Всичко се връща.Дали?

  • 14 685
  • 78
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 683
След деня на жената изпадам в размисли,които изобщо не са розови.Мина година и половина от както ме зарязаха/заради друга/.Унизиха ме да ме показват колко съм ,,грозна и не знача нищо за него" и ме изхвърлиха като ненужен боклук след 15 години заедно.
Знам,че хората се събират и разделят,вярвах и в това,че след като Бог ти вземе нещо,ти оставя празни ръцете,за да ти даде друго,по-добро за теб самия.Вече не вярвам.
Той е добре,има младо момиче,което го обича и не е без значение,че  тя не е от бедните,той също има хубава работа със много добри доходи,има дом,който заедно започнахме,но си е негов.С две думи-той върви напред.
А аз?Аз съм сама,на средна възраст,за това време никой нормален не се завъртя дори за малко около мен,мъча се с една средна заплата да правя ремонт,за да не живея в една стая,приятелите ми са повечето семейни,не са ме оставили,но е нормално при семейни сбирки да се събират с него-той не е сам и да не се вписвам и аз в пейзажа.
Потънаха ми гемиите,знам,че аз никога не го предадох,знам,че го обичах,защо така???
Всички околни ми казваха ,,не плачи,всичко се връща,Бог няма да остави ненаказано това,което ти причини".Не вярвам,че е така!
Споделете вашия опит или ме оплюйте.Запазихте ли вярата си?

# 1
  • Мнения: 1 023
... ,,не плачи,всичко се връща,Бог няма да остави ненаказано това,което ти причини".Не вярвам,че е така!
Споделете вашия опит или ме оплюйте.Запазихте ли вярата си?

бе, какво зна4ение има за теб, дали се връща или не?! - нито ще те направи по доволна, нито по-малко огор4ена, нито ще ти изтрие едното наум и 4ервения светофар дето присветка не предупредително, а спирателно направо.
заеби.
к'вото било - било.
дишай, издишай и не анализирай.
не е проблема в теб.
проблема е изклю4ително социален и обществен.
или, това е положението - каквото ти се полага и каквото можеш - вземай си, от там насетне другото не те вълнува.

# 2
  • Мнения: 911
С две думи-той върви напред.

и откъде накъде се разбра, че вървял "напред"? кое му е напредничавото на изпадането в кризата на средната възраст? - страха от смъртта? осъзнаването, че старостта е неизбежна и съответното залъгване с по-млада и по-възхитено премигваща любовница, покрай която може да си доказва "Още го мога!!!" - онова с вдигането на самолета, не нещо по-глобално

...знам,че аз никога не го предадох,знам,че го обичах, защо така???
Всички околни ми казваха ,,не плачи,всичко се връща,Бог няма да остави ненаказано това,което ти причини".Не вярвам,че е така!

На въпроса защо така...няма много смислени отвогори. Просто понякога се случва така. И не е задължително да си виновна!

Още по-малко задължително е нещо да му се върне? И как те топли това тебе? Пълни глупости са това, но те разбирам, че си разбита и ти минават нелепи мисли за някаква вездесъща справедливост. Няма такова нещо.
Приеми го този факт и започни да се учиш да обичаш сегашния си живот.
И да се надяваш на добър късмет да срещаш добри хора.
Дай Боже и някой добър мъж един светъл ден!

толкова от мен

# 3
  • Варна
  • Мнения: 683
Не искам отмъщение или възмездие,просто разсъждавам.Не мога и да си кривя душата,че ако нещо му се случи няма да се почувствам зле,по скоро бих си казала-заслужи си го!Но не търся това изобщо.Опитвам се да продължа,но фактите около моя живот/не неговия/ ме депресират понякога.Много мисля май...

# 4
  • София
  • Мнения: 6 477
Да, доста философски си се настроила...В този ред на мисли, ако погледнеш моя подпис, ще видиш подобна мисъл - В крайна сметка получаваш толкова, колкото си дал! И моя скромен житейски опит показва, че това е точно така! Понякога ни се струва, че сме получили по-малко....но след време се оказва, че не е така!
А колкото до твоя хубостник - почакай, погледай и виж как ще продължи живота и за двама ви. В живота винаги има баланс на нещата, така че с времето ще се уравновеси лошотията, която той ти е направил и твоята мъка сега....Не знам как, понеже нямам чак толкова силни гадателски заложби Wink Wink WinkОт постинга ти не разбирам дали сте имали деца, ако е да - отгледай детето/децата, не се лишавай от земни радости, пък каквото дойде!
Виж, по-сложно е, ако не сте имали деца, а на теб вече ти се иска да имаш - не ти остава нищо друго освен да потърсиш ако не друго, то поне сносен генетичен материал! Не тръгвай с голямата кошница и мечтите - пълна къща с много деца и съпруг...Ако се случи така - ОК, но може да се случи и сама да гледаш детенца - еее, няма лошо!
Като цяло вземи твоя живот и го направи такъв, че да ти харесва и да имаш вътрешна хармония...а другото - DUST IN THE WIND! Да не кажа нещо по-остро, че ще ме резнат Wink Wink

# 5
  • Варна
  • Мнения: 683
Нямам деца.Не исках да засягам и тази тема,но това също е резултат от щастливото ми съжителство със същия човек.Първо отлагане,че има време,после извънматочна и пак отлагане,че има време до развръзката на сериала.
Явно имам прекалено много време за мен си и прекалявам с размислите,но си признавам,че преди вярвах в себе си,вярвах в мечтите,вярвах в любовта,изобщо вярвах,а сега всичко ми се струва лъжа и измама и глупави илюзии,които не заслужават да им отделям време и внимание,а не искам да съм такава.Та аз дори не мечтая вече.

# 6
  • Мнения: 463
Знам че всичко се връща,но не ме интересува.Един ден ако му се върне,това няма да ме направи щастлива.Това е най-важното аз и детето да сме добре и да независим от неговото състояние.Дали е щастлив или нещастен дреме ми на шапката.Да стои по-далече от нас.Баща се води на дъщеря ми айде от мен да мине да е жив и здрав!

# 7
  • Мнения: 651
Като цяло вземи твоя живот и го направи такъв, че да ти харесва и да имаш вътрешна хармония...а другото - DUST IN THE WIND!

ПОдкрепям с две ръце!  newsm10

Дано да бъркам, но ми се струва че в досегашния си живот си забравила себе си, съществувала си чрез този човек и сега се чувстваш ..."празна". Мисля ще ти е от помощ осъзнаването че пълноценния живот не е на всяка цена  придружен от мъж ( или да придружаваш такъв). Зарежи мислите за възмездието и помисли какво би направило живота ти оттук нататък пълноценен, смислен,емоционален....и не търси мъж за целта. Той сам ще те намери когато си готова. Открий нещата за себе си които ще те движат напред, ще ти дават сили за утре...има много такива неща.
Може да ти прозвучи и крайно, но има и много дечица които очакват някой да ги обича. Но първо започни да обичаш себе си.  Hug

# 8
  • Мнения: 2 863
Като цяло вземи твоя живот и го направи такъв, че да ти харесва и да имаш вътрешна хармония...а другото - DUST IN THE WIND!

ПОдкрепям с две ръце!  newsm10

Дано да бъркам, но ми се струва че в досегашния си живот си забравила себе си, съществувала си чрез този човек и сега се чувстваш ..."празна". Мисля ще ти е от помощ осъзнаването че пълноценния живот не е на всяка цена  придружен от мъж ( или да придружаваш такъв). Зарежи мислите за възмездието и помисли какво би направило живота ти оттук нататък пълноценен, смислен,емоционален....и не търси мъж за целта. Той сам ще те намери когато си готова. Открий нещата за себе си които ще те движат напред, ще ти дават сили за утре...има много такива неща.
Може да ти прозвучи и крайно, но има и много дечица които очакват някой да ги обича. Но първо започни да обичаш себе си.  Hug

Напълно изразява, каквото бих казала и аз......

