И изборът ни 'емиграция' засяга и езиково и тях - най-близките роднини ( особено, ако езика не е английски)
Бабите - те сякаш първи пристигат на мястото - преди раждането, после остават за малко и после се установява някаква традиция бабата да идва да помага ( особено, ако е пенсионерка), оставайки понякога с месеци. Настрана комуникацията с малкия човек , който иска 'апълка', а тя не разбира, че иска ябълка, има и други проблеми, с които сигурно всички сме се сблъсквали малко или много - от това да не могат да разчетат етикет в магазина, до това изобщо да не могат да излязат навън без нас. Битието им ' в къщата' също не е розово - изведнъж ТВ-то се оказва просто предмет, а радиото пуска само песнички. Светът ужасно се стеснява и бързат ' да си ходят' възможно най-бързо. Докато измислим абонамент за ITV partner, например, което е нож с две остриета. Та, въпросът ми е за тях възрастните - правят ли усилия да понаучат местния език, как се справят, до колко им е самостоятелно съществуването, бидейки на 'дълго гости', оставяте ли ги сами да се оправят на улица, магазина.
Има ли при вас курсове за възрастни хора, на които 'проговарят' с магическа пръчица за месец-два, как ги зарибявате за езика... и тн.