:( Да се оплача малко от бъдещият татко!

  • 5 085
  • 24
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 679
Понеже досега си  Cry (май за първи път през бременността ми се случва да си се саморазрева), сега реших и да си помрънкам малко, барем ми мине съвсем.
Извинете, ако е досадно.

Много ми е мъчно, че не усещам таткото до себе си. Като изключим, че много се радва на мърдащото, дупещо се и ритащо бебе, друго няма.

Осъзнавам, че е много зает, но не може все така. Вече съм в девети месец, а той изобщо не проявява интерес към това какво, от къде и кога трябва да се купува. Без него обикалям, пазарувам, а като му покажа - реакцията му е по-скоро безразлична, отколкото да се радва по някакъв начин, на коментара от снаха му, че трябва като се роди бебето да му оставя списък на кой да се обади, по-скоро май имаше предвид - какво пък толкова да се обаждам. На ехограф също не мога да го замъкна, въобще само черни точки му пиша. А може и малко да се самонавивам, а и причината да е, че от петък до неделя пътува и аз си кукувам самичка, макар и по семейни дела, ама сега ми е паднало  Shocked

А иначе е много отговорен, с деца много се разбира и има подход, ама що е такъв сега идея си нямам. Може пък и да го е страх!? Надявам се като се роди живот и здраве бебето да стане по-съучастен, че иначе  #Cussing out

Надявам се при вас да не е така, а ако пък е било така да споделите, че нещата са се променили. 





Последна редакция: вт, 24 май 2005, 13:46 от Сънчо

# 1
  • Мнения: 5 393
Сънчо,въобще не се учудвай мила.И не се самонавивай.И нашият татко много се радва на бебо,всеки ден гали коремче и т.н,но за покупки въобще не мога да го заинтригувам. SadНито знае какво ще трябва да се купува,за някои неща като успея да му покажа ,пита"А това необходимо ли е?" и т.н.Съвсем нормално.Не пиши толкова черни точки на човека.Като нищо може да се е шашнал повече и от тебе,ама нали е мъж,трябва да се държи на положение.Горе главата.И няма нищо лошо  да си поплачеш малко.Леко раждане Grinning

# 2
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не бъди прекалено критична, и за него ситуацията е нова и може би се чувства объркан.
При нас беше и по-зле. Не мога да те лъжа, че нещата се оправиха. Но не му се сърдя, такъв си е- не че не обича децата, но се налага да го  ръчкам повече. Бащите се проявават по различен начин, не го сравнявай с мъжа на някоя приятелка, който помага повече и е по-съпричастен. Само не му позволявай да се изолира сам и да лежи на дивана пред телевизора, докато ти припкаш около бебето.

# 3
  • Мнения: 1 086
Според мен мъжете по-трудно разбират какво точно се случва по време на бременност, все пак не те са бременните. Аз също в началото си мислех, че мъжа ми не се радва достатъчно. За него беше важно, че аз съм добре. Дори, когато родих, питаше, как съм аз, добре ли съм. В началото много, много не се радваше и на Марина. Помагаше ми, къпешея, преобличаше я , защото аз трудно се възстанових и в началото само я кърмех. Дори си мислех, че не я обича, а толкова искахме бебе.
НО след 1-2 месеца настъпи коренна промяна. Сега за него не съществува нищо освен дъщеря му. Дори е плакал, когато се е ударила или я боли нещо.
Просто дайте им малко време на татковците да всикнат с тази голяма промяна в живота ви.  Simple Smile

# 4
  • София
  • Мнения: 2 679
Знаех си аз, че ще ми помогнете. Съвсем различно почнах да се чувствам, като прочетох успокоителни слова.

Много хубава седмица ви желая.

# 5
  • София
  • Мнения: 11 658
Сънчо не бързай да му слагаш веднага многото черни точки!Аз не познавам мъж,който да обича да се мъкне по магазини.Нашия татко се мъкне с нас ама настава едно мърморене като видим нещо да го купим веднага,какво толкова има да се проучва като разнообразие и цени.Е аз пък съм обратното.
На прегледите идва с мен до болницата,но това е сега в 9 месец.Иначе на ЖК не.Но как да ме остави човека като падам...Да не говорим,че онзи ден като паднах бях стресната,а той имаше толкова остра реакция,че не ми се коментира.
За съботите и неделите наистина е много неприятно да стоиш сама,изпитвала съм го,макар и не бременна и ти съчувствам искрено,но се опитвай точно тогава да си намираш ангажименти.
А като се роди бебка бъди сигурна ,че и без списък ще се обади на целия свят да се похвали,може би е по-сдържан в чувствата си по принцип.
А че и нашите хормони не са наред това е съвсем друга тема!Така че горе главата,всичко ще се нареди!!!

