Цвети е болна /за кой ли път /, но проблемът ми е друг - отказва да взема антибиотик и да и слага капки.
Започвам по всички правила - убедено и с усмивка и казвам, че е време за лекарствата. Това продължава около 10-тина минути, а тя само повтаря, че я е страх и не иска. После откровенно започва да ме дразни - "не можеш да ги сложеш" /капките/, и т.н. Предупреждавам я, че с добро или лошо трябва да вземе лекарствата, но това като че ли пробужда още повече "бойния й дух" - хваща се някъде здраво и почва "хайде де, накарай ме, ако можеш", като дори се подхилва . На заплахите, че ще бъде наказана или лишена от нещо отговаря с "Е и, какво от това!?" с определено нагъл тон.
Сигурно, съм лоша майка, но въпреки че всеки път се заричам да ми е за последно след 15 - 20 мин кандърми от моя страна и грубо, а понякога и подигравателно държание от нейна й набутвам на сила лекарствата и понякога я опердашвам . после слушам, че съм лоша майка или че няма да съм и вече майка, че не ме обича и т.н., на което само отговарям, че аз винаги я обичам и не мога да не й дам лекарствата, защото не искам да я боли пак ушето. Вчера вечерта гледката беше особено грозна , защото баща и я държеше, аз трябваше да и стискам носа, за да вкарам антибиотика, който тя плюеше. отнесе и доста бой , за което много ме е срам , но все пак отделих 30 мин. за увещания/, но това което най-ме плаши е, че на нея изобщо, ама изобщо не и пука, а аз вече втора нощ не спя . Въпреки отвратителните ми методи, само аз мога да я накарам да си вземе лекарствата - налага ми се да излизам или закъснявам за работа/гледат я бабите/, на ден губя повече от 1 - 1.30 ч. и изпадам в паника като си помисля, че пак ми предстои. Тя е и голяма - на 4,8 г . За такова чудо не съм чувала. а от всичкото на горе, макар и малко разглезена е добра и зговорчива и никога не съм имала проблеми с нея. От ДГ не могат да я нахвалят - най-добрата, най-изпълнителната, най-послушната. Явно аз бъркам някъде, но май попаднах в омагьосан кръг.
Извинявайте за глупостите, но ми поолекна.