Публикувана: 13 апр. 2008, 13:07 ч.
Последно мнение: 19 апр. 2008, 08:11 ч.

огорчена съм от съпруга си за сетен път!!!

5 091
28
1

13 апр. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 2

Здравейте, съвсем нова съм в този форум и малко ми е неудобно да пиша за себе си, но вече не издържам. Cry

Тази сутрин съпруга ми се прибра от поредната запивка в 10 часа! едвам се държи на краката си и ми се усмихва мило и невинно! Исках да му се разкрещя с пълно гърло, но се овладях.Това не се случва за първи път и съм тъжна, че дойде ли събота и неделя той все е с колеги и въобще няма време за мен и децата! Другата му страст е футбола и " Еврофутбол"- играта...Въобще ние нямаме шанс за внимание ,на което срашно държа и то липсва ...Трудно ми е да пиша дори...Просто нямам подкрепа за нищо вече, все сме опозиция и все аз съм лоша и дребнава и взискателна.......Яд го е ,че двамата ми сина слушат за всичко мен(него все го няма) и неговата дума не се чувала и т.н.Доста мрачна картина описах , ама май , че е така...Не знам как да се държа и как да го коткам вече за семейството (пробвах какво ли не).
Ами това е засега! Чакам с нетърпение коментари и съвети! Cry

# 1 13 апр. 2008, 13:23 ч.

Мнения: 1 150

Аз не бих търпяла. Като му се живее без отговорности, да хваща пътя.

# 2 13 апр. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 592

Кажи му, че ще играеш Еврофутбол с комшията, после ще излизаш с приятелки на запивка - само гле'й къв поглед ще извади. Ма много си послушна, бреййй - жена мечта!

# 3 13 апр. 2008, 13:40 ч.

Мнения: 115

Аз току що писах за "семейните проблеми". При мен нещата също отиват на зле. 5 години го чаках и гледах детето с всички отговорности, които има един родител, съпруга, домакиня, жена. После той натрупа квалификации. Нещо стана с реалистичната му преценка - самочувствие ли какво ли, промени се този човек. Преди няколко месеца писах, че започва да ме притиска и да ми говори за раздяла. Аз му казах, че е време да заживеем наистина заедно, за да видим какво ще излезе. Той каза, че без любов повече неможел да живее. Обвини ме за хиляди неща, говори ми с адски грозни думи и то по телефона. Сгреших, като станах негова сянка, един вид жена зад кадър. Сега сигурно има нещо ново в живота му, а и тези дребни грижи от рода на дете, домакинство, училище и мои лични проблеми са твърде далечни за него. Толкова се чувствам изтощена, че няма накъде и огорчена и излъгана и какво ли още не. И даже иска аз да кажа на детето, че нещо се случва. Но този път съм казала, че отговорността е негова! Аз не искам да се разпада нещо, за което търпях сто години. Но не трябва и да се моля, мисля....

# 4 13 апр. 2008, 13:44 ч.

Мнения: 3 770

И моята дъщеря слуша само мен по същата причина - съпругът ми също все го няма.В смисъл работата му е такава ,че не се прибира като повечето мъже в 17ч. , дори 4 години работи в друг град.Но не съм му позволявала да се държи по този начин.Като е искал да има авторитет пред дъщеря си , да се е прибирал да я възпитава!И изобщо не търпя критика относно това какво съм постигнала аз в тази насока!Май си пропуснала момента да му резнеш крилцата на твоя?! Wink

Обаче не се предавай ! Peace

Никога не е късно!Не мога да ти дам някакъв конкретен съвет ,защото всичко зависи от моментната ситуация , но ако не си пробвала да се държиш все едно ,че не ти пука за него , може пък на него да му светне нещо в главата! newsm10

