Пускаме го в живота си с отворени обятия и се хвърляме в емоцията дето напира двустранно ??? Или-на дистанция, по малко, дозирано, за разнообразие , с регламентирани взаимоотношения..... Не ме убивайте с камъни за последното изречение, ама установявам че ужасно трудно се тръгва към нещо такова като знаеш рисковете плюс това с отговорността вече не само за себе си, ами и за едно друго човече....
БрЯх, девойки, хич не съм готова да си зарежа чудесния балансиран живот, спокойствоето и равновесието и да пусна духа от бутилката!!! Животът ми след раздялата с БНД е почти всичко което искам- чудесна работа, добър жизнен стандарт, здраво умно дете, приятелите ми наоколо, семейството, хубави емоции с тези хора, липсваше ми само това което имам сега- пълноценна комуникация с един мъж, който ме вълнува по различен начин....обаче.... не откривам начин как да ги съчетая без да си пречат.... едното все ми страда за сметка на другото...ще кажете-събери ги в едно! Уфффф, събера ли ги...е...о си е мамата! Почвам да гравитирам към ДиС-а и кретенските им вълнения, което вЕрвайте ми- не мога да го понеса, честно!!!! И избщо типа връзка клоняща към " да си омешаме чорапите" май не ми е по сърце... ще кажете- Не го харесваш достатъчно....Ооооо, щом изобщо повдигам темата- харесвам го и още как!!!!
Та как я виждате възможната връзка съчетана със самотното родителство и стремежа за безоблачно житие и битие!
Трябва ли непремнно да си сложим четките за зъби в една чаша или има и друг по-хитър начин....