Може ли сърдечен враг да се превърне в сърдечен приятел?
Ровя си се аз в една книжарница. И ме заговаря симпатична млада жена, с момиченце. Били мои почитателки (а моите почитатели са кът
). Аз бях а) страшно доволна, че си имам почитатели и б) умряла от срам (по същата причина).
- Вие едва ли си спомняте - каза жената - но ние се познаваме отдавна.
Бре! Оказа се, че сме били заедно на морски лагер, от две различни училища.
- Спомням си Ви много добре - заразказва тя. - Помня как пътувахме в автобуса към Бургас. Вие седяхте на последната седалка и пеехте някакво италианско парче.
(Деряла съм се с пълно гърло, тоест.
)
- А ние отпред си бяхме пуснали "Ревю" на касетофон. По едно време на мен ми писна и извиках: "Ало, я млъкни, ако обичаш". А Вие изкрещяхте: "А кубинка в гърлото искаш ли?". И продължихте да пеете онова тъпо парче.
Пфю. Аз хем се хиля, хем мъ е срам, хем всякакво.
Какво да кажа, не знам.
А момичето-дама много симпатично. Може би някога също щяхме да се харесаме, ако не сме били толкова заети с ъ-ъ-ъ разни други неща.
Спомних си много хора, които са ми били интересни, с които би могло да бъдем сърдечни приятели, пък по разни глупави причини не сме били. Даже сме били "сърдечни" врагове.
Същото е и тук във форума. (Нямаше как да не направя този паралел, нали...).
Възможно ли е някой ваш сърдечен (форумски или не) враг внезапно да се окаже най-сърдечен приятел?
Имате ли подозрения за някоя конкретна заядлива личност, че наживо бихте могли да сте дупе и гащи (ръка и ръкавица и пр.)?
Ровя си се аз в една книжарница. И ме заговаря симпатична млада жена, с момиченце. Били мои почитателки (а моите почитатели са кът
). Аз бях а) страшно доволна, че си имам почитатели и б) умряла от срам (по същата причина).- Вие едва ли си спомняте - каза жената - но ние се познаваме отдавна.
Бре! Оказа се, че сме били заедно на морски лагер, от две различни училища.
- Спомням си Ви много добре - заразказва тя. - Помня как пътувахме в автобуса към Бургас. Вие седяхте на последната седалка и пеехте някакво италианско парче.
(Деряла съм се с пълно гърло, тоест.
)- А ние отпред си бяхме пуснали "Ревю" на касетофон. По едно време на мен ми писна и извиках: "Ало, я млъкни, ако обичаш". А Вие изкрещяхте: "А кубинка в гърлото искаш ли?". И продължихте да пеете онова тъпо парче.
Пфю. Аз хем се хиля, хем мъ е срам, хем всякакво.
Какво да кажа, не знам. А момичето-дама много симпатично. Може би някога също щяхме да се харесаме, ако не сме били толкова заети с ъ-ъ-ъ разни други неща.
Спомних си много хора, които са ми били интересни, с които би могло да бъдем сърдечни приятели, пък по разни глупави причини не сме били. Даже сме били "сърдечни" врагове.
Същото е и тук във форума. (Нямаше как да не направя този паралел, нали...
). Възможно ли е някой ваш сърдечен (форумски или не) враг внезапно да се окаже най-сърдечен приятел?
Имате ли подозрения за някоя конкретна заядлива личност, че наживо бихте могли да сте дупе и гащи (ръка и ръкавица и пр.)?
