Мили майки и татковци!
Имаме сериозен проблем в детската градина. От известно време детето ми започна да разказва за наказанията в градината, за стоенето мирно до колоната с вдигнати ръце, след около две седмици започна да споделя и за това, как госпожите удряли децата, когато не слушали и били "лоши деца "
За съжаление, като че ли само аз приемам насилието, което се упражнява върху децата ни за сериозен проблем. Дори и наказанието да вдигат ръцете и да стоят мирни до колоната е физическо наказание и то не е позволено, а какво остава за физическото насилие като шамари, пляскания през ръцете и прочие. Естествено разговарях за наказанията с госпожите и те потвърдиха, че ги наказват, но много рядко и за сериозни провинения, но тогава все още нямах информация за това , че си позволяват и да удрят децата. Но от разказите на детето ми наказанията валяха всеки ден поне по 2-3 пъти и то за най дребни неща, като например за това, че се правел на птица, вдигайки си блузката с ръце.
Бях шокирана, когато една от майките веднъж ме попита дали имаме някакви проблеми с градината, тъй като нейното дете се оплаквало , че било удряно от една от госпожите. И още по-големия ми шок, когато същата майка ми каза, че самата госпожа потвърдила пред нея, че " да ударила дъщеря й, защото се била дължала нагло и й се била изплезила" 
Не мога да опиша възмущението си от всичко това, което ми се случи в последствие, тъй като съм човек, който няма да остави нещата така, реших да питам майките от нашата група за това дали са научили от децата си за такива проблеми и шокът ми да узная, че за повечето това не е никакъв проблем и както се изрази една майка "А как да укротят 25 деца, нима Вие ще можете- естествено, че ще ги наказват." и в този момент попита дъщеря си "как ви наказват, мамо?", а детето се опря в стената и вдигна ръцете право нагоре.
Потресена съм от отношението на родителите към толкова сериозен проблем и тъй като смятам, че всичко, което се случва в нашата група е недопустимо утре имам среща с директорката, за да я запозная с всички обстоятелства, които аз зная, след което писменно ще заведа жалба при нея. Незная какъв ще бъде отговорът й и какви мерки ще предприеме, но ще подам жалби до Регионалния инспекторат по образованието, отдел "Просвета" към нашата община, Столична община и Агенцията за закрила на детето с копие до директорката.
И след толкова дълго обяснение въпросът ми е затваряме ли си очите и ушите за насилието, което се упражнява върху нашите деца и този модел на поведение ли искаме да възприемат - удряни, унижавани от госпожи уронващи им достойнството за грешните си стъпки, които предприемат в пътя на израстването си?
Аз ли нещо не съм добре или възприятията ни срещу такива недопустими действия спрямо собствените ни деца са закърнели и що за хора ще възпитаме по този начин?
И силно се надявам да не стане актуална тезата: "Злото се разпространява, защото добрите хора не правят нищо, за да го спрат".
Имаме сериозен проблем в детската градина. От известно време детето ми започна да разказва за наказанията в градината, за стоенето мирно до колоната с вдигнати ръце, след около две седмици започна да споделя и за това, как госпожите удряли децата, когато не слушали и били "лоши деца "
За съжаление, като че ли само аз приемам насилието, което се упражнява върху децата ни за сериозен проблем. Дори и наказанието да вдигат ръцете и да стоят мирни до колоната е физическо наказание и то не е позволено, а какво остава за физическото насилие като шамари, пляскания през ръцете и прочие. Естествено разговарях за наказанията с госпожите и те потвърдиха, че ги наказват, но много рядко и за сериозни провинения, но тогава все още нямах информация за това , че си позволяват и да удрят децата. Но от разказите на детето ми наказанията валяха всеки ден поне по 2-3 пъти и то за най дребни неща, като например за това, че се правел на птица, вдигайки си блузката с ръце.
Бях шокирана, когато една от майките веднъж ме попита дали имаме някакви проблеми с градината, тъй като нейното дете се оплаквало , че било удряно от една от госпожите. И още по-големия ми шок, когато същата майка ми каза, че самата госпожа потвърдила пред нея, че " да ударила дъщеря й, защото се била дължала нагло и й се била изплезила" Не мога да опиша възмущението си от всичко това, което ми се случи в последствие, тъй като съм човек, който няма да остави нещата така, реших да питам майките от нашата група за това дали са научили от децата си за такива проблеми и шокът ми да узная, че за повечето това не е никакъв проблем и както се изрази една майка "А как да укротят 25 деца, нима Вие ще можете- естествено, че ще ги наказват." и в този момент попита дъщеря си "как ви наказват, мамо?", а детето се опря в стената и вдигна ръцете право нагоре.
Потресена съм от отношението на родителите към толкова сериозен проблем и тъй като смятам, че всичко, което се случва в нашата група е недопустимо утре имам среща с директорката, за да я запозная с всички обстоятелства, които аз зная, след което писменно ще заведа жалба при нея. Незная какъв ще бъде отговорът й и какви мерки ще предприеме, но ще подам жалби до Регионалния инспекторат по образованието, отдел "Просвета" към нашата община, Столична община и Агенцията за закрила на детето с копие до директорката.
И след толкова дълго обяснение въпросът ми е затваряме ли си очите и ушите за насилието, което се упражнява върху нашите деца и този модел на поведение ли искаме да възприемат - удряни, унижавани от госпожи уронващи им достойнството за грешните си стъпки, които предприемат в пътя на израстването си?
Аз ли нещо не съм добре или възприятията ни срещу такива недопустими действия спрямо собствените ни деца са закърнели и що за хора ще възпитаме по този начин?
И силно се надявам да не стане актуална тезата: "Злото се разпространява, защото добрите хора не правят нищо, за да го спрат".
Нито наказания (такива), нито бой. При нас само ги лишават за известно време от нещо любимо и това е всичко.
Сега изчаквам, но ако ми прави проблем - директно при директорката, а оттам в инспектората 
. Колегите се защитават едни-други и т.н...С други думи, дано авторката да има успех с всичко, което предприема, но това отношение и "начин на възпитание" е толкова повсеместно (обратното е направо изключение), че трябва много повече от една жалба, за да се променят нещата. Пълно е в детските заведения с разни лелки и даскалици пред пенсия или просто служещи си с ужасно остарели начини за гледане на деца(, а други са направо престъпници за мен), че им трябва "една голяма метла". Аз съм напълно убедена, че най-малкото, което може да се направи, е навсякъде да се проведат курсове за "опресняване" на методиките. А психо-тестовете трябва да са направо задължителни и ежегодни.
.