# 5 13 апр. 2008, 13:51 ч.

Сузана, не знам мила...мисля че търпим прекалено. Tired

# 6 13 апр. 2008, 14:25 ч.

Здравейте мили момичета,
аз съм омъжена от съвсем скоро и все още нямаме деца. Не мога да се изкажа много компетентно по темата, но ще се опитам да споделя и моето мнение.
Мъжете понякога са много странни птици и ми е правило впечатление от колеги( по думите им спрямо жените им), както и от други мъже, че колкото повече внимание се обръща на един мъж, колкото повече една жена се старае да го обгрижва и да бъде идеалната съпруга, толкова повече мъжа "отпуска края" и не се съобразява със семейството си. Причината в това е, че може би приема съпругата и близките си за даденост и е уверен, че дори и да сгреши те ще му простят и ще го приемат със широко отворени ръце.
Мъжете обичат на тях да им е позволено всичко, а на съпругата и майка на децата им- не.. Нейното място е вкъщи- да готви, да чисти и да се грижи за децата си. В противен случай тя е посочвана за лоша съпруга и майка. Естествено това за мен е много грешен начин на разсъждение,но за съжаление голяма част от българските мъже са още с остарелия балкански манталитет, че едва ли не жената е носител на бебето и слугиня в къщата.
От всичко, което са ми споделяли близки приятели, приятелки и тн, стигам до заключението, че мъжа явно най- много "страда" от това, когато жената престане да обръща внимание на неговите глупости, когато с времето жената стане безразлична към него и започва да обръща внимание на нея си и нейния си живот... Тогава той се сеща, че почва да губи почва под краката си и се опитва всячески да върне времето назад към добрите стари години... Но уви...тогава вече е трърде късно... Жената може да направи компромис със себе си заради децата, но мъжа никога няма да може да върне нейната любов, което е много по- страшно.
Знам, че на теория и на приказки е много лесно, но всеки човек има нужда от щастие, любов и спокойствие и ако не го намира с човека до себе си има два варианта- или раздяла( което от една страна е неприятно в случай, че има деца, а от друга- добре, защото децата се травмират като гледат студенината на родителите си), или просто жената да започне да си живее живота така, както на нея и е приятно и изобщо да не се съобразява с мъжа си, както и той не го прави спрямо него...
Излизайте с приятелки, правете неща, които са ви приятни, отделете време за себе си, срещайте се и с други хора. Не позволявайте който и да било да ви пречи на щастието.

# 7 13 апр. 2008, 15:18 ч.

Мнения: 581

Ако не си се докарала дотам, че да си изцяло зависима от него, или го гони, или си хващай децата и го зарежи.

Цитат на: Terezza в нд, 13 апр 2008, 13:51

Сузана, не знам мила...мисля че търпим прекалено. Tired

Е това ти е най-големия проблем според мен.

# 8 13 апр. 2008, 15:26 ч.

Мнения: 115

Лично аз - търпях заради общата кауза и заради семейството, да вървим напред...

# 9 13 апр. 2008, 15:28 ч.

Мнения: 135

бих те посъветвала да си гледаш живота и спокойствието дай му да разбере че и ти си човек,започни да излизаш с приятелки да се опиташ да не му обръщаш внимание и защо трябва да се молиш за вниманието му Naughty

знай че колкото повече се държиш пренебрежително толкова повече си уважавана. промени държанието си и начина си на живот,най голямата грешка на мъжете е че незнаят какво искат

# 10 13 апр. 2008, 15:38 ч.

Мнения: 46 488

Не става с усилия само от едната страна, трябва ТОЙ да се осъзнае.

Постави условия.
Ако той иска да запази смемейството си, ще ги приеме, ако не му пука за вас, ще продължи по същия начин.

Мои много близки родинини имаха този проблем, много трудно го преодоляха, но важното е, че успяха Praynig

# 11 13 апр. 2008, 16:08 ч.

Мнения: 2

Благодаря на всички за съветите и се казаха неща , който са истина , но аз не исках да си ги призная...
Не мисля да се отказвам от живота си досега, но ще приложа нови тактики и хитринки , за който ми споменахте!
Аз го обичам и него и децата и това е животът ми!Няма да се откажа, защото за това семейство съм се борила.
Нямате си на идея как ми помагате и ми е по- леко и ведро вече!!!! :Благодаря!!!

# 12 13 апр. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 173

Успех,Suzana. bouquet

# 13 13 апр. 2008, 16:12 ч.

Мнения: 115

Цитат на: Никол в нд, 13 апр 2008, 15:38

В моя случай човекът е отвикнал от семейния живот, винаги ми е подарявал цветя, винаги ми се е обаждал по телефона, но нали се сещате че това не е живия живот. Беше в отсъствие доста време, през това време аз опъвах колата на общия дом, нали ви казах детето порасна с мен основно, и сега когато се върна за един месец преди да замине наново, се сдърпахме заради поредните му претенции, поредните му забележки и аз вече изкипях. Сама, съвсем сама, и после аз като му кажа нещо той винаги ми натяква това внимание - цветя, подаръци, поводи - обаче това е от разстояние. Много пошли дивиденти си е извадил през всичките тези години и се е заблудил, че в живия живот е това, обаче не е. Сега вече ми говори за развод, незнам...Чудя се, усещам се предадена изобщо от всичко...

# 14 13 апр. 2008, 16:26 ч.

Мнения: 2

мили дами,мъжете ни са един пластелин,как си го моделираме така ще си го търпим.има поговорка "мечката играе според тоягата" така че,от нас зависи до колко ще им позволим да ни се "качат"на главите.

Препоръчани теми

Искам само истината , как ?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бебеправене, но без много правене

Караници през бременността

Причина:

Причина: