Публикувана: 14 март 2008, 10:52 ч.
Последно мнение: 17 март 2008, 22:20 ч.

Предстои ми раздяла, искам да се подготвя

4 577
59
1

Гост

14 март 2008, 10:52 ч.

Здравейте!

Знам че на теория е едно, а когато ти е до главата съвсем друго, но след доста дни размисъл реших да потърся мнението на хората от този подфорум.

Накратко: Омъжена съм от 4 години, дете на 3 и малко. Средностатистически брак, който успя да се износи май доста бързо от рутината на ежедневието. В един момент се появи друг мъж, който запълни почти всичко, което на мен не ми достигаше. След повече от половин година платонични отношения изконсумирахме връзката, а почти веднага след това казах на мъжа ми, че в живота ми има друг. В момента все още и двамата се подготвяме психологически за развода, но не сме предприели нищо практически. Детето ни е задържащ фактор, макар че то познава вече моя приятел и общо взето го приема добре.

Моля ви, подгответе ме какви проблеми бих могла да имам, как да подготвя детето за новата ситуация.

# 1 14 март 2008, 11:34 ч.

Мнения: 9 990

Проблеми би могла да имаш едиствено от страна на съпруг, който ако те обича още, няма да иска да те пусне ей така.Той може би е наранената страна, той може би няма нов готов човек до себе си и неговото страдание може да пренесе върху вас.И от родителите-ако те не приемат от раз това, което си решила за себе си.С детето не вярвам да имаш проблеми.
Обикновено рутината на ежедневието не е причината брак да се изтърка.Нещо друго може би се е случило между вас, което не сте успели да уловите, да го изкажете гласно и да прецените как да действате.Получило се е разминаване и ти си "избягала" по най-лесния начин/съжалявам, ако тук звуча назидателно-не е така, всеки си знае за себе си!/Когато в една двойка има проблеми , те трябва да се изговорят, а не другия да си мисли, че всичко е наред.И да се вземе решение заедно със справяне на ситуацията, и чак когато не сработи това, човек може да се огледа за нов партньор.

# 2 14 март 2008, 13:06 ч.

Благодаря за мнението.
Съпругът ми не ме обича, говорили сме неколкократно, заявено ми е в прав текст. С родителите е нормално да имам проблеми, още повече че никога пред тях не съм показвала поради ред причини кое не е наред в брака ми. Напоследък се очертава една ревност на съпруга ми към новия човек в живота ми спрямо детето. Забелязвам, че му говори замътващи детския мозък неща и детето почва да се раздвоява. Опитах се да поговорим и да изясним, че никой няма да му измести мястото на баща, но кой какво разбра не знам. Той гравитира от "нищо не съм говорил пред детето" до "ще говоря каквото си искам, мое право е".

# 3 14 март 2008, 13:18 ч.

Мнения: 9 990

Ами нормално е той да преминава през тези фази.Иска си детето, страх го е.Още разговори са нужни, много повече отколкото си мислиш.С един разговор нещата няма да се подредят.Реално сега, понеже и двамата си искате детето-то трябва да се "подели" помежду ви.Обикновено повечето тук за зарязани и насила тикат децата, търсят бащите , изискват от тях.Нормално е бащата да проявява ревност към новия човек в живота ти-спрямо това, че вашето дете ще живее с този човек, а не с баща си.Нужно му е време.Дай му го.

# 4 14 март 2008, 13:52 ч.

София
Мнения: 1 352

Ти какво има да се подготвяш? Явно вече си се подготвила - намерила си друг мъж в живота си, детето ти го познава и го приема,
нямаш колебания относно правилността на постъпката ти. По-скоро мъжът ти е този, които трябва да се подготвя,
защото неговия живот май е по-разбит от твоя - освен че губи жена си, загубва и детето си
/предполагам че детето ще остане при теб/. Какво да очакваш - не мога да ти кажа. Наще истории тук
са по-различни. Мога само да се присъединя към мнението на пенелопа. Peace

# 5 14 март 2008, 13:59 ч.

Мнения: 9 990

Друг вариант е детето да остане при бащата.И ти да го взимаш за събота-неделя или там както се разберете.Ти съгласна ли си на това?

# 6 14 март 2008, 14:11 ч.

Gercho, пускайки темата тук бях наясно че ще получа изказвания като твоето, даже се очудих че не идват все още. Знам че представена така историята буди такива първосигнални реакции, но не смятам да се защитавам за решението си, поне не тук и не сега.
Пенелопа, относно детето ще поясня. Бащата няма поне засега собствено жилище, така че вариант е или да си намери квартира /което ще го притисне доста финансово/ или да остане в моя апартамент /безвъзмездно с някакъв срок, да кажем 3 години или както се споразумеем/. При това положение мисля, че детето може да прекарва 50-50 времето с нас, ако разбира се таткото е съгласен. В интерес на истината не е предявил подобни претенции, мисля че не е готов и не е в състояние да обезпечи нито с внимание, нито със средства в един по-дългосрочен план /говорим за над един месец време например/ гледането на дете.

# 7 14 март 2008, 14:18 ч.

Мнения: 9 990

Ами аз проблем не виждам.Бащата се изнася на квартира, като повечето жени тук, поставени в подобна ситуация.Когато се устрои взима детето.Както се споразумеете-50/50 или по друг начин.За какъв проблем иде реч, аз не разбирам.Ти си взела някакво решение-следвай го.Щом имаш възможностите-следвай си го и толкова.Имаш приятел, който ще е до вас, имаш си апартамента, дете,,,работа, всичко.Не виждам за какво иам да се подготвяш, честно.

# 8 14 март 2008, 14:39 ч.

Да, така е на пръв поглед. Но все пак имам и проблемчета:

1. Детето познава и казах горе-долу приема приятеля ми, но съвсем не е цветя и рози. Плюс това бащата явно му говори, че той е лош човек или нещо от сорта, защото след всяко оставане насаме с тати, детето проявява емоции от колебание до лека агресия понякога.

2. Май му се говори и че аз съм лоша майка, защото забелязвам от страна на детето охлаждане на моменти към мен, тръшкане, демонстративно пренебрежение, на които честно съм неподготвена да реагирам.

3. Не ми е безразлично съпругът ми да устрои живота си добре. Знам че за това ще му трябва време, но все си мисля че по-скоро си правим взаимна услуга, разделяйки се. Но искам и трябва да намерим път да останем приятели заради детето.

4. Това не е проблем всъщност, но го има като факт. Никъде не съм споменала, че с новия мъж непременно ще заживея заедно и всичко ще е "цветя и рози". Допускам варианта пътищата ни да се разминат и трябва да съм подготвена и за такава развръзка.

# 9 14 март 2008, 15:07 ч.

Мнения: 9 990

1.Нормално е детето да усеща и да се "нагажда" понякога.За пример-в един "драматичен момент" от семейния ми живот, дъщеря ми инстинктивно се беше вкопчила в мен и бягаше от баща си-без той да я е нагрубявал, без да е имало показно действие от наша страна-да се караме пред детето и прочее.
2.Ако детето се чувства обгрижено и спокойно с теб-и да му говорят-то няма да се поддаде толкова лесно.То вини и двама ви за нещо си там.И към бащата и към майката ще има обвинения.Не си мисли, че щом си майката на 100 % детето трябва да застане зад теб.
3.Чудесно е да останете приятели.Аз лично-не бих могла да съм приятелка с човек, който ме е стъпкал,а дали съпругът ти се чувства така е отделен въпрос-това ние не го знаем.
4.Тук приятеля ти е важен за Теб не за детето-ти се чувстваш желана, спокойна, не сама.Това е за теб-не е за детето ти.И да живеете заедно и да не живеете-това няма значение особено.

# 10 14 март 2008, 15:26 ч.

София
Мнения: 433

Славена, мога да си представя как се чувстваш и единственото, което мога да кажа е, че всичко се постига с много разговори, но спокойно без излишни емоции. Аз лично около 2 години бях в ситуация да избирам: семейството или мен си. При мен нямаше намесен друг мъж. В представяне можеш да видиш историята ми. Ако с нещо ти е полезна, ще се радвам. Най-важна си ти, не връзката с другия мъж, твоят собствен и т.н. Намери себе си и бъди спокойна и разумна. И това да си останете приятели - споделям мнението на пенелопа. Вятър и мъгла щом са намесени емоции. Докато бушуват - не, по-нататък, когато всеки открие себе си - може би... Хубаво е, че имаш човек до себе си, но изчакай с по-сериозното въвеждане на детето в отношенията ви, докато не си приключила нещата със собствения си съпруг. Това е просто мнение, в никакъв случай съвет.

# 11 14 март 2008, 15:35 ч.

Всъщност хора, които ни познават и двамата, казват че новият мъж е катализатор и ние така или иначе сме нямали особено много свързващи звена, освен детето. Не казвам, че детето не е важно, разбира се, но когато ти самият не се чустваш себе си, едва ли си особено полезен с жертвите, които правиш за едно съвместно съжителство.

Факт е, че ние сме говорили на няколко пъти за раздяла, но все сме правили компромис. А аз си направих важен извод: компромисите са хубаво нещо, но не когато са с особено съществени принципи и разбирания.

# 12 14 март 2008, 15:38 ч.

Мнения: 9 990

Всъщност аз не разбирам идеята на темата малко... Embarassed

Обикновено човек създава семейство и деца с човек, с който смята, че разбиранията и принципите му пасват, имат поглед над общо бъдеще и прочее. Thinking

До колкото разбирам 4-години брак, проблеми от миналото-ми то започвал ли е въобще този брак.Т.е.-нещата май не са се получили кардинално от самото начало.

# 13 14 март 2008, 16:01 ч.

София
Мнения: 17 277

Виж сега. Според мен човек не може да се подготви за всичко в живота си. Не мога да си представя как се чувстваш, защото явно, че като характер и темперамент сме много различни; аз също като пенелопа смятам, че човек или се бори за връзката си, или се отказва и тогава търси нова. Но хора всякакви и не сме тук да се съдим.
На въпроса ти – не можеш да се подготвиш, можеш да правиш това, което смяташ за най-добро във всяка конкретна ситуация – и евентуално да пишеш тук, ако искаш да чуеш чужди мнения.
Така както си изложила нещата, са просто неща от живота, които ще отшумят с времето и за които не можеш да направиш нищо конкретно, освен да изчакаш.
И тъй като аз по-скоро се идентифицирам със съпруга ти, отколкото с теб, мога много добре да разбера болката му, не му пречи да я изживее, дано никога не ти се случи да те оставят заради друга, повярвай ми, имаш чувството, че животът ти е свършил.

# 14 14 март 2008, 16:10 ч.

И съм била изоставяна заради друга. И съпругът ми е изоставял друга. Но животът не е черно-бял.
Благодаря на всички, които пишат по темата, на пенелопа специално. Наистина поглед отстрани ми помага.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Как да продължим

Ако пробват да ми вземат детето?

Причина:

Причина: