти целият блок помогна, не знам дали са се сблъсквали с подобни реплики, но знам, че всички ужасно много му се радваха, а сега - вече голям калпазанин - го овикват наред с всички останали. Каквото и да е разделение по признака осиновено/биологично дете би било безумно, мисля си.

Последна редакция: чт, 05 юни 2008, 15:49 от Ити

# 10
  • Мнения: 25 446
Fussii , напълно си права! Мога да си представя колко боли всичко това, което си написала. Хората сме глупави и понякога, в желанието си да кажем нещо хубаво, изтърсваме голяма глупост.
Дано повече хора прочетат поста ти и се замислят. Няма значение какво сме искали да кажем, важното е как отсреща ще приемат думите ни, особено когато са свързани с нещо толкова наболяло.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.

# 11
  • Мнения: 934
Съчувствам на Фуси, независимо че не съм осиновител. Принципно се дразня от хора, които се бъркат в неща, които не са тяхна работа. Ужасно нагло и нетактично. И безкрайно неморално, ако питат пред детето.

# 12
  • София
  • Мнения: 958
Добра тема. За силата на думите и за това какво причиняваме с тях  - съзнателно или не

И осиновяването, и изобщо родителството е тежка задача. Изисква самопознание, познание за децата, за хората.......Но това е друга тема.

А за "качеството" на децата - винаги съм си мислила, че и за роденото от мен нямам гаранция какви избори ще направи и накъде ще поеме..........

# 13
  • София
  • Мнения: 1 941
Аз наистина не разбирам защо си пуснала тази тема тук...
Все едно аз да пусна тази - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=287402.0;all,

# 14
  • Мнения: 2 123

Принципно децата не се различават едно от друго независимо от това как са се появили при родителите си. Има обаче няколко съществени разлики, които се появяват когато децата общуват помежду си. Нашите деца чуват реплики от връстниците си, които ние после дълго и напоително обясняваме като: Майка ти не ти е истинска майка, защото не те е родила, ти нямаш рожден ден защото майка ти не те е родила, ти имаш  фалшива майка и пр. и пр.
Веднага искам да кажа, че тези реплики казани от деца не са с цел да обидят или наранят нашите деца. Децата вечно си се драчат за нещо – единия е нисък, другия е висок, третия е по-пухкавичък, четвъртия е осиновен. Това го приемам, надявам се, нормално. Аз пиша за репликите, които нашите деца чуват от възрастните в наши си разговори. Тези реплики се запечатват в главите им и ви уверявам, нараняват ги и ги травмират. Ако искате приемете това на доверие, ако искате влезте в осиновителския  форум и прочетете темите на осиновените деца там. Ще видите колко болка има в думите на тези прекрасни, силни изобщо чудесни жени.

Разберете ме правилно, не драматизирам, не търся съчувствие, нито специално отношение към мен и моето дете. Просто моля да помислите върху това, което пиша.

Благодаря безкрайно на жените, които четат тази тема и проявяват разбиране

Последно, извинявам се, евентуално на другите, които ще пишат по темата – два дни няма да имам достъп до комп, за това ще отговарям в понеделник

Поздрави на всички

Общи условия

Активация на акаунт