Фалшива мама

Зойче 
Както и да ни нарекат, колкото и да сме теоретично подготвени, винаги ще боли там някъде вътре в душата.
Лошото е, че е използвал думата за да те нарани, когато не е станало неговото /според мен/, но пък добре че сте се изяснили за сега.
Расте момчето и и то не на шега.

Здрасти Зойче, според мен всички вие които сте се решили на тази огромна и отговорна стъпка -осиновяване сте повече от ИСТИНСКИ МАМЧЕТА , а вашите дечица ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВИ.
Да отгледаш и възпиташ едно дете е много много трудно(и всички вие го знаете).
Истински вярвам че всички вие сте страхотно мамчета и се надявам да бъда поне малко като вас

С теб все бързаме сутрин и вечер, гледай къде се налага да си "говорим"!

Радвам се, че реши да споделиш с всички този момент. Знам колко ти е тежко сега и чак ме е яд, че онзи ден вместо да те гушна, избързах с предположението: И ти се разплака, нали?
Съжалявам, че съм така унесена понякога, но може би, защото и в мен има толкова подтиснат плач, че някак се отцепвам от действителността.

С какви думи ще обясним на децата си кои са "другите жени" е нещо, което всеки ще намери сам, важното е да даде правилния отговор на детето.
Аз съм казала на Ирина, че не мога да й отговоря на този въпрос, но по всяка вероятност, сърцето на жената, която я е родила не е било достатъчно силно за да я задържи.
Че просто не е успяла да й бъде майка.

При Цеци, както ти казах, и предишното поведение, подсказваше, че преживява конфликт и ето не закъсня, но е хубаво, че го е извадил навън! Можеше и да не стори!

Намери сили да не показваш болката си. Знам, че е адски трудно, но няма да му помогнеш, дори и да му казваш, че те наранява, само може да потисне емоциите, а за него е хубаво да ги изживее, да пита, да изразява.
После се крий и реви, реви на воля! Обади се, ще ревем заедно!

Ирина е "крачка напред" в емоциите си, сега изживява безумен гняв към НЕЯ. Преди няколко вечери се изплаших не на шега, че ще й стане нещо... но те се оказват доста корави създания. Само трябва да се уверят, че могат да споделят с нас тази болка и ние да ги обичаме, въпреки всичко!

За да ти помогна, ще ти кажа как аз се уча да овладявам болката в мен. Винаги се подсещам, че това, което ни причиняват, никога не го правят с цел да ни ранят умишлено, а заради това, че на ТЯХ, не им е добре. Но те са деца... не знаят, как да се справят с тези емоции. Ние трябва някак да им помогнем да сложат малко ред в душиците си.
Дистанцирай се в такива моменти. Опитай да сложиш майката в теб, някъде назад и да извадиш "специалиста по всичко". Трудно е. Коства много и не винаги се случва навреме.
Но това е един от начините да бъдеш опора за него и да съхраниш малко себе си.
Ти ще му трябваш още дълго време. 

Последно. Ако успееш да надмогнеш твоята болка сега, следващия път го питай: Ти виждаш ли ме, пипаш ли ме? Тогава как така съм фалшива?

П.П. Когато говоря за провокации, в други теми, имам предвид именно подобни, а не, че детето разляло млякото...

Благодаря на всички за отзивите.
Петя споко,аз те чувствам достатъчно близка и винаги те усещам, че ме прегръщаш в такива моменти,а пък дори и да е мислено.

Зойка, нищо  и никаква нова идея не ми идва. Само искам да знаеш, че съм съпричастна съм болката ти и  имаш подкрепата ми, ти знаеш какво означава това. И още - ти си много по-напред от мен и от много други тук. ... Какво да ти кажа- една дума- молитва. 

Съвет не мога да дам. От подобни думи много ще ни боли, но едва ли детето така го възприема. Ники, почти винаги като го наказвам, ми казва: Не те искам. Не съм ти приятел.
Гледам да не се хващам, но винаги ме бодва в сърцето.  Знам ,че не го казва с умисъл, а просто е начин да ми го върне задето съм го наказала.
Някой път му отговарям: Аз пък те искам и съм ти приятел. И те обичам и като си наказан даже.

Един два път ме е питал:  Мамо, като не слушам обичаш ли ме?
Винаги отговарям: Ама разбира се, пак те обичам.
Само с майка ми не мога да се оправя. Тя няколко пъти като му се кара и му казва: Ако не ме слушаш няма да те обичам.   Не мога да й втълпя , че трябва да казва: не обичам това което правиш, а не   -  не те обичам.  За нея било същото, той не разбирал.   Ама, той си разбира и то доста.

Зойче, много сериозна е тази квалификация от Цеци. Дали не му я е подсказал някой друг?
Аз бих реагирала на момента, защото като повтаряш"фалшивата" мама, това му остава в подсъзнанието за момента.
Не знам доколко аз ще сполуча в обясненията си за биологичния произход на Цвети, но моите виждания са доста различни от твоите. Аз не казвам, че не е могла да се грижи за него леличката, която го е родила, а просто е почувствала че това не е нейното детенце и го е оставила, за да го намери майка му. Това "не е могла да го гледа" прави от биологичните родителки жертви. Защо ние почти винаги се стараем да ги оправдаем?
Освен това, че съм го избирала също не казвам , просто защото съм убедена, че сме се събрали по волята Божия. Такива са и обясненията ми. Просто Господ избира различни начини да събере децата с родителите им.

Зойче, няма как да сме подготвени за болката... Учим се да я преодоляваме, когато сме в нея.

Опитай се да не се поддаваш на провокациите на Цеци - да, това е типичната реакция на осиновено дете, когато мама му забрани нещо - то веднага се опитва да я нарани, защото тя не му позволява нещо. Децата са импулсивни - забраняваш, то се дразни, понякога не е само дразнене, а гняв и в силната емоция прави всичко, каквото му хрумне. Цеци се опитва да те обезоръжи - казвайки ти "фалшива мама", му се иска да си докаже сам на себе си, че ти нямаш право да му забраняваш това и онова.

Отговаряйки на провокациите и провокирайки го ти самата, му показваш колко дълбоко те е засегнал и колко те е заболяло. И той вече знае, че когато иска да те нарани, това е перфектният начин.

Затова... СЪбери сили и не показвай болката и сълзите пред него.

Казвала съм го и друг път - трябва ти много, много сила, за да удържаш собствената си болка и болката на детето си.

 

 
Зойче, страхотна си. Аз нямаше да се удържа - щях да се разплача пред него... щеше да стане една...
Изобщо мисля че чудесно си се справила

 зойче. чак мен ме прободе.......
колкото и да мислим и да се опитваме да се подготвим за този момент, никога няма да сме подготвени за това. дано такива моменти да са много редки.

навика да си мисля - баш на мен няма да се случи, при мен е различно, отдавна го нямам. подготвена съм за всичко - че може да дойде, не за болката.

децата са малки чудовища, гледат да те клъцнат там, където най-много боли. и интуитивно напипват точното място. като се сещам за себе си - и аз не съм била по-различна. просто е човешко, а в пристъп на яд и агресия дори възрастните използват забранени оръжия, камо ли деца.
какво да се прави. съзнателно сме избрали осиновяването и фактите, свързани с него. майките винаги ще са две. за детето. независимо как ги нарича и как ги степенува за себе си.

може би затова повечето хора ги е страх да кажат на детето си, че не са му биологичните родители. точно страхът от подобни моменти. какво ти повечето, май всички.

та, в този ред на мисли - който го е страх от вълци, да не ходи в гората. боли, ама не убива. къде по-големи болки съм преживяла. и с подобна ще се справя. дано да не се налага да е много скоро, но това няма да повлияе решението ми да кажа или да не кажа, нито пък кога да кажа.

Нещо не съм съгласна с теб Теа. Аз не съм осиновена, пък подобни неща съм казвала на майка ми - в смисъл не си ми истинска майка и пр. Мисля, че всяко едно дете когато нещо му забраняваш ще намери начин да те уязви.
Просто ние го приемаме лично, защото това си ни е болката.

Бонита, по всяка вероятност много деца казват същите или подобни думи в моменти на афект или когато целят нещо, но разликата не е само в това, че ние сме уязвими там, а че те знаят, че истината е такава!
Тези думи или други още по-тежки, по мое мнение, идват не само, когато искат да ни "накажат" по детски, но и когато самите те "обработват" тази истина.

Със сигурност аз не твърдя, че това е единственото обяснение, но тъй като с Ирина по стечение на обстоятелствата, никога не сме имали "романтичен период", а по-скоро мигове на радост, за сметка на всички останали болки, които детето една по една обработва и осмисля, смятам, че Теа не греши. Най-вече, защото пречупвам думите през личния си опит.

Знам че, ще стане по-ясно, ако дам примери от живота ни, но в момента имам чувството, че ще се пречупя, ако ги кажа на глас. Имам нужда от малко време и когато се почувствам достатъчно силна, за да ги разкажа дистанцирано, ще споделя, надявайки се, че с това няма да задължа никой да мисли, че детето му също ще премине през същите етапи.

Ние сме много далече още от такива провокации.

Така, че смислен съвет или успокоение не мога да ти предложа.

Но си изработих една техника с Боби, която работи с малките му провокации.

Абсолютно всичко обръщам към него.

В случая би трябвало тогава да му кажа, че щом си има фалшиви родители ( и той е усетил, че боли) тогава той е фалшиво дете ( да усети същата болка). Каквото и да значи това за него. В най - лошия случай ще получиш детайлни разяснения защо НЕ Е фалшиво дете и поне ще разбереш какво влага наистина в тази дума

А със сигурност с времето ще стават много повече и много по - агресивни.

И после защо има неразбирателство между осиновители и осиновени:) Защото както виждате зрели и не чак толкова зрели (визирам себе си) хора дават акъл на други подобни как да изработят малко дете:)

Е как да стане ми кажете... 

Понятието истина е доста разтегливо. Чия истина - моята, твоята, на моето дете, на твоето дете?
Аз съм написала по-горе коя е моята истина. Аз съм майката на моето дете(така пише и в акта за раждане на Цвети). Не съм нито осиновителка, нито каквото и да било друго. А другата е жената, която го е родила. Никого не убеждавам. сигурна съм в това, което казвам. И тъй като имаме много силна телепатична връзка с Цвети, се надявам той да осмисли и да приеме тази истина.
Май разводних темата, моля за извинение.