Вече не сме кърмачета. От малко преди втората година обмислях кога и как да спрем. Исках пролетта на втората годинка, хайде после есента на втората годинка и вече сериозно обмислях времето на третата годинка, а края не се виждаше.
Крис нищо не обичаше толкова много колкото цокането и млякото на мама .
Притесняваше ме да няма криза и за мен и за него.
Сега използвах празниците и го изпратих с баба му в провинцията. Това е за първи път в който отделям детето си от себе си, но целта определя средствата .
Отрази му се много добре, имало е криза само веднъж и за много кратко.
Когато се върна след 4 дни и се видяхме той поиска както обикновено цок-цок, но аз му казах, че е голям и че мама вече няма мляко, а това което е останало е горчиво и няма да му хареса. Бях предварително се намазала с едно зелено лекарство за гърло което респектира с цвета си, но той не поиска доказателство.
Периодично тази вечер ми искаше още няколко пъти и аз отново му казах същото. Заспа без цок - цок, констатирайки положението. Н другия ден вече не ми искаше, а само констатираше. Днес е третия ден откакто сме заедно, но не споменава вече, само поглежда от време на време към цок - цок, но толкоз.
За мен и за него беше много леко и лесно, но остават хубавите моменти от тази ни близост.
Пожелавам на всички да имат едни страхотни моменти и толкова време за колкото са мечтали. Ние надминахме мечтите и плановете ми.