Та моето дете се "оттърва" с само 3 шефа отзад на главата, не е загубил съзнание, но е под наблюдение, понеже признаците на комоцио се проявявали по-късно.
Учителката ми се извинява. Тя жената беше взела-дала от притеснения, ама мен какво ме топли това? И директорът ми се извинява, щели да изключат това дете - мен ако питат, по - добре да се обадят и да сигнализират на социалните, да го проучат това проблемно семейство. И психоложката се тюхкаше...Ама в крайна сметка, тревогите са си мои, нали?
След като ми отмина паниката, ме обзема друга - ето , пращам го на училище живо и здраво, даже по пътя сутринта си говорихме , че утре ще ходим да спечелим Великденското състезание по математика и само след 2 часа - нещата се преобръщат на 180 градуса. Страх ме е, че и в училище, даже и в тази възраст, децата ни не са защитени. А какво остава като пораснат. И как да го възпитавам - като го удрят да удря, или..???