Дъщеричката ми е на 1г. и 9м. Тя е пристрастена към бибата и не може да заспи без нея, също така се буди нощем и я търси, само тя я успокоява, иначе се буди и плаче неистово с часове. Наскоро ми се събраха доста почивни дни и реших, че сега е момента докато съм с нея да се опитаме да махнем бибата. Започнах като срязах малко единствената й биба вкъщи /прилича на скъсано/. Моника усети, че има разлика и, разбира се, започна да я хвърля. В резултат на навика да заспива с биба, нищо не й подсказваше, че е време за сън, въртеше се в леглото, играеше, а когато вече неистово й се доспа изпадна в дива истерия, плаче, рита с крака и нищо не може да я успокои. Първия обеден сън заспа, дъвчейки скъсаната биба и с подпухнало от плач лице. Вечерта, упорито, реших отново да не давам бибата и когато тя я поиска й казахме: Ми тя не ти трябва, не помниш ли, че е скъсана. Не плака, но заспа в 23.00 часа /обикновено заспива в 20.00ч., тъй като сутрин става за детска ясла/. На другия ден истериите продължиха, плач до умопобъркване и с часове, отново заспа със скъсаната биба. В отчаянието си /не можех да я гледам как плаче до изнемога/ купихме нова биба и тя отново започна да заспива с нея. Знам, че направих грешка и трябваше да "удържа фронта", но не успях. Просто на момента, счетох, че не мога да я гледам как й се спи и плаче от изтощение, а не може просто да легне и да се укроти ... без нейната биба. Другия проблем е, че в яслата също не се опитват да я отучват, напротив, казват, че тя без биба не може да заспи и й я дават. Притеснявам се, че дори и аз да успея да я махна вкъщи, в яслата все още ще заспива с биба. Няма как да повлияя на лелките там, още повече, че ако и там изпада в подобни писъци и плачове, те едва ли ще съдействат за махането на бибата. А така като гледам скоро няма да се откаже от нея сама. Не знам какво да правя. Помогнете, моля!
- Публикувана: 4 март 2008, 21:19 ч.
- Последно мнение: 5 март 2008, 20:47 ч.
Проблеми с отказването на бибата
Здравей! Не знам доколко моят опит ще ти е от полза, но ще споделя. Моят син също имаше подобен проблем, той заспиваше с биберон до около 3г. Какво ли не съм правила, за да го отуча, но без успех. Когато тръгна на градина, вкъщи спеше с нея, а там без. Просто беше достатъчно голям, за да му обясня, че учителките не разрешават! Тогава вече решихме(основно аз), че бебетата на чайките няма как да си купят биба и той сам я хвърли през терасата. Още повече, че приятелчето му беше направило същото. Оттагава изобщо не я е потърсил. Е, не беше чак толкова лесно, колкото звучи... По-точно доста дълго го убеждавах, но важното е, че успях.
Знам, че 3г. са доста дълго време за използването на биберон, но така се получи. Успех!
Знам, че 3г. са доста дълго време за използването на биберон, но така се получи. Успех!
Остави я на мира. Тя сама ще реши кога да я махне, а и какъв е проблема - щом само бибата я успокоява и само с нея си заспива, така да бъде. Мойта маймуна заспиваше с биба до 3 годишна почти, пък после сама реши и каза - не я искам вече, мамо, махни я. Нито има криви зъби, нито нищо. Насила не става, само ще си изнервиш детето, а и ти покрай нея ще изкукаш с постоянни ревове за бибата. Обаче пък ми беше много странно, че Стела си искаше бибата вкъщи, а на детска си заспиваше без проблем и никога не е искала да си я взима там 
Знаеш си, че си сгрешила като си купила нова биба, няма да ти натяквам допълнително 
Ситуацията, която описваш съвсем скоро се случи и с нас.
Пресил заспа един следобеден сън без биберон и аз реших, че сега е момента.
Последваха 4 адски дни с неописуем рев.Заспиваше точно така както описваш-в 23ч, а го слагаме в 20ч.Налагаше се от сълзи, сополи и пот да сменям чаршафи.
Баща му беше на ръба още първата вечер да му я връчи отново.
4 дена-това беше.Просто изтърпяхме рева.И не мисли, че не ми се късаше сърцето.Ама знаех, че го правя за негово добро, на почти 2 години той беше пристрастен към тоя атрибут.
С две думи моят съвет е-търпение и железни нерви
Знам колко е трудно, но понякога се налага.
