Патологична ревност

  • 15 083
  • 18
  •   1
Отговори
И аз се развеждам след близо 9 години съвместен живот ... За разлика от бившите мъже на повечето от пишещите тук, моят е много добър баща и никой на никого не е изневерявал.  Няма друг мъж или друга жена. Проблемът е обаче, не по-малко сериозен - патологична ревност, която осъзнавам, че вече ме е повредила като човек. Обвинява ме абсолютно неоснователно и постоянно, фантазира, следват обиди и скандали. Ако говоря с някой мъж означава едва ли не, че вече съм влюбена в него ... Много пъти сме си говорили за раздяла, но този път вече е окончателно. Ужасно ми е криво, защото не се чувствам виновна за нищо, а то няма и за какво ,и все едно не говоря с човек отсреща - абсолютно безсмислено. Това разбира се не е всичко - все не е доволен от мен, все някакви кусури ми намира, все нещо аз не съм го разбирала и оценявала и тем подобни. В резултат и аз доста се промених - трудно се радвам на малките неща, трудно говоря с хора, вечно изглеждам тъжна, не мога да водя нормален живо

Та така, развеждам се с един страхотно красив и интелигентен човек, верен на жена си, умен и забавен, но  със сериозен проблем, който той не може да осъзнае...но нервите ми не издържат повече, защото искам отново да бъда нормален човек.

# 1
  • София
  • Мнения: 433
Мила, Ангелина  Hug

Само не разбрах умен и интелигентен как се връзва с патологично ревнив... В смисъл - на мен ми се струва, че ако е умен и интелигентен, ще ревнува умно и интелигентно, т.е. няма да ревнува или поне не по начин, който ще смачква самочувствието ти и ще те прави тъжна.

Кураж. Сигурна съм, че не ти е леко   bouquet

# 2
Благодаря за посрещането     bouquet

Да, според мен не е нормално да ревнува от приятелите си, дори баща си, инструктора на шофьорските курсове, случаите са безбройни. Не ми крещи, не ме удря, но се започват един тиради как съм погледнала някой, къде съм била... Тотален психологически тормоз. Ревнува ме не само от мъже, ревнувал ме и от роднини, които са жени, от нещата, с които се занимавам. Ако излезна с приятелка на кафе следват въпроси от рода на - "Нямаше ли там мъже?" и т.н.

 Нямам нищо против ревността в малки граници, но нашият случай съвсем не е такъв. За хората около нас, той е един весел и забавен човек, но само аз си знам какво ми е. Мисля си вече, че това е някакво сериозно разстройство на психиката му и няма оправия.

В крайна сметка връщане назад няма, ужасно ще ми е трудно, дори не вярвам, че ми се случва...

# 3
  • Мнения: 651
Ти си го казала-патологична. Т.е колкото и умен и интелигентен да е, явно патологията е по-силна от интелекта, който не отричам че твоя съпруг може би притежава. Проблемът ви е за специалист. Психолог или психиатър. Без да искам да звуча категорично- това си е вид психоза, обсесивно разстройство...вече не знам как точно ги класифицират ( редом с патологичния хазарт, алкохолизма, анорексията....и всички други разстройства които на пръв поглед изглеждат провокирани от "средата", т.е не изглежда да са патология) и всеки психиатър ще ти го потвърди.  Следователно като повечето такива заболявания вече може да се лекува с доста добри резултати. Сблъсквала съм се с такива случаи.

Казвам всичко това, защото ако всичко друго при вас не е разрушено ( поне така разбирам от поста ти) , си струва да опитате помощта на специалист преди да взимаш финални решения.

Откога датира тази болезнена ревност?

# 4
  • София
  • Мнения: 17 140
яхнала метлата много добре ти е казала всичко, съгласна съм напълно.

# 5
  • Мнения: 446
Ангелина  bouquet
Разбирам те напълно! При мен това беше една от причините да се разведа. БНД-то следеше погледа ми и казваше: Видях как го гледаш, спала си с него Sick или Защо ти говори така( любезно), спала си с него Sick
Ми поне да бях! После поправих грешката, де!
Метличката е казала всичко друго което исках да кажа Simple Smile

