Малко нещо екзистенциални и метафизични въпроси са ме налегнали. Чудя се какво точно си представяхте, че ще случи, когато имате бебе и какво се случва в действителност? Откъде се поражда чувството и осъзнаването, че искате детенце? Преди да станете родители представяхте ли си бебенцето като едно мило, мъничко, усмихнато същественце, което безкрайно ще ви обича (и вие ще обичате) и ще внася пълнота и хармония в живота ви, че ще се смее, ще слуша много, ще се забавлявате всички вкупом и изобщо - кеф отвсякъде.
Или напротив - занимавали са ви мисли като как бебето (и после порасналото дете) ще намери мястото си с вас - мама и тати, които досега са били безгрижни любовници и любими, дали сте пораснали за това, дали няма да е много страшно, дали ще се справите психически, дали умората и битовизма няма да ви дойдат в повече и т.н.
Или не си мислехте нищо, имаше сила, която нашепва, че искате дете, ей така, без непременно да има причина и че няма значение какво е - палаво или спокойно...
С какви мисли бяхте преди да станете родители (може би дори преди още да направите първите опити за бебче)? А какво се случи в действителност - още по-хубави е и от най-светлите ви мечти или по-сложно отколкото бяхте планирали?
Поздрав най-сърдечен!