Ситуацията, която описваш съвсем скоро се случи и с нас.
Пресил заспа един следобеден сън без биберон и аз реших, че сега е момента.
Последваха 4 адски дни с неописуем рев.Заспиваше точно така както описваш-в 23ч, а го слагаме в 20ч.Налагаше се от сълзи, сополи и пот да сменям чаршафи.
Баща му беше на ръба още първата вечер да му я връчи отново.
4 дена-това беше.Просто изтърпяхме рева.И не мисли, че не ми се късаше сърцето.Ама знаех, че го правя за негово добро, на почти 2 години той беше пристрастен към тоя атрибут.
С две думи моят съвет е-търпение и железни нерви
Знам колко е трудно, но понякога се налага.
Аз имам абсолютно същия проблем. Дъщеря ми е на 2г. и 3м. и заспива всяка вечер с биберона.И аз опитах да я срежа - тя я хвърляше и искаше др. биба /добре , че имах резервна/. Интересното е ,че от юни 2007 е на ясла и там от първия ден си заспива без биберон - как успяха лелките незнам. И аз не искам да я мъча, себе си също, затова още изчаквам и ще следя тази тема с голям интерес. Хареса ми идеята с чайките. 
Аз пък не разбирам какво точно ви дразни у биберона? щом детето така се успокоява, защо таз мъка да я махате насила? Щото хората щели да кажат еди-кво си? Щото на еди-коя си майка детето е без биба още от 6-месечно или какво? Оставете децата да си джвакат, по-добре биба, отколкото пръст в устата, това вече няма спасение до много по-голяма възраст, а никое дете не е било с биба до 1 клас. 
защото ние майките постоянно искаме нещо от детето,да пие сок,да яде с лъжица,да лази,да ходи....и в един момент на след1,5г, когато то вече върши всичко това с лекота решаваме,че е време да махнем бибата,просто като още един етап в развитието на детето/и то повод за гордост/
При нас поне докато детето трьгне на градина (на около 3 год.) никой не се мьчи да изтрьгне насила бибата от децата, защото докато са по-малки обикновено повечето си я искат. Не виждам защо трябва детето да се мьчи (е, совен ако не я сваля по цял ден от устата си). Моята дьщеря е на 2 г. и си иска бибата само когато заспива (наобед и вечер). Педито лично ми каза 5 мин. след като заспи да й я махам от устата и ако само когато заспива я взима, а през другото време на деня не, няма проблеми за зьбките. Препорьча ми след около половин до една година да направя постепенно опит да й я махна. Незнам защо трябва да се насилват нещата, децата като порастнат още малко и сами ще го разберат.
защото ние майките постоянно искаме нещо от детето,да пие сок,да яде с лъжица,да лази,да ходи....и в един момент на след1,5г, когато то вече върши всичко това с лекота решаваме,че е време да махнем бибата,просто като още един етап в развитието на детето/и то повод за гордост/
И като махнете бибата на 1,5 години, какво следва да махнете или да трябва да прави детето? Айде не се вманиачавайте толкова, моля ви се, чудо голямо, че заспиват с биба, та те са си бебета на година и половина
И аз съм майка, ама не съм давала зор да маха бибата, ако си прочела първия ми пост. Това, мисля си, не ме прави лоша майка
Ще споделя и своя опит.
Не смятам, че голямо дете, което разбира, не може да се отучи от този навик. Аз съм била с биберон до 3 г. и имам т.нар. "обратна захапка", която определено не ми е наследствена.
Реших да не позволявам децата ми да зависят от такива излишни неща до тази възраст. И двете ги "отказахме" след около година и половина. Не е имало особени проблеми.
Големият ми син поплака май 1-2 дни, малкият пък изобщо не е плакал. Обяснихме му и аз и бавачката, че кучето я изяло и толкова. При всяко поискване му обяснявахме едно и също и той се съгласяваше- "Добе", "Бау бау папа биба". Преди заспиване се въртя, ръмжа първият ден на обяд- заспа. Всеки уморен човек така или иначе ще заспи. Вечерта пак заспа след мучене и хленч.
Просто неотклонно парирахме всякакви желания с неизменното- къде била бибата и че не може да я вземем. На разходки, когато видеше куче не пропускаше да спомене, че то му я било изяло, но без някакви особени емоции. Само констатираше факта така, както го правехме ние. За седмица забрави изцяло това съоръжение.
Все пак такива тръшкания и ревове не сме виждали у нас за каквото и да било. Децата са си различни.
