Агресията около и сред децата

  • 1 118
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 607
Реших да споделя с вас, това, което прочетох днес в една книжка - Първите седем, 9 брой.......

Статистиката показва,че всяко пето момиче и всяkо седмо момче е преживяло сексуално насилие. Децата мислят, че всичко,което, възрастните правяте правилно дори когато чувстват, че нещо не е както трябва(прекалено  показване на гениталлии, принуда за докосване, опипване). При такъв вид агресия децата са объркани, тъй като тази форма на
сексуаА лнос т не отговаря на възрастта им. Те се чувстват виновни и изпитват срам. Нерядко са изплашени от заплахите на възрастните мъже, които ги принуждават да правят нередни неща, макар че им се иска да избягат или да извикат за помощ. За момчетата съществува опасност да се идентифицират като пол с този модел на подражание и да го копират по-късно в своя
живот, За момичетата - да изпитват трайна неприязън към противоположния пол ,която често е причина в зряла възраст те да не създадат свое семейство,
 
 
   
Съвети:

1. Поощрявайте детето да споделя преживяното с приятелИ, близки, познати и непознати.

2. Ако имате съмнения за сексуална Злоупотреба с детето, не премълчавайте този факт, дори извършителят да е от вашето семейство, а се обърнете към съответните служби - неправителствени организации,  и др. Това се отнася и за случаите на побой.
3. Не избягвайте темата за сексуалното наСИlлие в разговорите с детето си, То трябва да е подготвено и да знае как да реагира, ако попадне в такава ситуация.


Телевизия

Консумацията на движещата се картина (телевизия, фИлМИ, видео, компютърни игри) се е наложила трайно внашия живот. Статистиката показва, че до своята 18-годишна възраст децата са гледали вече около  25 ООО убийства от екрана.
фИлМИ, които съдържат насилие и преСл едване, предизвиква т силно вълнение у децата. Това се отнася и за кадри от действителността, . показващи разрушения, мъка, смърт. Последствията може да са страх и смущения в съня. Но също така и , свикване с агресията и мотивация за подражание. Екранът обсебва.

Съвети:
1. Изберете заедно с вашето дете единични фИлМИ от седмичната телевизионна програма, които то може да Гледа. Гледайте, в Случай че е възможно, тези фИлМИ заедно с детето. След фИлма обсъдете видяното, за да може съдържанието да бъде обработено.
2. Децата не трябва да Гледат фИлМИ с наСИлие и преСледване, както и фИлМИ на ужасите ИлИ порнофИлМИ. Това се отнася и за компютърните игри. Вие трябва да КОНТРОлирате това.
3. Покажете на детето от кое копче се изключва телевизоръти го приучете да го натиска, когато на екрана се появят неприятни ИлИ страшни за него образи и картини.


Едно от измерения та на агресията срещу децата е
 1..Душевното Словесно наСИАие: обиждане, ругаене,иронизиране и др. To накърнява човешкото им достойнство. Децата се чувстват виновни, засрамени, маловажни, пренебрегнати, отхвърлени. ИлИ реагират на Словесното наСИлие с гняв, омраза и желание за отмъщение срещу тези, които са ги УНИЗИлИ. Унижението, което едно дете преживява ВСледствие на ругатните, действа фрустриращо и поради това поощрява агресията .

Особено пагубно въздействие имат обидни жаргонни думи.  С това си поведение те предизвикват ответна защитна реакция у засегнатите деца ипоява на физическа агресия.
   
Никога не ругай те, не обиждайте и не иронизирайте децата!