# 6
  • Мнения: 3 479
Аз не познавам мъж,който да обича да се мъкне по магазини.

А, има има такива татковци. Нашият например е такъв. Той живо се интересуваше най-вече от големите неща - количка, легло, матраче. От дрешки, биберони и аксесоари не се е интересувал, но ми помагаше при пазаруването, като плащаше и носеше Grinning .
Обаче от консултациите не се интересуваше и много ми беше мъчно, докато един ден почти насила го заведох. Той така се развълнува, много беше доволен и даже ме смъмри, че не съм го довела по-рано newsm78 Направо ме хвърли в оркестъра. След това посещение, вече не забравяше кога е консултацията и непременно ме разпитваше подробно за всичко, което е казал докторът. Grinning
Просто за някои неща мъжете не разбират колко са важни (или поне за нас) и трябва по-надълго да им се обяснява за да се включат и те. Бъди търпелива и настоятелна.

# 7
  • Мнения: 768
Моя мьж ненавижда да ходи по магазините. Направо става най-нервния човек. Ако случайно отидем в магазин на втората минута почва да подскача че се изнервил и да излизаме. Затова предпочитам да ходя сама.
Да не говорим че тук е прието по време на бременността мьжете да ходят с жените и да избират дрехи за майката или бьдещото дете. Сьщо така често мьжете ходят с жените на гинеколог-а да гледат как изглежда детето на видеозона и особено когато се гледа пола не бебето. Аз цялата пьрва бременност си ходех навсякьде сама и чак моя гинеколког се беше зачудил защо не идва мьжа ми и ме подпитваше, ама женени ли сме наистина, как се разбираме и т.н. Как можех да му обясня че мьжа ми имаше толкова много работа, че най-малко му беше до моите прегледид. През втората бременност не бях никога сама. Ходих на прегледие с каката и тя гледаше бебка на видеозона с интерес(не че разбираше за какво става дума). Сьвсем наскоро се замислих за ситуацията че мьжа ми никога не е проявявал такьв интерес кьм тези неща и го питах защо така. Той каза че не предполагал че това има значение. Като се замисля май няма особено значение. Така че не се терзай излишно. Grinning Grinning
Иначе леглата и матрачетата на бебетата той ги избира много внимателно и с голямо желание.
както и техниката която купуваме само той я избира защото разбира  повече от мен.

# 8
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  По време на бременността, макар и неосъзнато, мъжете се чувстват пренебрегнати и малко встрани - любимата им жена вече не мисли само за тях, а целият неин свят се върти около един растящ корем. Да, усещат, че бебето мърда, но само като си сложат ръката върху корема, не знаят какво става с бебето вътре, какви са усещанията на майката, не разбират нейните трепети, дори да искат. А повечето мъже/искаше ми се да кажа всички, ама айде.../като наближи раждането и ги хваща такова шубе, че никога не биха си го признали. Моят мъж ми разказа всичко това преди двайсетина дни, близо година след раждането  Blush. А като прибавиш и голяма умора от работата + утроено чувство на отговорност с наближаващото раждане - съвсем естествено е реакциите им да не съвпадат с нашите.
  Така че, не се притеснявай, Сънчо... ще видиш как таткото ще се промени коренно като дойде бебока. Опитвай се да го направиш съпричастен към вълненията си, но без да упорстваш много, за да не се чувства допълнително притиснат.
  И не си мислете че защитавам мъжете... Нееееееее! Просто се опитах да преразкажа "признанието" на нашия татко  Laughing

# 9
  • Мнения: 1 022
И моя беше така при първото и сега е така, но като поотрасна синчето и отношението му към него се промени, сега много се занимава с него, до сега съм успяла да го замъкна до консултацията 1 единствен път и то защото ми бяха объркали резус фактора и мислеха че съм с отрицателен и поради тази причина искаха изследване и на неговата кръвна група, та това беше единствения път дошъл с мен.....така че не се притеснявай нещата се променят, нужно е търпение

# 10
  • Мнения: 955
Моя мъж е още по-странен. Той дори не иска да се радва на бебето, когато шава в корема ми - било му гадно. Едва ли има друг такъв татко. Аз отначало мислех, че ме занася, но с времето разбрах, че той наистина изпитва неприязън да слуша как съм раждала първия път и какво усещам сега с второто бебе. За ходене по магазините, избор, покупки и разговори около тези неща пък въобще и не обича да слуша. Не ми е помагал при къпането на първото бебе и сега продължава да си прави оглушки, въпреки, че съм в 8-мия месец и не бива да вдигам тежко.  Той има теория, че децата били грижа на таткото след като поотраснат малко. Дотогава майка им трябвало да се грижи за всичко, като в арабския свят. Много пъти съм се чудила как да го променя, но не успявам. Явно няма и да мога. Той си е такъв. Ако това може да те успокои, има и по-тежки случаи от твоя. Ама и да се оплаквам няма кой да ме чуе  newsm78 Но ти не се отказвай, опитвай се да го интригуваш по-малко. Може пък след като се роди бебчо да се се промени и да започне да проявява небивал интерес. Успех във всичко, няма да ти е леко, но пък си заслужава!

