Знам,че хората се събират и разделят,вярвах и в това,че след като Бог ти вземе нещо,ти оставя празни ръцете,за да ти даде друго,по-добро за теб самия.Вече не вярвам.
Той е добре,има младо момиче,което го обича и не е без значение,че тя не е от бедните,той също има хубава работа със много добри доходи,има дом,който заедно започнахме,но си е негов.С две думи-той върви напред.
А аз?Аз съм сама,на средна възраст,за това време никой нормален не се завъртя дори за малко около мен,мъча се с една средна заплата да правя ремонт,за да не живея в една стая,приятелите ми са повечето семейни,не са ме оставили,но е нормално при семейни сбирки да се събират с него-той не е сам и да не се вписвам и аз в пейзажа.
Потънаха ми гемиите,знам,че аз никога не го предадох,знам,че го обичах,защо така???
Всички околни ми казваха ,,не плачи,всичко се връща,Бог няма да остави ненаказано това,което ти причини".Не вярвам,че е така!
Споделете вашия опит или ме оплюйте.Запазихте ли вярата си?