Реших да споделя моята история, за да няма повече изненадани и разочаровани от б-ца Токуда.
Когато забременях съвсем естествено започнах да се замислям къде да родя.Първото ми дете родих при Др.Димитров в МД и бях много доволна /изключая битовите условия и част от персонала/.Сега се спрях на б-ца Токуда, защото освен добрите условия, организация, екипи, е и голяма болница с отделения, които могат да отговорят при нужда /както се случи/ на всички потребности. Като екип се спрях на Др.Диков, който ме пое.............и така до 9-ия месец.
И .........една сутрин ставам и виждам малко кървенисто петънце - вероятно тапата.Синът ми не беше добре, болеше го главата и отидохме на лекар за всеки случай ако почна да раждам, поне мъж ми да се оправи с него.Към 17ч започнах да усещам едно "куркане" на червата, но много ритмично - без никакво болка.То продължи и вечерта.В 22ч отидох до Токуда, за да ми пуснат запис и да кажат това контракции ли са или не? Др.Колева обаче каза - няма разкритие, но най-вероятно са контракции - като станат на 15мин ела!
Прибрах се, а в къщи малкият с температура, почна да повръща.......аз събирам багаж за болницата.....мъж ми се чуди к,во да прави с детето.......и гледам на корема му 4-5 пъпки.А той не е карал нито една шарка.Явно е дошъл момента.
В 03.30 реших пак да отида до болницата, да не родя в къщи.Този път имаше 4см.разкритие, приеха ме в отделението и ми пуснаха запис - наистина бяха контракции.Успокоих се, че все пак ще раждам при това доволна от неболезнените контракции/пожелавам го на всички!!!!/.
И тъй като никой нищо не ме е питал, аз да си кажа - споделих на сестрата, че малкият ми син е болен и най-вероятно е с шарка.Лелееее паника......звъняха на кого ли не по тел., Говориха и с шефката на неонатологията им Др.Масларова.........
И РЕШИХА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЖДАМ ТАМ - НЯМАЛИ УСЛОВИЯ ДА МЕ ИЗОЛИРАТ!!!!Казах им, че аз съм я карала, но не - била съм заразна.Помолих ги да ме сложат във ВИП-А,който е самостоятелеен и в момента беше свободен.Но казаха, че било по-добре да отида в МД, там били "специализирани", за мен било по-добре........аз вече бях доста шокирана и почти нищо не помня от тук - нататък...?
Аз съм избрала да раждам в болница, която има претенциите за модерна и отговаряща на всички критерии лечебно заведение, а те нямали условия?В този момент имах чувството че участвам в някакъв филм и, че това не се случва с мен! На всичко отгоре нямали линейка, която да ме транспортира до Мд - да викам такси или някой близък да ме закара!!!На къде отива това здравеопазване.?Не става въпрос само за пари - никой нищо не го интересува и по-лошото НИКОЙ НЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ.
И така - с контракции и 4см.разкритие поемам към МД, мъжът ми полудя, защото и на него не мога да обясня, защо не можем да останем в токуда. Едва намерихме пътя за тунела/приемното/защото ул.Здраве беше в ремонт! Лутахме се доста време.
Няма да разказвам за приключението си там, защото не знаех на кой свят съм - без уговорка, без да познавам никой..........такъв кошмар не бях изживявала/знам че много от вас раждат без уговорка, но тези, които си избират лекар ще ме разберат/.
Само ще кажа : Господ здраве да и дава на акушерката КРАСИ, на която "скъсах"нервичките, но благодарение на която успях да преодолея ужасът който ме беше обзел.Тя не се отдели от мен.Това ще го помня цял живот!Много бих се радвала ако всички имат нейното отношение към пациентите, защото точно в този момент една "блага" дума върши чудеса.
И така : случката с неочаквано начало завърши и с неочакван край.При 6см. разкритие, дойде анестезиолога за упойка, но започнаха напъни и на третия напън бебо се роди.Сега си мисля, че ако малко се бях забавила щях да родя по пътя!
Всичко е добре, когато свършва добре.!
Но мен все още ме боли от отношението и разочарованието, което остана в мен. А в МД, казаха, че това им било практика! Не ме изолираха, защото неонатолозите там казаха, че след като съм я карала няма проблем.Но в никакъв случай да не допускам контакт м/у големият ми син и бебето, че тогава може да се зарази и бебето.Тогава се чудя защо ме "изгониха" от Токуда? Страх ли ги е или е липса на компетентност?
Значи излиза, че при най-малкия проблем "модерните"болници за да нямат лоша статистика/или защото не могат да се справят/ препращат към МД,Пирогов ВМА и т.н
Изненадващо, но в МД срещнах много топлота и разбиране/дали защото аз изглеждах доста неадекватно?/.Даже ми предложиха ако нямам на кого да оставя синът си с шарка да остана 10 дни в болницата - нямало проблем.
Радвам се, че всичко свърши благополучно, бебо е добре, но болката от преживяния ужас и стрес ще си остане.Сега като погледна назад ми става смешно, но тогава ми се ревеше. За това момичета си направете добре"сметката", за да няма разочаровани като мен.