# 9
  • Мнения: 451
На въпроса защо така...няма много смислени отвогори. Просто понякога се случва така. И не е задължително да си виновна!

Още по-малко задължително е нещо да му се върне? И как те топли това тебе? Пълни глупости са това, но те разбирам, че си разбита и ти минават нелепи мисли за някаква вездесъща справедливост. Няма такова нещо.
Приеми го този факт и започни да се учиш да обичаш сегашния си живот.

Минах по същия път като теб,още потъвам и изплувам,но от доста време, се придържам към горецитираното се чувствам в пъти по-добре!
Не вярвам във "връщането" и не искам да подчиня живота си на това да чакам кога ще му се върне Naughty,дааа,защото може и да не му се върне,може да е и по-добре от мен.Както не се сравнявам с другите хора,а си гледам в моето канче,така спрях да сравнявам неговия и моя живот.Всеки със съдбата си,може неговата да е по-хубава от моята,е и ?.....
Разбирам те,че се чувстваш предадена и те боли.Тук сме така.Половината сме оставили"общи" домове и сме тръгнали да оправяме истинските НАШИ къщи Crossing Arms

Даааа,просто приеми факта Peace  bouquet

# 10
  • Варна
  • Мнения: 683
Май сте прави,забравих себе си.Истина е,не се харесвам и не се уважавам,Джали и яхналата метлата го разбраха от един пост   bouquet
Траяна знам,че ти е минало през главата,че и повече от моята глава си видяла,но наистина ли никога,ама никога не ти минава през ума вече да сравняваш своя живот с този на другия?Аз го правя-сравнявам.Знам,че полза няма и знам,че това е вид самосъжаление и самоизяждане,но го правя.
Фактите съм ги приела от първия ден на случката,но в главата ми все едни философски разсъждения и съчинения по избраната от мен тема.
Сутринта ревях и писах,сега чета себе си и пак!мисля-каква е тая депресивната личност дето е писала тези неща?
Благодаря момичета  Hug ама пишете,щото мен ме прихващат по няколко пъти на ден и ми трябват такива отрезвяващи постинги.

# 11
  • Мнения: 588
По мои наблюдения се връща. Имам поне един пример около себе си.
Искам да мисля само за себе си, не за другите около мен, но честно казано, ако го нямаше детето, щях да съм труп.
Бях в почти същата ситуация преди години, нямахме дете и раздялата беше много по - трудна, понеже сега 99% от времето ми за мислене е заето с детето.
Тогава бях две години сам сама, без някакви изгледи за подобрение на ситуацията, но нещата се наместиха след това.
Айде пак наново Sad и аз днеска съм депресната малко...

# 12
  • Мнения: 2 336
Не знам какво се връща и какво не. Знам аз какво искам. Искам жив и здрав да е. Но КОПНЕЯ  да го видя да страда. Това искам. Заради всичко, което ми причини, на мен, на децата. Заради това, че ме постави в отвратителното положение да се моля на хората за помощ, за пари, за внимание.
Знам, че има равновесие. Просто трябва търпение.
Извинявам се за злъчния си пост.  Tired

# 13
  • Мнения: 175
ето ти някои практични съвети за излизане от това състояние на унилост
- започни спорт - йога, каланетика, плуване
- ходи на планина или на дълги разходки в града
- запиши се на курс за някаква допълнителна квалификация
- купувай си нови дрехи
- продължавай с ремонта, опитай да направиш някои неща сама
- обади се на стара приятелка, за която знаеш, че е сама, разведена
и излизайте за по питие
- огледай се за половинка в нета, зарежи тъпите предразсъдъци, че е срамно да си търсиш любовта там
.... Simple Smile

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
...Споделете вашия опит или ме оплюйте.Запазихте ли вярата си?

Запазих я... ама след раздялата просто продължих напред... като валяк, без да се замислям. Равносметката сега /мисля/ е в моя полза... и пак е имало моменти, в които ми се е искало той да страда и ги има и в бъдеще сигурно ще ги има. Нормално е - стига да не се фиксираш над това.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт