Депресия

Малко преди да се разделим с бившия ми мъж започнах да посещавам психотерапевт. Това беше преди повече от 2 години, но все още я посещавам веднъж седмично. Да поискаш професионална помощ не е лошо - напротив. Гледай само да спреш антидепресантите 

А как да преодоляваш депресията ще разбереш сама. Мисля, че за всеки е различно. Опитвам се да не се депресирам, а и обикновено имам толкова много работа, че нямам време за това. 

Ех, момиче.....какво да ти кажа, точните думи ми бягат напоследък.Съжалявам за това, което преживяваш, но съм убедена, че това не е края.Дълъг процес е оздравяването на подобна рана.Труден.Но-ще намериш опора в нещо твое си-аз сега няма как да ти го кажа.Защото моето е мое, твоето ще е нещо друго-панацея няма, ако знаехме рецептата тук всички-с мед да ни намажеш.Веднага бих споделила, ако я имах.Уви-няма универсално лекарство.Професионалната помощ е ок, пиши и тук.На мен ми помогна в много тежък момент.Оцелях.
Успех и кураж ти желая! 

Да на всичко казано.
И - времето също ще ти помогне много, виж, не очаквай с вълшебна пръчка да стане, години минават докато човек си стъпи на крака. Но пък послеееееееееееееее......  ще си благодарна, че така е станало. Малко повече сила и воля за момента, песимисти наоколо не ти трябват наистина.

Здравейте, много ви благодаря момичета. Знам, че не съм единствена и много от вас са преживели или преживяват подобна ситуация. А и честно казано, не смятам, че трябва да тормозя хората около себе си. Може би и затова някакси се изолирах, което естествено не е в моя полза. Обещавам си, че ще се опитвам всеки ден да гледам позитивно. Благодаря ви за съветите. Аз също много обичам природата и се чувствам много добре на въздух. И ще се радвам на виртуалните срещи с вас. Сърдечно ви прегръщам.

Наистина универсална рецепта няма! Аз 2,3 години близах рани и на моменти се чувствах много зле психически.Добре, че успях да си намеря работа, която изискваше доста подготовка и така просто не мислех за простотиите и БНД-то. Така установих че колкото по-ангажирана съм толкова по-добре се чувствам.
Еленчо, бъди силна и знай, че доброто предстои...

Здравей от мен,
Центрирала си живота  покрай и заради друг човек, в случая - мъжът ти. Дали ви е напуснал или  е умрял, ефекта  върху теб щеше да е същият, понеже  по някакви  причини ти е трудно да намериш опора в себе си. За това ще ти помогне психотерапията. Надявам се,  че не си била само при психиатър, който е дал антидепресанти, а  посещаваш и психотерапия???.... Както са ти казали и преди мен- да потърсиш помощ е най-умното нещо, което можеш да направиш за себе си сега.

Можеш да четеш в  нета, има доста инфо за това що е деперсията и какво  я поражда. Факторите са силно свързани със структурата на личността, с преживян опит и характерови особености.
Но най-важното, което  е добре да си повтаряш неперекъснато е, че важността и смисълът на живота на всеки един от нас, не  е и не бива да е свързан само и единствено  с  друг човек, било то и децата ни.  Японците казват, че децата са ни  на гости.... Ще бъдат с нас за малко и ще си поемат пътя. Същото се отнася и за другите хора в живота ни... Всеки от нас си има път.....  понякога пътищата се пресичат, но почти винаги не е за винаги
 
За да преодолееш депресията са нужни малки , прости стъпки всеки ден- да  си присадиш цвете, да си  направиш вечеря, да си вземеш филм, да прочетеш 20 страници и да запомниш какво си прочела.... Никакви големи планове или големи амбиции  към себе си... само малки, възможни и напълно постижими  неща- това е, което можеш да правиш за себе си в момента.
Ако  намираш игри, които да играеш с детето си,   ще видиш как минават минути без да мислиш  за "за него"...  концентрирай се в  дребни неща   и ще видиш как малките ти, лични победи ще започнат да те измъкват от блатото.....

Jaly

 

Благодаря ти, Jaly! Наистина! Благодаря за топлите думи и съвети, знам, че наистина е точно така, както казваш. Осъзнавам и грешката си да живея само за друг човек. И сега сама се опитвам да се радвам на малките неща, да вярвам в себе си, да разчитам на себе си, да не се мразя и чувствам виновна. В интерес на истината съм се консултирала само с психиатър. Някой може ли да сподели опита си с психоаналитик? Бих искала да ви попитам дали се виждадте от време на време, дали споделяте ...

Здравей, elencho! Аз посещавам психоаналитик, макар че започнах да го правя няколко месеца, след като се разделих със съпруга си. Има своите положителни страни и определено дава друга перспектива - различна от това, което досега си смятала, че знаеш за себе си. Признавам си, че ми е все още трудно да се откъсна от стереотипа, в който живях години наред и който ми даваше онова чувство за сигурност, което ние жените инстинктивно търсим и смятаме, че чрез мъжа до нас сме го намерили, но... такъв е живота. В него има раздели, събирания, любов, мъка, сълзи... За себе си с чиста съвест мога да кажа, че година по-късно се чувствам по-спокойна и уверена да вървя напред без онази опора, която смятах, че притежавам по презумпция. Желая ти много кураж и късмет   

И аз се срещах с психолог и определено смятам, че това изигра ключова роля за това да изляза сравнително бързо от депресията. Няма нищо срамно, аз никога и от никой не съм крила, че го правя, напротив, често съм съветвала момичетата да го правят.

Имам много да разкажа, но няма да го направя тук...
Имам си съображения. Пиши ми на лични!

  Sdravei! elencho. Iskreno ti su4uvstvam. Moia e pri men ama vse edno go niama.Pone finansvovo sum spokoina sa sega. Nie susto ste se rasdeliame i posle ne snam kak ste se opraviam
  stiskam paltzi,i mnogo mnogo kusmet i kuraj.

Разбирам те напълно и само ще ти кажа бъди адски силна заради детето. Не че в момента мога да давам много адекватни съвети, просто защото от 1 март насам ми се разкрих толкова истини че просто ме сринаха тотално. Но започнах да гледам с насмешка на нещата и да си казвам майната му на всичко, важното е детето и аз да сме си добре. Нещата ще се подредят и ще си оправиш живота, както и всички ние