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 5 899
Ангелина, според мен също постъпваш правилно.
И при мен патологичната ревност, често съпроводена и с физическо насилие абсолютно без никакъв повод, ме накара скорострелно да се изнеса.
Сериозните проблеми започнаха, когато след майчинството тръгнах на работа - "защо си с този панталон, той е прозрачен и всичко се вижда", "защо отиваш на служебен банкет без мен (независимо, че на сбирката няма да има съпрузи и съпруги) - или с мен, или никъде няма да ходиш"... Стигало се е и дотам, в еднодневни командировки, когато трябваше да бъда придружена от мъж-колега, той да тръгва с мен. Следеше ми километража на колата и изчисляваше къде ми се губят километри. Следеше къде ходя през деня (работата ми не е свързана с постоянно седене в офис) и искаше подробен отчет. После питаше къде ми се губят примерно 2 часа от деня, които по негови изчисления не съвпадали с моите разкази. Не ми даваше да се срещам с приятеля си от детинство - говорим за САМО приятел, с който сме израсли заедно! Според него "женената жена не бива да има приятели - мъже".
И като зеленоочката - с кого ли не съм спала през тези години:) То нямаше мъж, дето да не съм спала с него:)
Така че - кураж!

# 7
  • Мнения: 118
А-а-а... Моето ЕРД има незапомнени класики в това отношение.
1-ва награда: (към негов приятел, с когото си пишем по скайп) - Ти никога не си показвал, че си падаш по нея, но ИМЕННО това те издаваше  ooooh!
2-рото място: Ти си говориш с него (колега/приятел... вече не помня кой), а с мен не. Значи той ти е по-забавен от мен. Абе, признай си, падаш си по него  #Crazy

Но това беше след раздялата  newsm78 Макар че и преди това е бил болезнено ревнив. Все се надявам, да не е патологично...

Кураж, Ангелина   bouquet
И послушай, момичетата. Има лечение и за това, но трябва той самият да го иска.

# 8
  • Мнения: 4 458
Жената на мой приятел е патология, но не се лекува. Мисля, че на него му е весело и един вид четка самочувствието си покрай нея.
Тя не му разрешава да гледа ТВ ако има жени. Когато получат пресата тя първа разглежда и ако има някоя манекенка или друга красива жена се замазва с коректор или се реже. По телефона е абсурд да говори с жени, дори и служебно. Мисля, че е малко по-благосклона към омъжените които разговарят с него в присъствие на съпрузите си и нея разбира се.
Веднъж беше направила грандиозен скандал и изпочупила сума неща, грабнала бебето и хукнала на някъде с такси - в чужда държава и град. Издирваха я сума народ....

Това което описваш ти не ми прилича на патологията която аз виждам. Вярно, проблем е и не е лесно да се живее под непрекъснат томоз и обвинения но мисля, че е редно да се консултирате със специалист както вече са те посъветвали. Ако обаче той не желае да съдейства тогава май нямаш друг избор освен сама да говориш с някой който да ти помогне да поемеш по правилния път - 1. да му помогнеш да се подобри или 2. да поемете в различни посоки

 Hug

# 9
  • Мнения: 5
А някой може ли да ми препоръча такъв лекар/ психолог/ психиатър/ семеен консултант и т.н. по този въпрос - патологичната ревност? Или някаква литература с разискване на проблема, препоръки и терапия? Ако има друга тема, може ли да ми дадете линк, че не откривам
 Praynig
Мерси

# 10
  • Мнения: 175
Скъпа Ангелина,
много добре разбирам колко ти е тежко. Аз също прекратих една 7 годишна връзка с бившия ми заради.....незнам как точно да го нарека. Той е много добър баща, син, приятел,но не и съпруг. Проблема е че е много избухлив и като се ядоса за нещо-а то в повечето случаи е дреболия започва да крещи, да чупи разни неща, да удря, обижда и тем подобни. После аз съм виновната че съм го предизвикала. Говорили сме години наред че има проблем с нервите и трябва да се лекува, че по този начин не се живее защото така вреди на себе си, на детето и на мен най-вече, защото аз го отнасям. Не обърна внимание на моите опити да запазим семейството си и преди няколко месеца си взех детето и се изнесох от дома му.Много ми е тежко все още, защото има много положителни качества, а и детето има нужда да расте с баща. Сега решил да пробва да се лекува, за да ми покаже че иска да се промени.Една част от мен се радва,че може да бъдем отново семейство, но другата част, тази която  не може да забрави ме кара да се питам ще можем ли след всичко  което изживяхме да живеем отново заедно?
Пиша ти това за да си дадеш сметка сама на себе си можеш ли да повярваш,да дадеш още един  шанс, да живееш с този човек без страх какво ще ти  каже и кога?
Ако отговорът ти е да значи не е късно за вас,убедена съм че е така. Ако отговорът ти е не-един Господ  знае.
Сигурна съм че ще вземеш правилното решение, каквото и да е то.  bouquet

