Привет! Моята кума от сватбата е решила, че щом традицията повелява, то непременно тя трябва да стане кръстница на детето ми и всеки път повтаря "Нали аз ще съм кръстница", а аз мълча и я заблуждавам с мълчанието си, защото истината е , че не случихме на кума , която да е подходяща за кръстница. Не искам да я обидя, нито да бъда груба, но незнам как да и кажа, да не се заблуждава повече, че имаме други намерения. ако имате идеи как деликатно да и кажа, че няма да е тя, моля , споделете?!
- Публикувана: 2 апр. 2008, 15:09 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2008, 13:20 ч.
Кумата настоява да е кръстница?! Как да й откажа!
Кажи и истината,а именно че имате други намерения.
иначе искаме братът на мъжа ми да е кръстник, понеже е много привързан и всеотдаен, обича детето и е много интелигентен, внимателен, деликатен и е вярващ, запознат е с библията, докато кумата е просто джаста праста и никак не е внимателна, нито пък е привързана към детето.
Ето това е решението 
просто сядате и обясняваш че ще има промяна в решението ви за кръстник за детето и че сте решили да е братът на мъжа .Мисля че все пак трябва да се уважи вашето мнение ,но и да не я пренебрегвате за да не се разсърди. 
Мисля че наистина сте направили добър избор
просто сядате и обясняваш че ще има промяна в решението ви за кръстник за детето и че сте решили да е братът на мъжа .Мисля че все пак трябва да се уважи вашето мнение ,но и да не я пренебрегвате за да не се разсърди. Мисля че наистина сте направили добър избор
Kакво има да вика и да се сърди? 
Все пак става въпрос за твоето дете!Като не и харесва пътя,пътеките и да я няма.И ние сме в това положение.В слисъл че не попаднахме на кумове.Но нито ще давам обаснения,нито мисля дори има какво да и отказвам.Казвам че сме решили еди кои си да е кръстник на дедето.и край по въпроса 
Все пак става въпрос за твоето дете!Като не и харесва пътя,пътеките и да я няма.И ние сме в това положение.В слисъл че не попаднахме на кумове.Но нито ще давам обаснения,нито мисля дори има какво да и отказвам.Казвам че сме решили еди кои си да е кръстник на дедето.и край по въпроса 
Кажи и, че в семейството на мъжът ти има традиция кръстник на детето да е роднина на бащата и че много държат на тази традиция. Или, че свекитата те натискат чичото да е кръстник и не искаш да влизаш в конфликт с тях. Или, че си много вярваща и искаш и кръстникът на детето ти да е човек, отдаден на религията...
Тогава и обясни че искаш кръстника на детето да бъде от семейството,няма как да се сърди.
Подкрепям
Хич не му мисли, казваш "Така сме решили! " и точка. Какво толкова се притесняваш, че щяла да вика?!!? Дори да се разсърди ще е до време и ще и мине, не е болка за умиране.
не мога все още да и кажа така сме решили, защото чичото още не сме го питали дали иска, той може да не иска, ще го питаме като дойде време, но не ми се иска да я заблуждавам с мълчанието си. Иска ми се да и кажа, като ми каже следващият път по телефона /щото рядко се виждаме/, нали аз ще съм кръстница, нещо от сорта, "ако те поканим", не толкова грубо де, но толкова ме дразни вече, или пък "ние ще решим кой ще е кръстник", защото истината е, че чичото не може да ми служи за оправдание, като още не знае дори. някакъв синоним на това, но в по-мек вариант, но не се сещам
Хич не му мисли, казваш "Така сме решили! " и точка. Какво толкова се притесняваш, че щяла да вика?!!? Дори да се разсърди ще е до време и ще и мине, не е болка за умиране.
не мога все още да и кажа така сме решили, защото чичото още не сме го питали дали иска, той може да не иска, ще го питаме като дойде време, но не ми се иска да я заблуждавам с мълчанието си. Иска ми се да и кажа, като ми каже следващият път по телефона /щото рядко се виждаме/, нали аз ще съм кръстница, нещо от сорта, "ако те поканим", не толкова грубо де, но толкова ме дразни вече, или пък "ние ще решим кой ще е кръстник", защото истината е, че чичото не може да ми служи за оправдание, като още не знае дори. някакъв синоним на това, но в по-мек вариант, но не се сещам
Така се чувствах и аз точно преди година - кумове са ни приятелско семейство. Момичето /тогава ми беше и близка/ все повтаряше "кога ще кръщавам малката" без аз никога да съм я канела. А двамата с мъжа ми искахме да я кръсти приятелката ми от близо 30 години /от първи клас сме близки/. Обясних на кумата , че държа и на двете ми приятелки и затова едната ми е кума, а другата я каня за кръстница и ако знаете какво се получи......... Почнаха се едни приказки за мен, изкараха ме най-черната ; никога нямало да ми простят никога и от тогава не сме се виждали, но приказките по мой адрес продължават.. Не мога да разбера как някой може да определя кой ще кръщава детето ми - това е право само мое и на баща му.