Христос е казал "по-добре да те науча да ловиш риба, така ще те нахраня завинаги, отколкото да ти дам риба, така ще те нахраня за един ден". Подкрепата е именно това. Да помогнеш на някого да си стъпи на краката, да израстне, да напредне.
В този смисъл благотворителността и милосърдието нямат такъв ефект, защото те са временни решения за нуждаещите се.
Как обаче българинът да напредне, когато е в патова ситуация? Пристиснат от разходи, липса на време, често с малко дете, той няма време за курсове, обучение, изгубил е вяра и надежда.
Богатите вместо да купуват нови джипове могат да дадат рамо на 50 семейства за всеки от тези джипове. Вместо консуматорското общество, тоест кой каква кола, къща, почивка има, е полезно на това общество и на всички в него да е ценност подкрепата за другия, било с намирането на по-добра работа, било с финансова помощ за развитие, било с нещо друго, изискващо или неизискващо финанси.
Какво прави младо семейство с дете, на което средствата не стигат за нещо повече от наем, храна и малко дрехи? Как единия родител да ходи и на курсове, за да си повиши квалификацията и намери по-добра работа? Кога и с какви пари?
Защо има хора, които искат и могат да се развиват, но малцина им протягат ръка?
Това не е празник на труда, християнството или националните победи. А ден на протегнатата ръка, в който всеки мисли на кого може да помогне, за да може от своя страна подпомогнатия да помогне на друг, като си стъпи на краката. Разбира се често може да няма такъв човек около нас.
В този смисъл благотворителността и милосърдието нямат такъв ефект, защото те са временни решения за нуждаещите се.
Как обаче българинът да напредне, когато е в патова ситуация? Пристиснат от разходи, липса на време, често с малко дете, той няма време за курсове, обучение, изгубил е вяра и надежда.
Богатите вместо да купуват нови джипове могат да дадат рамо на 50 семейства за всеки от тези джипове. Вместо консуматорското общество, тоест кой каква кола, къща, почивка има, е полезно на това общество и на всички в него да е ценност подкрепата за другия, било с намирането на по-добра работа, било с финансова помощ за развитие, било с нещо друго, изискващо или неизискващо финанси.
Какво прави младо семейство с дете, на което средствата не стигат за нещо повече от наем, храна и малко дрехи? Как единия родител да ходи и на курсове, за да си повиши квалификацията и намери по-добра работа? Кога и с какви пари?
Защо има хора, които искат и могат да се развиват, но малцина им протягат ръка?
Това не е празник на труда, християнството или националните победи. А ден на протегнатата ръка, в който всеки мисли на кого може да помогне, за да може от своя страна подпомогнатия да помогне на друг, като си стъпи на краката. Разбира се често може да няма такъв човек около нас.
. 