Система задиагностика на'агресивно поведение*
1.   дететО често избухва в нетипични и тежки пристъпи на гняв.
2.   Бързо се ядосва.
3.   Кара се често С възрастните.
4.• Противопоставя се aKTиBHO на указанията на възрастните, отказва да ги изпълнява.
5.   Ядосва другите умишлено.    .
6.   Често приписва вината за собствените си грешки или неправилно поведение на другите.
7.   Лесно раним е.    .    _
8.   Редовно е сърдит и се ядосва бързо.
9.   Често е подигравателен и отмъстителен.
10.   Започва караници с братята и сестрите си.
11.   Започва караници с другите деца.
12.   Заканва се и плаши другите.
13.   Измъчва животни.
14. Често лъже, за да си припише предимства и благодеяния или за да избяга от задължения.
15. Kpaдe тайно пари или скъпоценности.    .
16.   Въпреки забраната остава често навън, след като вече се е стъмнило.
17.   Бяга от училище.
18.   Използвал е оръжие, с което може да причини на другите сериозни вреди (например нож).
19.   Бил е жесток към хората (например завръзвал е някого или го е наранявал с огън или нож).
20.   Обирал е някого (например неочаквано'нападение, кражба на чанта, изнудване).
21.   Принуждавал е някого към сексуални действия.
22.   Преднамерено е палил огън с намерението да нанесе големи щети.
23.   Предумишлено е разбивал чужда собственост.
24.   Влизал е с взлом в чужди жилища, сгради и коли.
25.   Изчезвал е най-малко два пъти през нощта или веднъж за повече от една нощ.
Забележка:
Позиции 1-11: белези на опозиционно поведение Позиции 12-17: белези на агресивно поведение Позиции 18-25: белези на асоциално поведение

Статистиката сочи :
Всяко пето разкрито престъпление е дело на непълнолетни. Тревожи ли някого този факт?
Родители, учители, общественост?
Да влезем в час! Децата се нуждаят от нас!


Лекувайте със смях:

   За смях има достатъчно поводи наоколо, трябва само да ги забележим. Например счупената чиния може да изглежда като експеримент, който доказва земното притегляне, разхвърляна та стая ¬като място, от което бягат хубавите сънища, разлятото мляко - като опит за изпиране на покривката, нужни са още само няколко капки веро и т.н.

Смехъ т е особено важен за самоувереността на децата. Толкова често те се чувстват безпомощни в този свят. Колко добре би било децата да опитат своята сила чрез смеха и така, играейки, да опознават света. Ние, възпитателите, също би било добре да не гледаме на всеки наш неуспял опит в преследването на педагогически идеаАИ като на провал или като да е настъпил краят на света. А със сърдечна усмивка да освободим напрежението.

Знаете ли, че:

- 1 минута смях се равнява на 45 минути релаксиращи упражнения.

- Сърдечният смях задвижва 80 мускула.

- Смехъ т редуцира производството на антистресовите хормони.

- Стимулира производството на хормоните на растежа.
- Засилва имунната защита.
- Води до обогатяване на кръвта
с кисл ород.
- Отпуска напрежението на лицевите мускули.

- Активизира сърдечно-съдовата система.

- Подобрява обмяната на веществата.



Приказка за родителИ



- Мамо, вярно ли е, че Земята е кръгла като топка? - връхлетя в кухнята Ралица.

- Остави ме на мира! - сърдито я стрелна с очи майка и. ¬Капнала съм! Не стига, че по цял ден съм на работа, ами и вкъщи ме чака същото. На всичко отгоре и ти с тези непрестанни въпроси ... Изобщо не ми е до твоите глупости. Ужасно дете!
- Ама аз само.
- Отивай в стаята си! - тросна се майка и и тръшна вратата подир нея.

Ралица омърлушено наведе глава и влезе в хола при баща си. Той беше разгърнал вестник, а от екрана пред него гърмяха последните новини.
- Тате - тихо промълви момиченцето, - вярно ли е, че".
Но бащата, улисан в заниманията си, не го чу.
- Тате ... - повтори Ралица по¬високо.
След като и този път не получи отговор, тя отиде до телевизора и намали звука му.

Внезапно баща и скочи от фотьойла, захвърли гневно вестника и кресна в лицето и:

- Абе аз колко пъти трябва да ти казвам да не ми се пречкаш, докато дават новините! Ужасно дете! Тъй ли не запомни коравата ти глава, че ... - Бащата я хвана за ръкава и без да обръща внимание на сълзите И, повлече  Ралица към детската стая. - Тук  ще стоиш! Наказана си! Ти си най-ужасното дете на света!

Момиченцето се захлупи на леглото, прегърна любимата си кукла и се разплака. Хлипаше беззвучно от страх да не я чуят родителите и.

Постепенно риданията и утихнаха и малката Ралица засънува чудноват сън.
Почувства как куклата и я хваща нежно за ръка и двете отлитат на някаква непозната планета, населена само с деца. Бяха най-различни: и момиченца, и момченца, и по-големи, и по-мънички, всякакви. Всички обаче си приличаха по едно - имаха някакви странни белези. Те наподобяваха грозни, разкривени букви. Ралица последва куклата си и двете приближиха към една групичка деца. Всяко от тях, вместо да каже името си, посочваше своя белег. Ралица учудено се взираше в белезите, когато внезапно започна да чува думите, които разкривените букви образуваха: глупак, мърла, калпазанин, магаре, тъпанар и какво ли още не.

Момиченцето тъжно кимаше с глава. След малко едно от децата посочи към рамото И. Когато Ралица се извърна, съзря върху кожата си същия грозен белег. думите бяха "ужасно дете".
- Какво да правя? Какво да правя? Завинаги ли ще остана тук? - прехапа устни тя.
- Бъди смела - пошепна и куклата - и разкажи на мама и татко за Планетата на белязаните. Много често възрастните са изморени, "нервни или ядосани на някой друг. Тогава неволно изливат гнева си върху децата, без да знаят за белезите,коитогрубитедуми оставят. Само ако се досещаха ...
На другия ден Ралица взе блокчето си и, изплезила език, дълго рисува Планетата на белязаните. Вечерта събра смелост и показа картината на родителите си. Разказа им защо очите на децата там са тъжни и какво означава всеки белег.
- Милото ми момиченце ... -избърса сълзите си майка и и я притисна до гърдите си.
- Прости ни! - виновно я погледна баща и. - Понякога и възрастните правят грешки. Всъщност ти си едно чудесно дете и заслужаваш една чудесна приказка за лека нощ!
Ралица усмихната се мушна в  креватчето, прегърна куклата си  и пошушна съвсем тихо в бухналата и руса коса:
    - Беше права! Надявам се  никога повече да не видя ~ Планетата на белязаните!
      
Мая Дамгъчева








# 1
  • Мнения: 641
Да. Тъжна е приказката за родители и много поучителна. За жалост има родители, които обиждат децата си.
На мен ми тежеше ,че е малко времето ,което имам след работа за детето. Пазаруване, готвене и почивка от напрегнатия ден и хайде дошло време да я слагам да спи.Компенсирах с четене на приказка и разговор за деня й преди сън , но не е достатъчно /поне за мен/.Е, поне събота и неделя имам на разположение.

Сега съм в майчинство. Но пак ще почна работа, а сега децата са две. Как ли ще намирам време вечер за всички?

# 2
  • Мнения: 654
Мама Цоцоланка, благодаря ти затова, което си написала. Беше ми много полезно Hug

# 3
  • Мнения: 546
Онзи ден в градинката бях свидетел на следната случка.
Братче и сестриче си играят, момиченцето без да иска го удари, момченцето се разплака и също го удари. В този момент бабата се нахвърли върху него "Как може да си толкова жесток. Удари я като престъпник. Ти така един ден ще биеш жена си и децата си ...." Няколко пъти го нарече престъпник.
Стана ми много мъчно за това детенце ...

# 4
  • Мнения: 9 814
Случка от преди час: прибирам дъщеря си от детска градина, пред нас върви майка с момиче на около 8-9 години, покрай тях минава съученик на момичето. Момчето обиди момичето, тя го подгони, настигна го и го нарита доста здраво. Реакцията на майката на девойката беше:"Браво мамо, на тебе и мъжете не могат да ти се опънат!".
Не искам да коментирам. Само ще кажа, че едва ли е повод за гордост да гледаш как невръстното ти дете раздава ритници и шамари на друго дете пред собствените ти очи!

# 5
  • Монтана
  • Мнения: 220
Приказката за родители ме трогна.Като я прочетох се сетих за няколко случая с баткото когато още ходеше на детска градина.Работата ми тогава беше много напрегната и все се притеснявах да не закъснея,затова понякога сутрин му давах зор,а той нали е малък,прави нещата по-бавно,и се случваше да му викам да побърза.Детето се чудеше,защо му се карам,и се разплакваше.После на работата по цял ден ми е било криво,даже съм и плакала,как може да съм толкова лоша.  Flushed
Надявам се от позицията на опита с малката да не правя така.  Hug

# 6
  • София-овча купел
  • Мнения: 38
Вярно е децата ни не са виновни ,затова че ние сме ядосани или изморени те имат нужда отнас и ние трябва да им го усигорим въпреки всичко.Трябва да бъдем по толерантни с тях ,и да не ги обиждаме.   Аз самата съм се хващала няколко пъти как съм нервна и подвиквам по детето и колко после ме е яд но немога да върна времето на зад.

