Предстои ми пътуване със самолет, а имам фобия и изпадам в паника. Това започна след като родих, преди не съм имала. Със сигурност не мога да го преодолея, но трябва да има някакви успокоителни, някой ползвал ли е такива?
- Публикувана: 1 май 2008, 10:45 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2008, 04:49 ч.
Фобия от пътуване със самолет
Савина има успокоителни лекарства 
-диазепан напр....но са много сериозни лекарства, купуват се само с рецепта. 
Допитай се до личния ти лекар, той ще ти предпише нещо, и ще ти обясни как да го пиеш.
Аз се чувствам много клоустрофобично от малкото пространство в самолетите
- особенно ако съм до прозорец, а самия той липсва...като последния път.Ужас.
Иначе всичко е на психическа основа, може от стрес да ти се е отключила фобията.И аз все по фобична ставам-много е дразнещо.
-диазепан напр....но са много сериозни лекарства, купуват се само с рецепта. Допитай се до личния ти лекар, той ще ти предпише нещо, и ще ти обясни как да го пиеш.
Аз се чувствам много клоустрофобично от малкото пространство в самолетите
- особенно ако съм до прозорец, а самия той липсва...като последния път.Ужас.Иначе всичко е на психическа основа, може от стрес да ти се е отключила фобията.И аз все по фобична ставам-много е дразнещо.
Консултирай се с лекар, не вzимай успокоителни на своя глава, zа да не се получи точно обратното. В смисъл, ако някой препарат не ти понесе може и по_zле да ти се види полетът. Иначе ако не е просто страх и притеснение, а мислиШ, че е наистина фобия е най_добре да потърсиШ някаква терапия. Гледах един репортаж zа такава терапия при Луфтханzа, но хората, които участваха там бяха много zле, иzпадаха в абсолютно неконтролируеми състояния само при мисълта, че трябва да се качат в самолет, надявам се при теб да не е толкова сериоzно. Успех и лек полет.
Савина, аз да ти кажа, че колкото и да пия преди полет, за мен става още по-зле. НЕ ПРОБВАЙ ДА ПИЕШ! Алкохолът изостря сетивата, а при мен и паниката.
Аз имам фобия също. Лекарства не взимам преди полет, просто се напивам като свиня. Но и от това полза кой знае колко няма. Освен, че веднъж се разпях в самолета, а мислих, че си тананикам наум.
Може би наистина е умно да идеш на психотерапия или хипноза, дори за себе си се замислих.
Аз имам фобия също. Лекарства не взимам преди полет, просто се напивам като свиня. Но и от това полза кой знае колко няма. Освен, че веднъж се разпях в самолета, а мислих, че си тананикам наум.
Може би наистина е умно да идеш на психотерапия или хипноза, дори за себе си се замислих.
И аз имам фобия от пътуване със самолет . Изпитвам ужас само от мисълта за полета и обикновено приятните емоции от предстоящата среща с близкте ми са затъпени от страха , който изпитвам преди и по време на полета .Немога да мигна в самолета , а дори при най-слабата турболенция сърцето ми ще изхвръкне , но опитвам чрез самовнушение да се успокоявам.Мисля си хубави неща , гледам стюардесите и си мисля , колко ли полета имат зад гърба си и при вида на спокойното им изражение се отпускам. Освен това статистиката сочи , че въздушния транспорт за сега е най-сигурния , така , че споко , вземи си някаква приятна книжка за четене и гледай да избягваш мислите свързани с полета.Освен това се огледай около теб , ще видиш как хората спокойничко си спят или си говорят и ще видиш , че не е толкова страшно 
И аз имам голям проблем с това. Ако живеех в Европа, щях да се предвижвам само с кола. За съжаление оттук нямам голям избор 
Много се страхувам по време на целия полет, абсурд е да мигна или да се отпусна, внушавам си, че ако знам всичко каквото става наоколо нещата ще са наред
Не летя никъде без дъщеря си..., абе какво ли не мога да добавя още. Повечето неща са описани от другите.
За да си помогна: - - летя само с Луфтханза. Даже и да трябва да платя малко по-скъпо, предпочитам да се чувствам по-спокойна.
Изпивам 2 чаши бяло вино в самолета, на определен интервал. Не повече, защото се постига обратен ефект и ставаш още по-нервен.
Не гледам през прозореца никога, ако съм до такъв, пускам щоричката.
Това май са ми малките нещица, с които си помагам до някъде. Успокоителни или преспивателни никога не пия.
Много се страхувам по време на целия полет, абсурд е да мигна или да се отпусна, внушавам си, че ако знам всичко каквото става наоколо нещата ще са наред
Не летя никъде без дъщеря си..., абе какво ли не мога да добавя още. Повечето неща са описани от другите. За да си помогна: - - летя само с Луфтханза. Даже и да трябва да платя малко по-скъпо, предпочитам да се чувствам по-спокойна.
Изпивам 2 чаши бяло вино в самолета, на определен интервал. Не повече, защото се постига обратен ефект и ставаш още по-нервен.
Не гледам през прозореца никога, ако съм до такъв, пускам щоричката.
Това май са ми малките нещица, с които си помагам до някъде. Успокоителни или преспивателни никога не пия.
Мен също ме е страх, но някак си с течение на времето и увеличаване на броя на полетите страха ми като чЕ ли понамаля.
Какво правя
1. По една биричка или чаша вино правят с мен чудеса. Последното ми преживяване беше при едно 30 минутно летене със силен вятър. Такова турболентно кацане до тогава не бях виждала, но от биричката иzобщо не ми пукаше.
2. Сядам към коридора.
3. На иzлитане и каzане практикувам дълбоко и концентрирано дишане със zатворени очи
4. Сядам максимум на 3 седалки от аварийния иzход, като винаги винаги броя на какво раzстояние съм от него zащото ако недай си боже се случи нещо и няма видимост да zнам как да намеря аварийния иzход. Това много ме успокоява.
Какво правя
1. По една биричка или чаша вино правят с мен чудеса. Последното ми преживяване беше при едно 30 минутно летене със силен вятър. Такова турболентно кацане до тогава не бях виждала, но от биричката иzобщо не ми пукаше.
2. Сядам към коридора.
3. На иzлитане и каzане практикувам дълбоко и концентрирано дишане със zатворени очи
4. Сядам максимум на 3 седалки от аварийния иzход, като винаги винаги броя на какво раzстояние съм от него zащото ако недай си боже се случи нещо и няма видимост да zнам как да намеря аварийния иzход. Това много ме успокоява.
Разбира се 4е помагат хап4етата.Аз ли4но се справих с ВАЛИУМ.Най добре се консултирай с ли4ния си лекар за6тото пътуването 6те е дълго.аз летя около 3часа и тези таблетки ми вър6ат много добра работа.фобията е проблем при много хора така 4е не се притеснявай,а говори със специалист.Успех мила
И аз съм така ...много ме е страх 
.Особено последно като лътяхме до Мексико...ужас направо.Все очаквам самолета да падне 
...и при най малката турболенция почвам да се оглеждам като заек,и да обещавам хиляди неща.. 
Много е неприятно наистина
...много ме е страх .Особено последно като лътяхме до Мексико...ужас направо.Все очаквам самолета да падне ...и при най малката турболенция почвам да се оглеждам като заек,и да обещавам хиляди неща.. Много е неприятно наистина
Ами то смятам, че е нормално повечето да ни е страх, все пак нямаш земя по краката си, опитвам се да се самоуспокоявам доколкото мога, ама ..
Чак с фобия не съм се сдобила, но имам страх от самолет, откакто имам повече да губя в живота . Съпруг, деца.. такива работи.
На това отдавам тази промяна и си прощавам, при излитане казвам гореща молитва. После нареждам в главата си мисли за това 'колко е безопасен въздушния транспорт", докато дойде яденето. След това забравям за проблема, концентрирам се в подреждане на малки чашки и чинийки, тренирам поставяне на опаковки една в друга и много внимавам да не разлея, да не преча на съседа и т.н. След хапване чакам кафето все едно от това ми зависи живота, след което забивам мисъл в списанията на авиокомпанията. Знам вече всичко за поне 5 флотилии. Това е моята 'терапия'. В твоя случай може би е добре да вземеш успокоително. Вземи си едно рудотел-че, нищо няма да ти стане. А най-добре питай лекаря си, той ще знае.
На това отдавам тази промяна и си прощавам, при излитане казвам гореща молитва. После нареждам в главата си мисли за това 'колко е безопасен въздушния транспорт", докато дойде яденето. След това забравям за проблема, концентрирам се в подреждане на малки чашки и чинийки, тренирам поставяне на опаковки една в друга и много внимавам да не разлея, да не преча на съседа и т.н. След хапване чакам кафето все едно от това ми зависи живота, след което забивам мисъл в списанията на авиокомпанията. Знам вече всичко за поне 5 флотилии. Това е моята 'терапия'. В твоя случай може би е добре да вземеш успокоително. Вземи си едно рудотел-че, нищо няма да ти стане. А най-добре питай лекаря си, той ще знае.
Ами то смятам, че е нормално повечето да ни е страх, все пак нямаш земя по краката си, опитвам се да се самоуспокоявам доколкото мога, ама ..
Аз пък умирам да летя. Голям ми е кеф. За сметка на това умирах от страх като се возех в кола. Леле пък ако се зададе камион насреща. Помагаше ми да си затворя очите и да дишам дълбоко + 2 валериана преди тръгване. Мина ми (почти) от как започнах пак сама да карам.
И аз май имам лека форма на фобия, но само когато има силна турбуленция, когато минаваме през облаците при излитане и при спускане.
Тогава винаги затварям очи, започвам да дишам дълбоко и се насилвам да си мисля хубави неща.
Сърцето ми спира за миг-два при по-силното раздрусване, но ... намерих му цаката - дълбоко дишане и положителни мисли за хубави неща
Моята половинка обикновено спи в самолета (все хващаме сутрешни полети, за да пристигнем по-рано), така че той дори няма възможност да се изплаши.
Най-приятната част от полета ми е като засилваме по пистата, като излезем над облаците и видя синьото небе и яркото слънце и като кацнем на крайната дестинация.
По принцип много обичам да гледам по National Geographic Air Crash Investigation и другите предавания от този тип - Seconds From Disaster например, където разследват някакви инциденти, особено когато са самолетни катастрофи.
И май този тип предавания само засилват фобията
И все пак накрая на всяко предаване казват, че самолетите днес са най-сигурния начин на придвижване и че са много, много по-сигурни отколктоо старите самолети преди много години.
Тогава винаги затварям очи, започвам да дишам дълбоко и се насилвам да си мисля хубави неща.
Сърцето ми спира за миг-два при по-силното раздрусване, но ... намерих му цаката - дълбоко дишане и положителни мисли за хубави неща
Моята половинка обикновено спи в самолета (все хващаме сутрешни полети, за да пристигнем по-рано), така че той дори няма възможност да се изплаши.
Най-приятната част от полета ми е като засилваме по пистата, като излезем над облаците и видя синьото небе и яркото слънце и като кацнем на крайната дестинация.
По принцип много обичам да гледам по National Geographic Air Crash Investigation и другите предавания от този тип - Seconds From Disaster например, където разследват някакви инциденти, особено когато са самолетни катастрофи.
И май този тип предавания само засилват фобията
И все пак накрая на всяко предаване казват, че самолетите днес са най-сигурния начин на придвижване и че са много, много по-сигурни отколктоо старите самолети преди много години.
Благодаря, на всички за съветите. Пътувах спокойно, благодарение на няколкото хапченца "Лексотан" (изпивах по 1 винаги когато усетех страх). При последния полет (понеже бяха 3 последователни, общо около 16 часа) дори имаше буря и самолета се тресеше ужасно, но на мен вече не ми пукаше