Когато забременях съвсем естествено започнах да се замислям къде да родя.Първото ми дете родих при Др.Димитров в МД и бях много доволна /изключая битовите условия и част от персонала/.Сега се спрях на б-ца Токуда, защото освен добрите условия, организация, екипи, е и голяма болница с отделения, които могат да отговорят при нужда /както се случи/ на всички потребности. Като екип се спрях на Др.Диков, който ме пое.............и така до 9-ия месец.
И .........една сутрин ставам и виждам малко кървенисто петънце - вероятно тапата.Синът ми не беше добре, болеше го главата и отидохме на лекар за всеки случай ако почна да раждам, поне мъж ми да се оправи с него.Към 17ч започнах да усещам едно "куркане" на червата, но много ритмично - без никакво болка.То продължи и вечерта.В 22ч отидох до Токуда, за да ми пуснат запис и да кажат това контракции ли са или не? Др.Колева обаче каза - няма разкритие, но най-вероятно са контракции - като станат на 15мин ела!
Прибрах се, а в къщи малкият с температура, почна да повръща.......аз събирам багаж за болницата.....мъж ми се чуди к,во да прави с детето.......и гледам на корема му 4-5 пъпки.А той не е карал нито една шарка.Явно е дошъл момента.
В 03.30 реших пак да отида до болницата, да не родя в къщи.Този път имаше 4см.разкритие, приеха ме в отделението и ми пуснаха запис - наистина бяха контракции.Успокоих се, че все пак ще раждам при това доволна от неболезнените контракции/пожелавам го на всички!!!!/.
И тъй като никой нищо не ме е питал, аз да си кажа - споделих на сестрата, че малкият ми син е болен и най-вероятно е с шарка.Лелееее паника......звъняха на кого ли не по тел., Говориха и с шефката на неонатологията им Др.Масларова.........
И РЕШИХА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА РАЖДАМ ТАМ - НЯМАЛИ УСЛОВИЯ ДА МЕ ИЗОЛИРАТ!!!!Казах им, че аз съм я карала, но не - била съм заразна.Помолих ги да ме сложат във ВИП-А,който е самостоятелеен и в момента беше свободен.Но казаха, че било по-добре да отида в МД, там били "специализирани", за мен било по-добре........аз вече бях доста шокирана и почти нищо не помня от тук - нататък...?
Аз съм избрала да раждам в болница, която има претенциите за модерна и отговаряща на всички критерии лечебно заведение, а те нямали условия?В този момент имах чувството че участвам в някакъв филм и, че това не се случва с мен! На всичко отгоре нямали линейка, която да ме транспортира до Мд - да викам такси или някой близък да ме закара!!!На къде отива това здравеопазване.?Не става въпрос само за пари - никой нищо не го интересува и по-лошото НИКОЙ НЕ ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ.
И така - с контракции и 4см.разкритие поемам към МД, мъжът ми полудя, защото и на него не мога да обясня, защо не можем да останем в токуда. Едва намерихме пътя за тунела/приемното/защото ул.Здраве беше в ремонт! Лутахме се доста време.
Няма да разказвам за приключението си там, защото не знаех на кой свят съм - без уговорка, без да познавам никой..........такъв кошмар не бях изживявала/знам че много от вас раждат без уговорка, но тези, които си избират лекар ще ме разберат/.
Само ще кажа : Господ здраве да и дава на акушерката КРАСИ, на която "скъсах"нервичките, но благодарение на която успях да преодолея ужасът който ме беше обзел.Тя не се отдели от мен.Това ще го помня цял живот!Много бих се радвала ако всички имат нейното отношение към пациентите, защото точно в този момент една "блага" дума върши чудеса.
И така : случката с неочаквано начало завърши и с неочакван край.При 6см. разкритие, дойде анестезиолога за упойка, но започнаха напъни и на третия напън бебо се роди.Сега си мисля, че ако малко се бях забавила щях да родя по пътя!
Всичко е добре, когато свършва добре.!
Но мен все още ме боли от отношението и разочарованието, което остана в мен. А в МД, казаха, че това им било практика! Не ме изолираха, защото неонатолозите там казаха, че след като съм я карала няма проблем.Но в никакъв случай да не допускам контакт м/у големият ми син и бебето, че тогава може да се зарази и бебето.Тогава се чудя защо ме "изгониха" от Токуда? Страх ли ги е или е липса на компетентност?
Значи излиза, че при най-малкия проблем "модерните"болници за да нямат лоша статистика/или защото не могат да се справят/ препращат към МД,Пирогов ВМА и т.н
Изненадващо, но в МД срещнах много топлота и разбиране/дали защото аз изглеждах доста неадекватно?/.Даже ми предложиха ако нямам на кого да оставя синът си с шарка да остана 10 дни в болницата - нямало проблем.
Радвам се, че всичко свърши благополучно, бебо е добре, но болката от преживяния ужас и стрес ще си остане.Сега като погледна назад ми става смешно, но тогава ми се ревеше. За това момичета си направете добре"сметката", за да няма разочаровани като мен.
Как може така да изгонят родилка 
. Аз родих там и съм много доволна, но пък и слава Богу нямах никакви проблеми. Единствено мога да кажа, че вероятно става дума за неадекватно поведение на дежурните тогава. Дано на никой никъде не му се случват такива работи. И най-важното - бебето и ти сте добре, така че се отърви от лошия спомен колкото се може по-скоро 
това е незнам кое поредно оплакване , което виждам, явно зачестяват 