# 7
  • Мнения: 9 052
една поzната, която работи с малки деца в градини ми е в момента на гости в Германия. Аz имам малко дете и съответно сме непрестанно по паркове, градинки и детски центрове и все сред деца . Първата и реакция беше да виси непрестанно до дтетео "да не го бутнат или ударят". След някой и друг ден се успокои и седна до мен да си пием кадето и да оставим децатzа да играят. Каzа само "Не може да бъде , те не се бият, как добре си въzпитават немците децата иzобщо не са агресивни. Това ако беше в България до сега да са се иzбили и какви ли не неща да си крещят".
Свеки беше тук. Гледа на площдката майка с 3 деца . Тръгнаха и едното се zапъна не иска да си ходи . Майката му zаговори нещо и тръгна напред с другите , а то седна на пътеката и се раzпи9я , пищя , пищя, тя го вика и по едно време тръгна към него. Свеки вика ей сега ще го ошамари . Аz и каzвам никога не съм виждала някой да удря дете тук . Майката отиде,  седна до малкия на пътеката, гушна си детето, успокои го, каzа му нещо и си тръгнаха .
...

# 8
  • Мнения: 606
  Аз винаги обръщам внимание на малчо. Нещо че нещата с които ме занимава са "детски". За него са важни.

# 9
  • Мнения: 115
Браво на тебе, тате зЕФ, ако повече татковци са като теб, щеше да е много по-добре, особено за възпитанието на мъжкия пол, където участието на бащите е абсолютно съществено.
 
Аз искам да благодаря на мама Цоцоланка, която повдига тази тема и направо ми я взе под носа, тъкмо се канех аз да я отпочна.

Та въпросът го поставям малко по-широко - за ширещата се агресия около нас (в семейството и извън него) и как тя се отразява на децата ни.

Това, че цялото ни общество боледува през последните години, няма как да не се отрази на нас, а оттам и на децата ни. Плюс огромното вече влияние на телевизията и компютъра, които повечето от нас трудно контролират след една определена възраст на детето.

Синът ми ходи на предучилищна група в кварталното у-ще, което е в нормален, даже престижен южен квартал на София. От разказите му научавам, че по време на всички междучасия основното занимание е бой между децата (особено между момчетата, но се включват и някои момичета). Разиграват се различни екшън игри и детски филмчета. Представях си го като просто боричкане, докато не чух следното: "И тогава Х му стъпи на корема и той се разпищя." Направо изстинах! Разпитах сина си подробно. Оказа се, че в класа има един-двама, които са мишената за бой на останалите 5-6 по-агресивни и силни момчета. Моят юнак е ту в едната, ту в другата група, но повече яде бой, съдейки по синините от ритниците по крачетата, които преди отдавах на бутане в чина. Любима игра е да се нахвърлят върху някого всички заедно, да го съборят на пода и да му се скупчат отгоре с цялата си тежест. Ами това означава прим. 5 деца х 23 кг. = 115 кг.!!! Представих си, как се чувтва детето най-отдолу?! Стана ми лошо.

Проведох специален разговор с учителката. По принцип тя не би трябвало да оставя децата без надзор даже и в междучасията, защото все още са малки. Но-о-о нали трябва да отиде до тоалетна, да хапне, пък и да се изпуши и по някоя цигарка, хора сме.

Та се оказа, че за госпожата тези боища са си съвсем нормални!! "Ами те така си играят..." - ми каза с невинна усмивка - Правя им забележка, но те не ме слушат...." На мен ми увисна ченето!!! Това в група с 5-6 год. деца?! Не може да се справя с тях, а какво остава с по-големи??!!

Казах й доста неща, без да й се карам, но все неща, които тя като педагог (нали това се учи в техните специалности) трябваше и без това да знае - че трябва непрекъснато да им напомня, че боят не е средство за разешаване на спорове, че трябва винаги да се намесва, когато се сбият и да СПИРА боя, че трябва да поговори с родителите на по-агресивните деца, за да получи и домашна подкрепа и т.н.

