Аз съм 1 сама бъдеща мама и дни преди да дойде щастливия ден се чувствам депресирана, уплашена и тъжна, а няма на кого да кажа как ме боли корема, колко се притеснявам дали всичко ще е ок, колко ми тежи всяко движение, как не мога да се моля по няколко пъти на приятели да ми напазаруват...колко много ме е страх от първите ни дни сами, а и колко безумно обичам бебо, като го усещам всеки ден и как му говоря само на него, но не искам да чувства тъгата ми. Просто искам да си го излея,не издържам повече - толкова проблеми в службата, с болничните,(отстранихме ги навреме, слава богу)се натрупаха и не успявам да се преборя с отчаянието все по-често. Знам, че не е хубаво така да се предавам, знам, че само с положителни мисли се излиза от такова настроение... и съм мн. борбена натура, но вече ми гърмят бушоните и усещам как ми се срива психиката, а точно сега не е момента - помощ! - Как да се справя ?
разчитам на опита ви
благодаря