Провокирана съм от темата за Цветомир, там прочетох неща, които ме разтърсиха...
Възможно ли е в 21 век, в България - Европейската страна, да не могат да се намерят пари за лечение, да не се изпращат децата нарочно в чужбина, да се връщат пари на бюджета от фонда за лечение на деца ( защото са излишък), да има такова безотговорно отношение, манипулациите да са на най - ниско ниво, да се отнасяме с децата като с опитни зайчета....
До къде сме стигнали, да просим пари, да се унижаваме, да се мъчим, да не знаем утре какво ни чака?
Каква държава е това, срам ме е, срам ме е, че когато имах възможност не заминах, а гордо вдигах глава и спорех с приятелите си ( заминали за щастие), как ще си оставя страната, каква глупачка съм била!
До когато мога ще лъжа същата тази държава, до когато имам възможност един лев данък няма да и дам, до когато мога - ще остана тук, но няма да е завинаги!
Има ли някаква възможност да се направи предаване, тип шоу ( като великолепната шесторка), в което да се събират парички за същите тези болни дечица, нямам нищо против децата в домовете, но все пак болните деца имат нужда спешно от лечение и цялата тази бюрокрация с която се сблъскват нещастните родители е ужасна и страшна.
Има ли възможност за постоянна смс линия, а не да се чака благоволението на разни нещастници за да я разрешат.
Нямам думи, това страшно много ме разтърси и ме разстрои...

Последна редакция: вт, 26 фев 2008, 19:16 от Буболина