Красиви думи от душа...

Дарена, извинявай, но си позволявам до копна тук още едно много красиво твое стихотворение:

Това е на mts:

                                                   На Цвети от мама

                                            Имам си, имам малко момченце,
                                            малко момченце- диво козленце,
                                            сутрин ме гушка с малки ръчички,
                                            вечер ме гали с меки косички.
                                            Тича безспирно с малки краченца,
                                            гледа ме умно с черни оченца,
                                            няма умора, няма почивка-
                                            пакости прави, но пак със усмивка.
                                            Тати се мръщи, мама се кара,
                                            баба се смее и примери дава-
                                            щом е нормално и здраво детето
                                            пакости чакай оттук до небето.
                                            Цвети се казва мойто момченце,
                                            много обичам свойто козленце,
                                            то е на мама малка мушица,
                                            то е на всички златна душица.
                                            Казвам на всички-щастие няма
                                            ако до тебе не крачи една малка отмяна,
                                            всички у нас сме по-добри и богати
                                            щом Цвети ни казва "мамо" и "тати" .   

Ето това търсих:

DarZaMen:

Момичета страхотно е да ви чета,толкова нежност,добрина и топлина се разливат в мен.Благодаря Ви.
Сега да се престраша и да напиша нещо ,което го писах преди 5 години, когато Цеци си беше вече при нас.

Мое дете

Ангел пътя освети
и радост неземна оповести.

С Очи душата си разкри
и разбрахме това си Ти.

Ти мънички ръчички разкрили
и обичта си ни дари.

Твоето гласче проникна в
душите ни и осъзнахме,
че светът - това си Ти.

Благодарим Ти, че твоята душа
ни избра
заедно по Божийте стъпки
да вървим.

Господи благодарим
 
 

Зойка, точно "Господи Благодарим" е молитвата ни и както казваш се разлива в нас.   

аййййййййййййй, страхотна тема. дано има повечко постове в нея. прекрасна е направо 

 * * *
Сине, иска ми се да съм била твоя майка отначало.
Да е расло в мен на топло, малкото ти детско тяло.
Иска ми се да бях чула, първият ти плач, когато
си дошъл на този свят .  Въртя пак тази дата
във главата си и мисля, питам се- Къде съм била?!
В този ден, във който тебе, майка ти те е родила,
И успяла е  да тръгне, и да те остави сам, без никой.
Може би те е прегърнала, може би си я повикал..
Нея? Мене? Не е ясно. Никоя не е отвърнала...
И в една студена сутрин си останал непрегърнат...
 Мисля,   трепнала  ли е ръката й ?...Може би?... Едва ли?.
Същата ръка , с която трябвало е  да те гали,
Да те храни  и облича, да те гушка и обича.
Същата ръка, която е подписала съдбата-
Оня документ  със който  се отказват от децата.
Трябва да съм  благодарна, но не знам защо не мога.
Нямаше да съм ти майка. Но и днешната тревога,
Със която ти ме питаш и ме гледаш във очите-
Тя коя е и къде е?- нямаше да те оплита...

Сине,  няма да е лесно, тази болка да загребеш....
В себе си ти обещавам, че докрай ще бъда с тебе.
И дори от небесата  твоя майка ще съм, сине.
Двамата сме на веслата.... докле болката отмине .


16.02.2008


Майка

Не съм най-добрата майка Сине,
С тази мисъл си старея..
Знам животът ще отмине,
докато я овладея.

Не съм най-добрата майка Рожбо,
А се постарах да сторя
от абсурдното- възможно.
Стана с Божията воля.

Не съм най-добрата майка Чоджум,
Много грешки ме оплитат
Правя ги нещата сложни
после с мъка ги разплитам.

Не съм най-добрата майка Къзъм,
От кого да искам прошка?
Върху новата ми дреха
Грей вината като брошка.

Тази сутрин се събудих и реших едно решение:
Ще извадя от хастара това самообвинение.
Ще го закача на гвоздей, да виси върху стената.
Като мина ще го плюя, за да унижа вината.

После мръсна, опетнена
няма да я искам в мене.

23.03.2008.

как пишете!   

Хайде и аз да се "пресрамя".Имах идея да ви подаря този опит за стихотворение  за 1.VІ-ден на детето, но ще ви го напиша сега ,тъй като темата е актуална.Нямам такъв плътен рисунък като Дарена, защото при мен още нещата са бъдещи и абстрактни, но в написаното съм вложила много чувство.

Моето дете

Ти нямаш на мама очите
и тъмната гладка коса.
Не носиш на тати чертите,
сръдливо си бърчеш носа.

Но, Господи, колко приличаш
На моята крехка мечта...
в очите ми плахо надничаш,
а аз в тебе виждам света.

заспи, мое малко човече
до топлата майчина гръд
страхът е далече, далече
спокоен и тих е сънят.

А утре, когато пораснеш
и тръгнеш по пътя избран
над теб, като лъч неугасващ
ще свети любящата длан.

Светкавица, на мен ми хареса. Идва от сърцето.  и знам,че е писано с много чувство.

Благодаря ви за усмивката на лицето ми.
 

Светкавица, така стопли душата ми! Благодаря ти, имах нужда от това. 

Сега открих темата, стиховете ви така стоплиха душата ми , толкова истинско, че с по-хубави думи едва ли би могло да се опише

много,много от душа,а колко е  красивоо!
ако може след като декламирах току що на тате , да плагиатствам.