# 11
При мен положението е малко по-друго.С мъжа ми съм от 18г.,а сме женени от 12.Безброй пъти съм му давала поводи за ревност, но винаги еобсъждано по нормален начин.Той не е тип-Казанова и затова от жени и аз не го ревнувам.Но е имало случаи, когато излиза
и харчи парите ни за 2-3 месеца напред само за една нощ,и това ме влудява.После всички страдаме(вкл.и той) заради неговите изцепки, но какво от това-то се повтаря от време на време.Прави го рядко, но затова пък качествено.Ако се случи 3 пъти в годината(с парите за 3мес.) реално ние си мизерстваме цяла година.Затова при всяко негово желание да излезе сам имаме разговори.Разбира се, че това е нормално, но като знам какво може просто немогада се спра.И затова са всичките скандали в нашето семейство.Той изкарва добри пари, но реално ги харчи само за себе си-чувствам, че аз и дъщеря ни сме ощетении незнам дали това е нормално.Иначе е най-добрия баща на света,и като съпруг не мога да се оплача.

# 12
  • Мнения: 2 249
тъжно е ,че в България да отидеш и да се посъветваш с психоаналитик и да потърсиш помощ все още не е оби4айно явление(ако те боли гърлото ти4аш при лекаря ,а ако душата ти е болна се луташ сам и те е страх да го признаеш-а има лекари и затова)- според мен това би помогнало ако наистина ситуацията е такава,каквато я описваш Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
Мерелин, напълно подкрепям думите ти....Ако аз самата преди години още бях се обърнала към психотерапевт живота ми със сигурност щеше да бъде друг...И да си науча уроците по по-лесен начин....Аз също спадам към породата на ревнивите хора и напълно осъзнавам, че без външна помощ ревността е мъчително състояние на мнителност и тревожност, които сам не можеш да преодолееш. Не съм крайна колкото съпруга на авторката, но мога до някъде да разбера мъжа й какво изпитва. Мила, за него това е също адска мъка, разбери...Най-добре е наистина де се обърнете към брачен консултант. Дано има полза, успех! Hug

# 14
Традиционно в литературата ревността се свързва с ниско самочувствие. Някои психолози я описват като параноидно недоверие към другите или към партньора. Какво всъщност е ревността?
Според американския психолог Дебора Купър хората изпитват ревност, когато имат неприятното подозрение, че техният интимен партньор е неверен. Подозират присъствието на конкурент и се страхуват да загубят партньора си.

