Публикувана: 20 фев. 2008, 13:29 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2008, 09:47 ч.

Колко съм полезна на тях?!

1 839
21
1

Гост

20 фев. 2008, 13:29 ч.

Случвало ли ви се е да си помислите, че за семейството ви ще му е по-добре без вас? Не става въпрос за развод или да се метна от някъде
Може да ви прозвучи странно, но се замислям, че противно на логиката (децата да са при майка си) си мисля, че децата ми ще са по-добре с мъж ми... той изкарва парите, той играе с тях вечер, моята функция може да я поеме и човек срещу заплащане Sad

Няма да има кой да им се кара/да удари, да ги принуждава да правят нещо, което сега не искат

От години съм си вкъщи, грижа се за децата. Липсва ми комуникацията с хора, мъж ми не е темерут, но време за мен не остава, темите по които съм компетентна са деца/захранване/памперси (та и да се измъкна за 1 час сама от вкъщи нито мога да се откъсна нито да съм добър събеседник, да не говорим и с колко хора мога да се видя)... не ми е достатъчно това, което правя в къщи, в същото време не знам как ще се справя, ако и на работа ходя. Писна ми да съм усмихната, можеща да се справи с всичко, всичко да ми е наред, да не мога да избухна. Не ми остана търпение, да отговарям по 20-30 пъти на едни и също въпроси, понякога излизам от стаята, когато децата почнат да мрънкат/крещят, за да не въдворя ред силово (сравнително кротки са "направо не личи че имаш деца") Липсата на спокойствие у мен рефлектира върху децата

В някакъв омагьосан кръг съм .... баби няма - духовна подкрепа само едната по телефона дава, предлагала ми е да вземе 1то за извесно врем дори и с 2те ще се нагърби и тук възниква въпроса: а аз какво да правя сама?, вариант за помощник в къщата няма. Идеи?

простете за анонимността, но съм откровен човек, а това е нещо което в прав текст не мога да кажа/споделя на никого

# 1 20 фев. 2008, 13:33 ч.

София
Мнения: 11 685

Първото,което ми идва на ум е няма ли начин да започнеш работа?

# 2 20 фев. 2008, 13:34 ч.

Бургас
Мнения: 2 452

Цитат на: изтрещяла в ср, 20 фев 2008, 13:29

.........От години съм си вкъщи, ........ Липсва ми комуникацията с хора, .............., темите по които съм компетентна са деца/захранване/памперси ........... не ми е достатъчно това, което правя в къщи

Идеи?

Курсове? Работа?

# 3 20 фев. 2008, 13:36 ч.

Мнения: 600

започни работа. има много жени, които с две деца и работа се оправят прекрасно. като не сте притеснени финансово, работи за кеф, за социално общуване, за да имаш приятелки, разнообразие в темите. и аз не бих се харесвала така, както го писваш. дори и някои жени да са родени за майки и домакини, не са особено забавни събеседници, когато всичко се изчерпва с разговор за памперси Confused

за друго не се сещам...

# 4 20 фев. 2008, 14:02 ч.

Мнения: 4 841

Не съм компетентна по темата, но ето ти нещо, което може да ти е от полза - тема от форум "Нашите деца", където се засяга този въпрос - цък

# 5 20 фев. 2008, 14:13 ч.

Не мога да разбера, какво ти има - децата ти тихи, мъжът ти също спокоен,
ти скучаеш, ама защо, намери си работа, приятелки, курсове, хобита.
Какво трябва ние да направим, ти си човека, който ще реши как да се забавляваш.

# 6 20 фев. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 69

ходи на фризьор по магазините,започни работа за да имаш повече контакти.Но първо се опитаи да мислиш позитивно и така всичко ще е по-лесно .Не се отчаиваи и не се самонавиваи

# 7 20 фев. 2008, 15:31 ч.

Мнения: 3 716

Работа,работа!Друго си е самочувствието,като работиш, общуваш с повече хора.А децата-ако не са много малки,ще ги гледате на смени с мъжа,с бабата.И за миг не си помисляй,че някой може да те замени при децата ти,независимо колко им се караш!

