Попаднах на този разказ на Чудомир и ми стана мило,мило 
Дано хареса и на вас.
Пазвата на мама
Родителите ми,ме очаквали дълго време.Брат ми,шестнайсет години по-голям от мене следвал в семинарията и се готвел за свещеник,а след него се родили още три момичета,та баща ми искал да има син,който да му помага на дюкяна,на воденицата,да ръководи полската работа и пр.Появяването ми на бял свят прочие се посрещнало с голяма радост и пиршество като в приказките."Един курник варени кокошки само изядохме,думаше дядо Чакър ,пък за виното-прави му ти сметката.Баща ти, кай,стреля с пищова в тавана,стреля,после вика дядо Муто да се качва на покрива и сменя счупените керемиди,че ви протече къщата."
Кръстили ме на маминия брат вуйчо Митьо,когото едва запомних,защото заради името ми беше подарил една коза с хубаво яренце-черно с бели петна.
Толкова ме обичали,че съм бозал три години.Като почнали да ми се смеят,че вече съм голям,а още бозая,аз съм вършил тази работа тайно.Ако например мама е седнала на "хората"със съседките на улицата,аз съм я извиквал да дойде в двора и съм си вземал порцията на млякоПонякога,когато е бързала за работа,нацърквала ми е с мляко една филия хляб и заминавала.Тези неща не помня,но помня,когато ме "отбиха,т.е. когато престанах да бозая.По стар обичай,когато настъпи този ден,сварили или опекли едно яйце и както е още горещо,дигнала ми мама ризката,парнала ме отзад по голо,търкулнала след това яйцето из стаята и извикала: "Тичай,мама,тичай да го уловиш и да знаеш,че яйца отсега ще ядеш и няма вече мляко от мама."Запомнил съм го,види се,защото ме е опарило доста.Взел съм го аз,излапал съм го и сме легнали да спим.На сутринта,като съм се ококорил,веднага съм посегнал към пазвата на мама,а тя рекла:
--Ами казахме снощи,че няма вече,нали те отбихме вече.
--Аз рекох пък от утре да ме отбиете.
Това като си спомняше мама,винаги се усмихваше.
Дано хареса и на вас.
Пазвата на мама
Родителите ми,ме очаквали дълго време.Брат ми,шестнайсет години по-голям от мене следвал в семинарията и се готвел за свещеник,а след него се родили още три момичета,та баща ми искал да има син,който да му помага на дюкяна,на воденицата,да ръководи полската работа и пр.Появяването ми на бял свят прочие се посрещнало с голяма радост и пиршество като в приказките."Един курник варени кокошки само изядохме,думаше дядо Чакър ,пък за виното-прави му ти сметката.Баща ти, кай,стреля с пищова в тавана,стреля,после вика дядо Муто да се качва на покрива и сменя счупените керемиди,че ви протече къщата."
Кръстили ме на маминия брат вуйчо Митьо,когото едва запомних,защото заради името ми беше подарил една коза с хубаво яренце-черно с бели петна.
Толкова ме обичали,че съм бозал три години.Като почнали да ми се смеят,че вече съм голям,а още бозая,аз съм вършил тази работа тайно.Ако например мама е седнала на "хората"със съседките на улицата,аз съм я извиквал да дойде в двора и съм си вземал порцията на млякоПонякога,когато е бързала за работа,нацърквала ми е с мляко една филия хляб и заминавала.Тези неща не помня,но помня,когато ме "отбиха,т.е. когато престанах да бозая.По стар обичай,когато настъпи този ден,сварили или опекли едно яйце и както е още горещо,дигнала ми мама ризката,парнала ме отзад по голо,търкулнала след това яйцето из стаята и извикала: "Тичай,мама,тичай да го уловиш и да знаеш,че яйца отсега ще ядеш и няма вече мляко от мама."Запомнил съм го,види се,защото ме е опарило доста.Взел съм го аз,излапал съм го и сме легнали да спим.На сутринта,като съм се ококорил,веднага съм посегнал към пазвата на мама,а тя рекла:
--Ами казахме снощи,че няма вече,нали те отбихме вече.
--Аз рекох пък от утре да ме отбиете.
Това като си спомняше мама,винаги се усмихваше.
