Разводът е стъпка към какво? Кога разбрахте, че сте готови за нея? Децата не Ви ли спряха? Как се случва така, че най-любимият човек, се превръща в Осама Бен Ладен и Хитлер в едно? И има ли рецепта за проницателност, която да помага предварително? Споделете, моля. Благодаря!
- Публикувана: 21 май 2008, 03:23 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2009, 11:42 ч.
Развеждали ли сте се и защо?
Не съм се развеждала все още.Но на втората година от брака са ми минавали такива мисли.Прибрах си културно багажчето и си тръгнах.Е,долетя и разтревожено пита:Какъв е проблемът,какъв е проблемът?Какъв е проблемът ли?Ами извади си бележника и пиши.Преодоляхме го с много старание от негова страна и със сваляне на защитната стена от моя.Много ми дойдоха изведнъж брак,дете,изпращане,посрещане.Все пак го преодоляхме и нещата ги подкарахме напред.Незнам,може би ни помогна това,че страшно си пасвахме и се привличахме на всички нива.Но може да се разведеш дори когато имаш тръпка към отсрещната страна,в това съм сигурна.Децата никога не биха ме спрели,ако имам желание за развод.Все пак тези деца са само деца и утре те няма да са тук.А аз?Много са важни моите чувства.Освен това как ще бъда добра за тях,ако съм нещастна с баща им?Разводът е стъпка към нова страница.Любимият човек обикновено при развод не се превръща в хитлер ,а в нищожество.Убедена съм,че има начин да проникнеш в неговата същност преди брака,но не знам защо предпочитаме да изключим сигналните лампи.
Сериозно: и аз като Шанел, винаги съм смятала, че децата не бива да са причина да не се разведеш. Сега, обаче, откакто имам свое, смятам, че ако съпругът не е пълен идиот, алкохолик и/или насилник, си струва да се положат усилия за напасване на характерите. Първо: "чуждата кокошка - патка изглежда"; второ: детето има нужда от присъствието на двамата в живота си (ако е възможно).
Ще следя темата. Аз съм една бивша стара мома, живееща с бивш стар ерген.
Ще следя темата. Аз съм една бивша стара мома, живееща с бивш стар ерген.
Все още не съм. Вероятно защото и двамата си даваме сметка, че можем да го направим във всеки един момент, без особени сътресения. Доста чепати характери, не допускаме прекалената зависимост от друг - нито емоционална, нито финансова. Грижата за детето/децата може да поеме всеки от двамата, почти равнопоставени сме в това отношение, а и съм сигурна в запазването на коректни отношения.
Сигурна съм, че още при началото на връзката ни и двамата сме допускали подсъзнателно възможността за потенциална раздяла. Понякога дори се изненадвам, че вече 14 години сме заедно, малко на принципа "и без тебе мога, само че искам с теб".
Може би, ако началната емоция е много силна, тогава впоследствие любимият някога човек може да ти се види черен...
Сигурна съм, че още при началото на връзката ни и двамата сме допускали подсъзнателно възможността за потенциална раздяла. Понякога дори се изненадвам, че вече 14 години сме заедно, малко на принципа "и без тебе мога, само че искам с теб".
Може би, ако началната емоция е много силна, тогава впоследствие любимият някога човек може да ти се види черен...
И трето,за да допълня милата ми ивонска-следващият ще е същият паток.Няма как да е по-различен.
Пу, чу ми мислите!
Чудех се как и дали да го напиша...
Разводът е стъпка към какво? Кога разбрахте, че сте готови за нея? Децата не Ви ли спряха? Как се случва така, че най-любимият човек, се превръща в Осама Бен Ладен и Хитлер в едно? И има ли рецепта за проницателност, която да помага предварително? Споделете, моля. Благодаря!
Да - развеждала съм се! Разведох се именно заради детето - не исках да има лош пример до себе си. Разводът за мен беше стъпка към себепознанието. Готова бях тогава, когато ми се изчерпа надеждата за по-добър семеен живот и когато събрах достатъчно смелост.
Питаш как така не съм разбрала, че с този човек не сме един за друг...не съм се познавала себе си достатъчно, не съм знаела от какъв човек имам нужда. За мен той си остана същия, не се е превръщал в друг.
Рецептата за проницателност е себепознанието и наличието на способност да се обичаш!
Бракът е низ от компромиси. Е взех решението ,когато осъзнах ,че повечето компромиси правя аз. Причините да се сгромоляса един брак могат да бъдат много , но специално за моя помогна и властното държание на свеки. Взех решението / а то не се взима никак лесно/, когато осъзнах ,че проблемите никога няма да се решат, колкото и усилия да полагах. Слава Богу ,деца от него нямах... всъщност това беше и друга причина. В продължение на пет години се бъхтахме като изоглавени , но все аз излизах виновна ,въпреки ,че медицински се доказа ,че причината е в него. От това най-много ме болеше....
