Здравейте,
Много мъка се е насъбрала в душата ми и реших да споделя с вас.Знам,че ще ми подадете лъч надежда,стига да ме разберете.
От 6,близо 7 години сме заедно.Обща работа,живеем заедно без брак,имаме и прекрасно момиченце на годинка,но все нещо куца.Властната му майка от години се меси в отношенията ни,а той уж не я слуша и държи дистанция,но мине се не мине - реди ми нейните думи,упреква ме за всякакви неща,караме се.Алкохола също заема важна позиция в отношенията ни.Не може да мине пустата му жажда!За това също се караме!
За детето не ми помага,сама си го гледам.Дори и финансово издържам и себе си и детето,а все ми натякват,че те с майка му ме гледали,те плащали сметките за ток и телефон (само това - нищо друго).А моите родители също са плащали сметките ни за ток и помагат когато с каквото могат.
Обидно ми е,че вечно ме подценява,все се изтъква той като човека,благодарение на който аз съм нещо,с годините спря да цени жената в мен.Иска най-вече секс,и то вечер късно,когато аз съм достатъчно уморена от дневния маратон с детето и нямам никакви сили за нищо.
Напоследък се отчуждихме много и логично съвсем наскоро се разделихме, след като най-накрая ми посегна да ме удря.Което и друг път се е случвало,между впрочем.Той ме бил направил това,което съм!Ако не бил той нямало да обиколя половиния свят!А истината е,че всичко през годините постигнахме заедно.Той имаше опита,а аз младостта,с която лесно ни назначаваха да работим на хубави места!Няма да споменавам какво сме работили!
И така от близо 20 дни не сме заедно,не е звънил,не е виждал детето ни...
Много ми е мъчно,защото въпреки всичко го обичам!А защо ли!?
И не искам детето ми да няма баща,но той дефакто и преди не обръщаше кой знае какво внимание на детето.А сега при моите родители сме обградени с толкова много грижи и внимание.Съвсем различно е!
Защо сърцето не може да спре да бие лудо само при мисълта за него?
Защо не спирам да мисля по цял ден за него?
Защо искам да се втурна към него и едва ли не да упрекна себе си за всичко,като знам че не аз съм виновна за нищо?
А прекрасното ни детенце всеки ден казва "тати"-"тати",и аз не знам какво да й кажа!Не знам как да говоря пред нея за баща й!
Знам,че той никога няма да промени нрава и навиците си,защото вече е на години!
А аз не мога да се примиря,че цял живот ще бъда подтискана,смачквана,удряна,обвинявана,подценявана.....и само при думите "Обичам те" да забравям всичко и отново,и отново да прощавам!
Защо не мога да спра да го обичам?
Много мъка се е насъбрала в душата ми и реших да споделя с вас.Знам,че ще ми подадете лъч надежда,стига да ме разберете.
От 6,близо 7 години сме заедно.Обща работа,живеем заедно без брак,имаме и прекрасно момиченце на годинка,но все нещо куца.Властната му майка от години се меси в отношенията ни,а той уж не я слуша и държи дистанция,но мине се не мине - реди ми нейните думи,упреква ме за всякакви неща,караме се.Алкохола също заема важна позиция в отношенията ни.Не може да мине пустата му жажда!За това също се караме!
За детето не ми помага,сама си го гледам.Дори и финансово издържам и себе си и детето,а все ми натякват,че те с майка му ме гледали,те плащали сметките за ток и телефон (само това - нищо друго).А моите родители също са плащали сметките ни за ток и помагат когато с каквото могат.
Обидно ми е,че вечно ме подценява,все се изтъква той като човека,благодарение на който аз съм нещо,с годините спря да цени жената в мен.Иска най-вече секс,и то вечер късно,когато аз съм достатъчно уморена от дневния маратон с детето и нямам никакви сили за нищо.
Напоследък се отчуждихме много и логично съвсем наскоро се разделихме, след като най-накрая ми посегна да ме удря.Което и друг път се е случвало,между впрочем.Той ме бил направил това,което съм!Ако не бил той нямало да обиколя половиния свят!А истината е,че всичко през годините постигнахме заедно.Той имаше опита,а аз младостта,с която лесно ни назначаваха да работим на хубави места!Няма да споменавам какво сме работили!
И така от близо 20 дни не сме заедно,не е звънил,не е виждал детето ни...
Много ми е мъчно,защото въпреки всичко го обичам!А защо ли!?
И не искам детето ми да няма баща,но той дефакто и преди не обръщаше кой знае какво внимание на детето.А сега при моите родители сме обградени с толкова много грижи и внимание.Съвсем различно е!
Защо сърцето не може да спре да бие лудо само при мисълта за него?
Защо не спирам да мисля по цял ден за него?
Защо искам да се втурна към него и едва ли не да упрекна себе си за всичко,като знам че не аз съм виновна за нищо?
А прекрасното ни детенце всеки ден казва "тати"-"тати",и аз не знам какво да й кажа!Не знам как да говоря пред нея за баща й!
Знам,че той никога няма да промени нрава и навиците си,защото вече е на години!
А аз не мога да се примиря,че цял живот ще бъда подтискана,смачквана,удряна,обвинявана,подценявана.....и само при думите "Обичам те" да забравям всичко и отново,и отново да прощавам!
Защо не мога да спра да го обичам?
Би ли си простила някога разбитата психика на дъщеря си след години заради твоята ГОЛА любов?!Какви сте такива бе хора?Като не ти пука за тебе,поне да ти пука за детето ти!
А той никога няма да се промени,напротив ще се усложнят нещата-още повече щом е и маминото синче.А ако имате и брак....пази боже!Успех и много сили ти желая! 
Абе,де да знам,може и това да съм!