А тя ме гледаше с един стъклен поглед и знам, че нищо подобно не е направила. Че защо да си затруднява живота с разни разговори с (вероятно още по-)агресивни татковци и мами? Я да ходи да си изпуши една цигарка с колежките и да поговорят за следващата стачка. То и заплатата не покрива занимания с възпитание, а само с образование. Родителите да си ги възпитават децата вкъщи. А това, че работещите родители  виждат децата си буквално по 2-3 часа на ден и често не знаят точно какво се случва в училище, си е техен проблем.

Две седмици по-късно разбиха носа на едно момиче, то много плакало, целият клас й съчувствал много и толкова се натискали да я утешат, че пак се сбили и разплакали още 2 момичета и т.н. Изобщо госпожата не се е намесила, четяла си нещо....

Почувствах се като в джунгла, без никаква подкрепа. И какво от това, че му говоря непрекъснато вкъщи? Какво? След като човекът си се бори буквално за живота, със зъби и нокти, всеки ден в училището. Наистина страхотно училище за подготовка към живота.  Sad

Кажете, вие срещате ли такива проблеми с вашите деца? Как се справяте?

# 10
  • Мнения: 2 123
Аз умирам от страх първо синът ми да не стане агесивен (той слава богу хич не дава такива призна) и второ от агресията на околните деца.
Засега (повтарям засега) твърдото ми убеждение е , че част от агресивността у децата се подхранва и от родителите. Често това става и несъзнавано.
Какво имам предвид. Класическа градинска картинка - 5 хлапета на възрастта на сина ми и съответно 5 майки. Едното от момиченцата минава за много палаво, шумно и изобщо за калпазанка. Майка и и баща й я наричат не без гордост  - беля. Нон стоп се коментира колко момиченцето е игриво, как скача, как шамаросва деругите деца, как крещи и пр. Те уж се оплакват, но в гласовете им съвсем явно си личи нескрита гордост. Вдига я на ръце баща и, приближават се към мен, девойката - абсолютно спокойна и индеферентна към мен И таткото казва - "Я тате, вземи и очилата на Фането, я й ги хвърли, я и дръпни якето..." Това би трябвало да е смешно. Сега, големи хора сме, ясно е че нито съм се дръпнала, нито ми е станало неприятно. Просто точно в тоя момент си дадох сметка, че детето може и да не е палаво и агресивно, но родителите му го изискват от него и то е такова...

Мисълта ми е, че когато децата са малки, те ужасно искат да ни се харесат и правят всичко,което ние очевидно одобряваме. Правят всичко, от което ние се забавляваме. И когато ние флиртуваме с палавостта на децата си, напълно несъзнателно подхранваме тяхната агресивност. Така че поне моя извод е да си опичам акъла много, какво и как говоря на сина ми, защото въпросните мои познати са страшно мили и симпатични хора, убедена съм, че изобщо не искат дъщеря им да е агресивна, обаче забавлението с това, в крайна сметка ще превърне детето - действително в калпазанка...

За другия ми страх - още нямам рецепта... Просто незнам какво ще направя когато Никола изяде първия си шамар в пясъчника...не мога да му кажа - удари и ти. Просто това е в абсолютен разрез с вижаднето ми за света... обаче не искам да ми налагат детето.

Мина, незнам, какво да кажа - учителката е ... според мен да се говори отново с нея си е ка,уза пердута. Може би трябвада намериш още една две майки съмишленички и да инициирате родителска среща по темата... незнам. Ей такива работи ме ужасяват...

Последна редакция: ср, 02 апр 2008, 13:39 от Fussii

# 11
  • Мнения: 2 479
Срам ме е донякъде да си го призная, но аз на моите деца вече им казвам да като ги бият да отвръщат. Не мога да възпитам всички хлапета (а и родителите им) и нямам намерение да отглеждам потенциални жертви. Естествено - обяснявам, че не боят е средството, че когато нещо не си съгласен с другия е по-добре да му кажеш, обаче удрят ли те - удряй и ти Naughty.

# 12
  • Мнения: 2 018
Не винаги съм успявала да обърна внимание на децата. Но и "етикети" не съм лепвала. В нашият дом думи като: лош, некадърен, ужасен... просто липсват. Е, не сме и идеалните родители, но се радвам, че децата ни не с агресивни - дори напротив. Аз се уча от тях.

Има агресия и тя не е от днес и вчера. Може би винаги я е имало. Няма да ви разказвам случки с мен и децата ми. Но, много неща зависят от нас родителите - 99% зависят от нашето възпитание!

Общи условия

Активация на акаунт