Съществуват множество теории, които обясняват появата на ревността по различен начин. Според фройдистите, например, заплахата и болката от отблъскването водят началото си от детството, когато откриваме, че не сме любимецът на мама или тате. Тази несигурност е несъзнавана.
Според терапевтите на фамилните системи и двамата партньори допринасят за ситуацията, провокираща ревност. Ако единият партньор има друга връзка, това носи неприятности на любовната връзка, за които неприятности са отговорни и двамата.
Поведенческите терапевти използват психологически техники, за да намалят отговора на ревността при човека. Социологичните подходи пък наблягат на културните влияния, с което си обясняват това защо в различните култури се проявява ревност при различни ситуации. Следователно, твърдят те, ревността е заучена социална реакция, а не ни е вродена.
От друга страна, социобиолозите като Дарвин, вярват, че ревността е вродена и инстинктивна и тя улеснява нашето генетично оцеляване. Мъжете искат сексуална партньорки, които да са само техни (за да им предадат гените си), а жените желаят отдадени помощници в лицето на мъжете си (които да помагат за оцеляването на децата им). Тъкмо поради тази причина след афера с друг партньор мъжете искат да научат сексуални подробности, а жените искат да знаят колко сериозна е тази връзка.
Както стана ясно, според редица психолози ревността е естествена, но така наречената “подлудяваща ревност” може да наруши или дори да разруши любовната връзка. Подлудяващата ревност се развива по един от следните модели:
 При хора, които са обсебени от обичания човек;
 При хора, които постоянно подозират партньора си в изневяра, без да имат доказателства за това; и
 При хора, които тотално преиграват и при най-малкия инцидент, в който е включен човек от противоположния пол и техния партньор.
И ако за някои от вас ревността е просто начин да се докаже любовта или начин да се направиш на глупак пред околните, искам да напомня, че от 20 до 35% от всички убийства са извършени от ревнив любовен партньор. Една трета от всички двойки , които се подлагат на психотерапия, имат проблем с ревността.
А сега нека да разгледаме отблизо етапите на ревността, описани от американските психотерапевти Саловей и Родин:
1. Първият етап на ревността се нарича подозиране на заплахата: Ако се чувствате несигурни в любовната си връзка, и много зависими от интимния си партньор, много вероятно е да бъдете ревниви. Можете да виждате знаци за бъдещата трагедия, дори когато ги няма. Може да правите и обратното – да си затваряте очите за очевидни знаци за изневяра. Доказано е, че е по-вероятно мъжете да отричат, че изпитват ревност. За сметка на това жените го признават.
2. Във втория етап – оценка на заплахата – може да шпионирате любовния си партньор и конкурента, може да прекарвате дълги безсънни нощи, задавайки си въпроси от типа на “Дали те двамата са преспали”, “Дали той я обича?” и т.н. Жените са загрижени за това, че партньорът им се привърза към други жени заради секса, интелигентността им или привлекателния им външен вид, но и заради неудовлетвореност от настоящата си връзка. Мъжете се притесняват повече партньорката им да не намери някой, който ще й предложи повече сигурност и отдаденост. Мъжете са загрижени и да не бъдат “победени” от някой друг мъж. Мъжете първо виждат заплахата и проявяват ревност, а след това се притесняват, че нещо в самите тях не е наред. Докато жените първо са загрижени за поддържането на връзката, те се тревожат, че ще загубят любовта си – жените първо се чувстват неадекватни, а след това изпитват ревност.
3. В следващата фаза се появяват емоционалните реакции: Ако решите, че има заплаха за любовта, може да дадете широк обхват от отговори: прилепчива зависимост; бурна ярост към конкурента и партньора; болестно любопитство; самокритика и депресия със самоубийствени мисли; болка и неприязън към липсата на отдаденост от страна на партньора; социално смущение; подтик да си го върнете на партньора; страх от загуба на връзката, самота, съжаление за всички съвместни бъдещи планове и т.н. Важно е да се отбележи, че мъжете имат много по-интензивен отговор на ревността, в сравнение с жените, като на мъжете им е нужно много повече време, за да преодолеят загубата на любима жена. Иска ми се да подчертая, че болката не означава непременно, че ви липсва самочувствие или че вярвате, че притежавате другия човек – тя означава, че сте човешко същество.
4. Четвъртата фаза се нарича отговор на справяне: В такава ситуация имате два основни избора – отчаяно да се опитате да запазите застрашената връзка или да се опитате да запазите нараненото си его. Мъжете по-често от жените се държат съревнователно и гневно, включително да се напият или дрогират. Жените по-често стават слаби и депресивни, плачат, умоляват и се самообвиняват. Интересно е да се отбележи, че при наличието на непривлекателен конкурент жените и мъжете са склонни към сексуални забежки с друг партньор. Но когато конкурентът е привлекателен, мъжете отново търсят друг партньор, а жените не желаят изобщо да се занимават с друг мъж.
5. Последната фаза показва изхода от ситуацията, провокирала ревността. Кои са най-добрите отговори? Е, най-добрата защита срещу ревността си остава добрата връзка, т.е. предпазването е най-доброто лекарство. Но какво става, когато вече има ревност? Една от алтернативите е да контролирате емоциите си и да се посветите на обичания човек. Друга алтернатива е откритото споделяне на това как се чувствате: Бранден дава следния пример за това, което можете да кажете на партньора си, ако го видите да флиртува с привлекателна дама на някое събиране: “Гледах те как я гледаш и се почувствах тревожна. Започнах да си представям, че можеш да се опиташ да се срещнеш с нея след това и да се обвържете емоционално. Мисълта, че ти я докосваш и прегръщаш, наистина ме разстройва. Страхувам се, че ще ме напуснеш”. Такъв открит, ненападателен отговор, който разкрива истинските чувства, скрити зад ревността, улеснява флиртуващия партньор да отговори със съчувствие и откровеност на страха и болката на партньора си. Тази откритост обикновено е най-добрият начин да се справите с ревността.
Какво може да направите за себе си, ако все пак бъдете отвхвърлени от партньора си? Поддържайте доброто си самочувствие и вярвайте, че в бъдеще всичко ще се нареди добре. Срещайте се с хора, отдайте се на хобито си, на работата и самоусъвършенстването си. Повтаряйте си, че това, че сте отхвърлени, не означава, че нищо не струвате. Това означава, че най-подходящият за вас партньор ви чака някъде и когато болката отмине, а това ще стане след няколко седмици, вие ще можете да го забележите и отново да изпитате любовта.

dano da ti pomogne

Общи условия

Активация на акаунт