# 11
  • Мнения: 1 072
И мъжът ми не беше много съпричастен като бях бременна, не ми обръщаше много внимание като шаваше, а сега е супер баща. Интересното е, че втория път май му беше по-кеф, отколкото първия. Но той си е такъв, и не мисля, че го прави, защото не ме обича или не иска бебето, просто му е натоварено и с други неща в момента например. Иначе сега много си играе с баткото, много ми помага, абе супер е.
А като се женехме ние само аз обикалях и уреждах нищо, а той нищо не правеше и аз се бях депресирала, ама сега се питам защо.
ще видиш, че всичко ще е наред. гонят те хормоните, това е.

# 12
  • Мнения: 578
И нашия татко не се интересува никак от покупките....Аз пък не мисля да купувам нищо предварително, но все пак ми се иска да си избера нещата, които да купи докато съм в болницата. Обаче за целта нали трябва да посети поне няколко магазина с мен SadНе знам как ще го замъкна. Все е зает и непрегнат от работата си. Според мен бъдещите татковици се притесняват за това как ще посрещнат финансово бебоците и затова са така изнервени по време на бременността - поне що се касае до покупките. Иначе и аз не мога да го накарам да прочете поне няколко реда от някоя книга за това как се развива бебето или какво се случва с тялото на майката...Добре, че вчера даваха по Нешънъл Географик един филм за развитието на бебето- от оплождането до раждането, та го гледа.
И освен това много често ме дразни /понакога ме докарва и до сълзи/ с разни забележки относно домакинството. Как не разбира, че аз също ходя на работа по цял ден, а вечер съм с подути крака и уморена от висенето из транспорта...И освен това се притеснявам, че ако се претоварвам мога да навредя на бебето или да си предизвикам неприятности...И като ми направи някоя остра забележка и направо откачам CryПосле съжалява, ама каква полза като е успял да ме разплаче....Мъже!!!Лесно им е на тях... #Cussing out

# 13
  • Мнения: 2 839
Абсолютно нормална реакция. Мъжете за съжаление са странични наблюдатели в една бременност, не са наясно с много неща /а и няма нужда да бъдат/, чувстват се не в свои води, а това ги плаши. Ще мине време докато се освести и разбере, че това бебетата не са нещо страшно, не са чупливи, не хапят /това като им изникнат зъбите не важи Mr. Green/, абе изобщо не са болка за умиране  Wink Моя мъж спря да ме дразни с това, че ходеше като някъв мунчо какъвто всъщност изобщо не е, някъде 2-3 седмици след като се родиха децата. Тогава може би разбра, че успява и той да се справя с тях и това го успокой.
После вероятно ще минете и през периода на ревност, когато ще се сърди, че отделяш повече внимание на бебето отколкото на него ... абе мъже  Mr. Green
Гледай си спокойно тумбака и го информирай за колкото може повече неща, независимо че ти се вижда на пръв поглед безразличен.

# 14
  • Мнения: 734
Сънчо,
преди 2 години колеги ме попитаха как така съм рискувала да се омъжа без да се познаваме със съпруга ми достатъчно дълго време. Тук в Кали се смята че е нормално преди да се сгодиш да сте гаджета поне 6 месеца и сватбата е след още година време.
Влюбването и розовите облаци са едно, а отговорностите за съпруга и деца - съвсем друго.

Ако не се получи? Правиш го така че да се получи! Всичко е предизвикателство, дълъг и продължителен процес, с много говорене, мили думи, не скандали...
Сигурна съм че дълбоко в сърцето си съпруга ти няма търпение да види детето си, да го обича и да се грижи за него. Бъди търпелива, но не игнорирай проблема. Опитай се да поговориш с него, ти заслужаваш цялото внимание на света!

Няма смисъл да давам примери и сравнения с това как е при мен. Мъжът ми коренно се промени след забременяването ми, но при нас това събитие е много дълго чакано, планирано и искано. Времето напредваше, не се получваше и бяхме стигнали до ръба на отчаянието. Тази бременност за нас е дар божи...и не само за нас а за всички които са минали и им предстои отговорния път към майчинството.
Не всеки ден се става баща за първи път и твоя мъж съвсем скоро ще има щастието да го усети! Усмихни се и му покажи с какво нетърпение го чакаш и ти! Остават ти само няколко седмици до най щастливия ден в живота ви;)

Желая ти успех!


 

Общи условия

Активация на акаунт