„Здравейте, мили Бъдещи Мами,
Аз съм едно момченце от Дом за деца, лишени от родителска грижа.
Аз си имам мама и тати, нищо, че съм тук…
Моята мама когато е била съвсем, съвсем млада се е влюбила в моя тати.
Мами е била много красива.
Мама и тати са се харесвали и обичали много, сигурен съм…
Един ден мама е разбрала, че аз съм едно мъничко семенце вече в корема и, тя е започнала да ме обича веднага и не е искала да ме убие, искала е заeдно с тати да ме отгледат...
А тати? И той ме е обичал, не си мислете, че не е…
Но тати е заминал в чужбина, на работа и повече не се върнал никога в България…
Но тати ме обича, обича ме и знам, че всяка вечер си мисли за мен, нищо, че вече десет години не ме е потърсил…
Мама ме е родила сама, гушнала ме е, плакала е от радост и от страх, сам-самичка…
После са започнали трудностите… нямали сме храна, дом…
Тогава мами ме е оставила за малко в Дом, само докато се организира и може да се грижи за мен...
После мама е срещнала сегашния си съпруг.
Той обича мама, тя ми е казвала, но мен не ме иска…
Един път ме взеха, мама, съпругът и и тяхното момиченце, моето полу-сестриче…
За едни празници…
Отидохме в едно много карсиво село на гости на роднини…
Мами ми каза, да не казвам, че тя ми е майка, защото ще изложа съпруга и, а да казвам, че съм съседско дете…
И да не и казвам „мами” пред роднините…
Все обещава, че ще ме вземат пак… но друг път…
Ще ме вземат и ще ме заведат на цирк…
С клоуни, истински, смешни, забавни…
Тук в Дома е много хубаво, грижат се добре за нас, но понякога и на мен и моите приятелчета ни се искат забавления, лакомства, красиви игри...
Мили Бъдещи Мами, аз и моите приятелчета ви изпращаме поздрави.”
П.П. Това писмо е художествена измислица. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Част от него се е случила в моето семейство.
Мили Бъдещи Мами, искам да ви помоля да подкрепим инициативата „Да подарим Усмивка за децата от Дом в с. Бързица, Варненско за 1-ви юни, Денят на детето”.
Много ви моля, който има сърце, душа, желание, нека да подари една Усмивка за едно дете…
Това е информацията: http://usmihnise.com/forum/viewtopic.php?f=20&t=225.
Който иска да се включи може да изпрати средства на банковата сметка или да пише лично съобщение на sylza, тук в бг-мамма, която е организатор и кординатор във Варна, за да предаде лично на нея сума или подаръци.
Изказвам личната си благодарност на двете варненски фирми, за инициативата на Сълза, за труда, който положиха всички за организацията и събирането на сумите.
Аз съм едно момченце от Дом за деца, лишени от родителска грижа.
Аз си имам мама и тати, нищо, че съм тук…
Моята мама когато е била съвсем, съвсем млада се е влюбила в моя тати.
Мами е била много красива.
Мама и тати са се харесвали и обичали много, сигурен съм…
Един ден мама е разбрала, че аз съм едно мъничко семенце вече в корема и, тя е започнала да ме обича веднага и не е искала да ме убие, искала е заeдно с тати да ме отгледат...
А тати? И той ме е обичал, не си мислете, че не е…
Но тати е заминал в чужбина, на работа и повече не се върнал никога в България…
Но тати ме обича, обича ме и знам, че всяка вечер си мисли за мен, нищо, че вече десет години не ме е потърсил…
Мама ме е родила сама, гушнала ме е, плакала е от радост и от страх, сам-самичка…
После са започнали трудностите… нямали сме храна, дом…
Тогава мами ме е оставила за малко в Дом, само докато се организира и може да се грижи за мен...
После мама е срещнала сегашния си съпруг.
Той обича мама, тя ми е казвала, но мен не ме иска…
Един път ме взеха, мама, съпругът и и тяхното момиченце, моето полу-сестриче…
За едни празници…
Отидохме в едно много карсиво село на гости на роднини…
Мами ми каза, да не казвам, че тя ми е майка, защото ще изложа съпруга и, а да казвам, че съм съседско дете…
И да не и казвам „мами” пред роднините…
Все обещава, че ще ме вземат пак… но друг път…
Ще ме вземат и ще ме заведат на цирк…
С клоуни, истински, смешни, забавни…
Тук в Дома е много хубаво, грижат се добре за нас, но понякога и на мен и моите приятелчета ни се искат забавления, лакомства, красиви игри...
Мили Бъдещи Мами, аз и моите приятелчета ви изпращаме поздрави.”
П.П. Това писмо е художествена измислица. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Част от него се е случила в моето семейство.
Мили Бъдещи Мами, искам да ви помоля да подкрепим инициативата „Да подарим Усмивка за децата от Дом в с. Бързица, Варненско за 1-ви юни, Денят на детето”.
Много ви моля, който има сърце, душа, желание, нека да подари една Усмивка за едно дете…
Това е информацията: http://usmihnise.com/forum/viewtopic.php?f=20&t=225.
Който иска да се включи може да изпрати средства на банковата сметка или да пише лично съобщение на sylza, тук в бг-мамма, която е организатор и кординатор във Варна, за да предаде лично на нея сума или подаръци.
Изказвам личната си благодарност на двете варненски фирми, за инициативата на Сълза, за труда, който положиха всички за организацията и събирането на сумите.
Това е благородна инициатива.Дай боже да се включат повече от нас.