Най- лесно е, особено за родителите, да се остави едно бебе да прави каквото си иска. Не мисля обаче, че това е най- полезното за него. Като с отказа от цигарите е- става изведнъж и никога не се пропалва просто ей- така, веднъж и за малко. Говоря като бивша пушачка, която се е отказала от този навик от близо 11 години. Ако държиш резервен биберон и даваш или купуваш нов- просто начинанието се обезсмисля. По- добре хич не го започвай.
Не смятам, че голямо дете, което разбира, не може да се отучи от този навик. Аз съм била с биберон до 3 г. и имам т.нар. "обратна захапка", която определено не ми е наследствена.
Реших да не позволявам децата ми да зависят от такива излишни неща до тази възраст. И двете ги "отказахме" след около година и половина. Не е имало особени проблеми.
Големият ми син поплака май 1-2 дни, малкият пък изобщо не е плакал. Обяснихме му и аз и бавачката, че кучето я изяло и толкова. При всяко поискване му обяснявахме едно и също и той се съгласяваше- "Добе", "Бау бау папа биба". Преди заспиване се въртя, ръмжа първият ден на обяд- заспа. Всеки уморен човек така или иначе ще заспи. Вечерта пак заспа след мучене и хленч.
Просто неотклонно парирахме всякакви желания с неизменното- къде била бибата и че не може да я вземем. На разходки, когато видеше куче не пропускаше да спомене, че то му я било изяло, но без някакви особени емоции. Само констатираше факта така, както го правехме ние. За седмица забрави изцяло това съоръжение.
Все пак такива тръшкания и ревове не сме виждали у нас за каквото и да било. Децата са си различни.
Най- лесно е, особено за родителите, да се остави едно бебе да прави каквото си иска. Не мисля обаче, че това е най- полезното за него. Като с отказа от цигарите е- става изведнъж и никога не се пропалва просто ей- така, веднъж и за малко. Говоря като бивша пушачка, която се е отказала от този навик от близо 11 години. Ако държиш резервен биберон и даваш или купуваш нов- просто начинанието се обезсмисля. По- добре хич не го започвай.
Не мисля , че си направила грешка , като си купила нова биба .
Освен ако не държиш детето ти да се тормози .
Не е чак толкова голяма .
Изчакай още малко . Моментът ще си дойде сам .
Моят син се отказа от бибата на 2г. и 3-4 мес. и то без никакви проблеми и истерии . Просто казахме , че е загубена , а той каза " Добре " .
Не насилвай нещата .
Освен ако не държиш детето ти да се тормози .
Не е чак толкова голяма .
Изчакай още малко . Моментът ще си дойде сам .
Моят син се отказа от бибата на 2г. и 3-4 мес. и то без никакви проблеми и истерии . Просто казахме , че е загубена , а той каза " Добре " .
Не насилвай нещата .
Че си направила грешка - направила си като си му купила нов биберон. Сега ,обаче не бързай да предприемаш каквито и да било действия по отказването на бибата. Мисля, че само ще се изнервите допълнително и то без ефект. Изчакай месец- два- три , колкото е необходимо , за да забрави. През това време започни да и говориш някакви неща / ти си измисли нещо/, че бибата ще отиде някъде или че ....абе измисли нещо там . Само не бързай. Децата не са роботи и отказването на биберон може да изисква доста време и търпение. Успех! А ,сега се сещам, за всеки случай и купи ортопедична биберона, въпреки ,че не вярвам да се получи проблем със зъбите.
аз също не смятам,че е правилно особено ако детето не може без нея,но така е на практика-постоянно искаме нещо от децата си,което не е непременно лошо както в случая с бибата
Мисля, че в крайна сметка се разбрахме коя какво е имала предвид
И съм напълно съгласна изобщо по цялата тема с Judy: Децата са различни
Здравейте!Ние също имаме проблем с бибата. През деня въобще не се сеща за нея,само когато трябва да заспива или когато е много раздразнена.Ако не я дам се започва рев,тръшкане и нищо не може да я успокои. 
Просто незнам какво да правя.Може да реве часове Може би въобще не трябваше да започвам да й я давам още от бебе,но пък беше почнала да си смуче пръста ,така че предпочетох тогава по-малката злина...А сега се надявам един ден сама да спре да си я иска.
Просто незнам какво да правя.Може да реве часове Може би въобще не трябваше да започвам да й я давам още от бебе,но пък беше почнала да си смуче пръста ,така че предпочетох тогава по-малката злина...А сега се надявам един ден сама да спре да си я иска.