Публикувана: 21 фев. 2008, 17:44 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2008, 18:50 ч.

В дома на обесения за въже не се говори

3 995
41
1

21 фев. 2008, 17:44 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Така гласи народната мъдрост - в дом, сполетян от някакво нещастие не повдигайте темата за нещастието.

На мен обаче ми стана интересно, доколко спазвате или не спазвате тази мъдрост и какво е произтичало от това?
Драматична ситуация? Задушевен разговор? Неловко мълчание? Обида?

# 1 21 фев. 2008, 17:50 ч.

Мнения: 25 568

Ами опитвам се да го спазвам, да. Избягвам такива "болни" теми. Ако хората обаче искат да говорят за това, не отказвам разговора. Пък и в такива моменти обикновено те просто имат нужда някой да ги изслуша. А аз мога да слушам.

# 2 21 фев. 2008, 17:55 ч.

София
Мнения: 593

Спазвам го да.Няма нужда се се бърка с пръст в раната.Но ако на хората им се говори и искат да споделят няма да гледам тъпо в земята ще проявя съпричастност.

# 3 21 фев. 2008, 17:56 ч.

Мнения: 42

Ами не ми е приятно да говоря, но от другата страна започва разговора. Наранените хора имат нужда да говорят.

# 4 21 фев. 2008, 18:00 ч.

Мнения: 5 370

И аз към другите да се присъединя. Ставам за отдушник, да слушам, да си поплача с другия . Правила съм го даже тук. Но никога не бих повдигнала темата и да сложа сол в раната. Naughty

# 5 21 фев. 2008, 18:05 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Опитвам се да го спазвам. Почти винаги успявам, но понякога такива ги изтърсвам, че ми иде вдън земя да потъна. Crazy

И мълчнието, което следва е направо смазващо. Лошото е, че няма как да изразя колко съм съжалила за думите си, защото става още по- неловко и..... Неприятна ситуация, но не чак толкова, колкото я преживявам.

# 6 21 фев. 2008, 18:05 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Не съм чувала тази поговорка, но винаги се старая да не засягам хората по болните им места.Мога да изслушвам, но инициативата за разговор не подемам първа.

# 7 21 фев. 2008, 18:06 ч.

Here, There and Everywhere
Мнения: 373

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в чт, 21 фев 2008, 18:00

никога не бих повдигнала темата

И аз така, и ми е много трудно да се държа адекватно. Опитвам се да слушам, ако трябва. Hug

# 8 21 фев. 2008, 18:14 ч.

под дъгата
Мнения: 630

Да, спазвам този принцип. Случвало ми се е, обаче, ако човекът ми е много близък, да си позволя да повдигна въпроса, но не директно. За мен, лично, важи правилото, че болезнените неща се приемат, когато се говори за тях т.е. аз успявам да приема нещо, да свикна по-леко с мисълта за него, когато говоря за него. Но това не е универсално, разбира се.
Случвало ми се е и друго. Точно, когато мълчим за нещо, да се чувстваме още по-неловко, все едно и двамата с човека знаем за нещото, но не говорим за него, а всъщност то е като натежал балон в тишината или сред общите приказки.

# 9 21 фев. 2008, 18:43 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Ох, на мен ми е много трудно. Аз съм наследила от татко един такт... Embarassed

Добре, че повечето път съм го правила пред близки хора. Те знаят, че не е от лошавина, ами от глупост.

# 10 21 фев. 2008, 18:45 ч.

Мнения: 2 161

Спазвам го от уважение към болката.Ако човекът иска да говори пред мен,тогава му казвам всичко,което мисля.Ако иска да помълчим,мълчим.Не се чувствам неловко да говоря,ако има нужда.Но сама никога не подемам темата.С една близка моя приятелка 10 години така и не обсъдихме защо тя няма деца.Ужасно е да човъркаш в раната с пръсти.Скоро тя ей така ми изтърси:Ще осиновим дете.Ами чудесно,радвам се,много се радвам.Но защо досега не са,кой не може,как не може-мен не ме интересува.

# 11 21 фев. 2008, 18:51 ч.

Мнения: 17 407

Спазвам.

# 12 21 фев. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 6 206

Разбира се, че се спазва навсякъде.
Понякога при леки неловкости, стават майтапи
Примерно навремето една моя позната работеше за едно момче турче. Обаче си е цапната в устата много, тя и затова работодател не може да свърти. Та влиза в стаята и му казва
"а, какво си се опънал като рязан турчин" и в същия момент загрява, че той направо си е турчин

# 13 21 фев. 2008, 18:58 ч.

Мнения: 984

Спазвам го, но не отказвам започнат от другата страна разговор.

Последна редакция: чт, 21 фев 2008, 21:21 от д-р Mишон

# 14 21 фев. 2008, 19:55 ч.

Мнения: 9 901

понякога зачеквам темата. Иначе излиза, че не искам да се ангажирам с тревогата на човека отсреща. понякога той самият може да иска да повдигне темата, но в същото време да не иска да ме натоварва.
Търся най-подходящия момент. досега не се е случвало да се засрамя, дано наистина не съм засегнала никого. Но си мисля, че е по-добре да се говори.

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Войната в Украйна 2

Политиката в България - Тема 5

Ваучери за храна?

Причина:

Причина: