Аз съм от работещите майки, чиито дечица се отглеждат от баби, татковци и т.н., поради необходимостта от връщането на мама на работа преди изтичането на 2-те години платено майчинство. Вярно, че вечер си гушкам моето слънчице и на практика не прекъсвам връзката си с него, но ми е адски кофти не само през деня, когато не е при мен, а и заради гузната съвест, че не му отдавам цялото си време и го лишавам от ласките и присъствието си през деня. До преди месец нямахме проблеми, сутрин тръгвах на работа по-спокойна, защото малчо ми махаше с ръчичка за "Довиждане", даваше ми целувка и спокойно ме изпращаше да си гледам служебните задължения. От 2 седмици е станал ужасно привързан - не ми "разрешава" да отида до тоалетната, да изляза от стаята за секунда - започва да плаче, да врещи и да се тръшка. Първоначално смятах, че го прави от лиготия - явно при мен номерцата му минават и затова започна да нахитрява сериозно и да иска да е постоянно с мен. Честно казано, това ми е приятно, но ме притеснява, защото след 2 седмици тръгва на ясли. Просто умът ми не го побира това - как ще свикнем? Сутрин с баба или с тати ревем до откат, а камо ли с чуждите лелички и сестрите. Условията в яслата, в която ще ходи, са уж "отлични", персоналът се води доста добър, но я няма мама там, а мисълта, че ще го травмирам и изнервям ме влудява. Просто не ми е ясно аз как ще работя, като сигурно ще рева повече от него?! Прекалено много му угаждам и го глезя, или това е нормална привързаност?
П.С. За майките, които решат да ми дадат съвет или да ми пишат ще кажа, че тръгваме на ясли на година и половина!