Здравейте, за първи път пиша, ама постоянно ви чета и много ми помагате да намеря отговор на въпросите си. Сега искам да питам мамите студентки как се справят едновременно със студентството и с бебчо. С приятеля ми много искаме да си имаме бебче имаме всичко обективно необходимо за това, но аз много се притеснявам че имам да следвам още 2 години и незнам дали ще мога да се справам и с двете. Колкото и да е детско държа на успеха си, а се и притеснавам дали ще съм добра майка и колко време ще ми остава за бебчо. Ще се радвам ако има някои желаещ да ми даде малко кураж, особено ако е минал по този път.
- Публикувана: 24 май 2008, 18:42 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2008, 15:07 ч.
студентки с бебе- как се справяте
много момичета са родили и по две деца докато са били студентки, това изобщо не трябва да те притеснява, а и щом имаш подкрепата на човека до тебе , и на семействата ви всичко ще е много по-лесно, колкото до това дали ще си добра майка, никой не се ражда научен ти със сигурност ще си най-добрата майка за твоето дете
пожелавам ти късмет и успех с бебеправенето и във всичко друго
пожелавам ти късмет и успех с бебеправенето и във всичко друго
)... не съжелявам ... сега съм по добре, но ето че все още нямаме след 4-5 месеца опити 
Определено мога да ти дам кураж, и на мен ми остават още 2г. Още от първи курс започнах да работя, разпокъсвах се между работата и университета, но се справих. Сего, откакто съм бременна спрях да работя, но дори и да работех пак щях да се справя. И всички ме питат -и сега какво, ще прекъсваш ли? Няма да прекъсвам ,разбира се, всичко е въпрос на организация. Аз вярвам себе си , че ще се справя. Желая ти успех!
buminka, аз лично не съм минала по този път и съм много щастлива от това. Изживях си студентството и още няколко години след това безгрижно като волна птичка. 
Ако се чувстваш готова да бъдеш майка, да поемаш отговорност, сърцето ти вече да не тупка само за теб, да даваш любов безрезервно и да правиш компромиси - правете бебе. Това е най-голямото щастие на света! Но ако все още се двуумиш и предпочиташ да се съсредоточиш върху образованието си - не бързай. Време има за всичко.
Важното е да си определиш приоритетите и на тази база да вземеш решение. Така или иначе ще се справиш, няма мърдане.
Желая ти успех!
Ако се чувстваш готова да бъдеш майка, да поемаш отговорност, сърцето ти вече да не тупка само за теб, да даваш любов безрезервно и да правиш компромиси - правете бебе. Това е най-голямото щастие на света! Но ако все още се двуумиш и предпочиташ да се съсредоточиш върху образованието си - не бързай. Време има за всичко.
Важното е да си определиш приоритетите и на тази база да вземеш решение. Така или иначе ще се справиш, няма мърдане.
Желая ти успех!
аз родих в началото на трети курс, редовно - много ми беше лесно, признавам 
майка ми не работеше, живеехме при нея -но дори и без това имах право на 50% отсъствия от часове, това е много.
отделно, понеже бях единствена, бях голяма атракция сред преподавателите, и нямах проблеми, дори са ме връщали от вратата да се прибирам в нас.
колегите ми бяха супер, като се върнах от раждане ме чакаше всичко готово - лекции, упр., задачи...
майка ми не работеше, живеехме при нея -но дори и без това имах право на 50% отсъствия от часове, това е много.
отделно, понеже бях единствена, бях голяма атракция сред преподавателите, и нямах проблеми, дори са ме връщали от вратата да се прибирам в нас.
колегите ми бяха супер, като се върнах от раждане ме чакаше всичко готово - лекции, упр., задачи...
моите и 2те са студентски бебета-минах задо4но защото ни се наложи да заминем и за 4ужбина-децата си ги гледах сама,успях да завърша.Когато бяха малки и особенно преди сесия вместо приказки съм им разказвала лекции.веднъж ги прибирам от гтрадина и пред нас върви една жена-та аз им обяснявам за вината и формите на вината/тогава голямата беше на 4 ,а малката на 3/ та жената няколко пъти се обръща и ни раглеждаше много странно 
та с малко пове4е воля и промяна на режима ще успешш да се справиш
та с малко пове4е воля и промяна на режима ще успешш да се справиш
Роди по средата на първи курс. Остават ми още 2 години.Често да ти кажа,май наистина всичко е въпрос на организация.С ученето и разкарването по лекции имах малко разнообразие(въпреки че Алекс е с мен почти винаги) а и на него му е интересно.А и каква атракция е в университета 
Уча докато спи следобяд и вечер.През останалото време съм с него.
Мисля,че ако учиш редовно ще е по-трудно с бебе,затова аз съм задочно и засега изобщо не ми е трудно
А това не е ли само за редовни?
Остават ми още 2 години.Често да ти кажа,май наистина всичко е въпрос на организация.С ученето и разкарването по лекции имах малко разнообразие(въпреки че Алекс е с мен почти винаги) а и на него му е интересно.А и каква атракция е в университета Уча докато спи следобяд и вечер.През останалото време съм с него.Мисля,че ако учиш редовно ще е по-трудно с бебе,затова аз съм задочно и засега изобщо не ми е трудно
а, има и стипендия, в размер на 80 лв /сега може и да е повече/, която получаваш до дипломиране, аз се мотах 3 години и до последно ми плащаха и коледни премии имаше, 200 лв май
твърдо съм за!
и коледни премии имаше, 200 лв май твърдо съм за!
А това не е ли само за редовни?
Забременях, когато бях в 5-ти курс и минах на 50% посещаемост. Родих, когато ми предстояха само вече 2 държавни изпита. После започнах и да работя. Това с първото дете- ангажименти, напрежение, пътувания, графици...Сега се отдадох изцяло на второто си дете без странични задължения, освен семейството и домакинството и пак си е уморително. Няма формула за тези неща, хората се справят с всичко, но моята гледна точка е ученето- учене, семейството и децата- също. Прицени си силите, помощта от близките и т.н.
Аз родих в началото на 4 курс, остава ми още малко. Как уча - ами вечер, през нощта. В началото, когато Софи беше малка и спеше почти постоянно беше по-лесно, сега почти не спи през деня и нямам много време. Аз така и не получих никакви привилегии, нито от бременността, нито заради това, че имам бебе. Просто не казвам, че имам бебе. Не виждам как да го включа в разговора... 
За стипендията - 90лв. получавам на месец, Коледни премии не са ни давали.
Според мен щом човек има желание, всичко може да стане.
Просто не казвам, че имам бебе. Не виждам как да го включа в разговора... За стипендията - 90лв. получавам на месец, Коледни премии не са ни давали.
Според мен щом човек има желание, всичко може да стане.
За стипендията - 90лв. получавам на месец, Коледни премии не са ни давали.