Тъй като ценя съветите и компетентноста ви,съм тук пак ,за да ви питам един по-нестандартен въпрос,който ме мъчи:дъщеря ми от около месец ходи сама,тича вече и навън само чака да я извадя от количката ,за да започне да вилнее.Падам си малко по-педантична майка,не обичам да си мърси ръцете,като падне,или да бърка някъде...Не издържам психически като го видя това. Постоянно си мисля за всичките бактерии,микроби и мръсотии,които слага в устата си после,въпреки,че всички деца го правят,не сме първи и последни.Трябва ли според вас толкова да го мисля(понеже си имаме 2 бактерийки в гърлото и си ги отглеждаме,понеже явно е носителка,та оттам ми идват фобиите явно),или мога да си отпусна душата и да се усмихвам на факта,че понякога не мога да смогна да и трия ръцете през цялото време и тя успява да пипа фасове,кал и т.н... и после да си лапне ръцете. До какво може да доведе това,питам,също и заради факта,че всички майки около мен,с които сме на разходка оставят децата си да се въргалят,мърсят и да си лапат ръцете,а аз като видя това и направо
Благодаря ви много!