# 8 20 фев. 2008, 15:41 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: изтрещяла в ср, 20 фев 2008, 13:29

... не ми е достатъчно това, което правя в къщи, в същото време не знам как ще се справя, ако и на работа ходя.

Ще се справиш. Натоварването не е малко, но е наистина удовлетворяващо- разнообразяваш се, имаш контакти, имаш собствени доходи и самочувствието ти се вдига.
Аз ако си остана и една седмица в къщи, сигурно ще полудея ooooh!

# 9 20 фев. 2008, 16:02 ч.

София
Мнения: 18 679

Аз, като изтрещя, започвам да си пиша молбата за напускане hahaha

Вярно, много се товаря на работа, а и после вкъщи и мъжът, и детето си искат своето, но...Досега така и не съм я подала. Не знам как и дали бих се справяла, ако работех само домакиня и майка. Така че и моят съвет е - намери си работа Peace

# 10 20 фев. 2008, 16:03 ч.

Мнения: 1 809

Аз мисля,че въпросът ти трябва да е:Дали съм полезна на себе си?!От това,което си написала става ясно,че правиш всичко за другите членове на семейството,а за себе си нищо.Съветът ми е да си намериш работа,защото ще започнеш да се чувстваш все по- непълноценна.Не е толкова страшно и невъзможно да се работи,да се гледат деца и домакинство. Peace

# 11 20 фев. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 3 500

Цитат на: изтрещяла в ср, 20 фев 2008, 13:29

Може да ви прозвучи странно, но се замислям, че противно на логиката (децата да са при майка си) си мисля, че децата ми ще са по-добре с мъж ми... той изкарва парите, той играе с тях вечер, моята функция може да я поеме и човек срещу заплащане Sad

Няма да има кой да им се кара/да удари, да ги принуждава да правят нещо, което сега не искат

Писна ми да съм усмихната, можеща да се справи с всичко, всичко да ми е наред, да не мога да избухна.
Липсата на спокойствие у мен рефлектира върху децата

Това все едно аз съм го писала, затова ще ти кажа - да, случвало ми се е. Да, и аз съм го мислела, с тая разлика, че аз работя и то работя много и до късно. После се прибирам напрегната и изнервена /работя в прокуратурата/. Детето го чувства, сърди се, нервничи. На мъжа ми също се случва да си го изкарам.
Много пъти съм си мислела, че ще им е по-добре без мен.
Но, повярвай ми, НЕ Е ТАКА. Сигурна съм, че тези наши мисли не се припокриват с тези на членовете на нашето семейство. Те ни обичат и определено имат нужда от нас. Сигурна съм, че децата те обожават и че имат нужда от теб, че им харесва да се грижиш за тях. А това, че си основната възпитателка и трябва да налагаш и някои по-строго мерки не те прави необичана и нежелана от тях. Не знам колко големи са децата ти, но те трябва да бъдат самостоятелни. Затова запиши ги на градина/ясла и ЗАПОЧНИ РАБОТА. Работейки, ще се чувстваш полезна и за себе си и за семейството, ще се социализираш, ще създадеш контакти. Не бива да се обричаш изцяло на грижите за семейството. Освен майка и съпруга и домакиня, ти си и жена. Трябва да се чувстваш като такава, трябва да се грижиш за себе си и от време на време да имаш и свой личен живот, да се позабавляваш с приятелки, да отиеш на маникюр, фитнес, козметик или да напазаруваш нещо за себе си. Успех! Направи само една крачка напред.

# 12 20 фев. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 111

Здравей

Дали да започнеш работа или още не , ще решиш сама.Аз само ще ти напомня:
1. Не, на семейството ти няма да му е по-добре без теб.
2. Не , твоята функция не може да я поеме никой друг човек срещу заплащане.
Мисля ,че знаеш това и няма нужда да казвам защо.
Зная за какво говориш,познато ми е.Изнервена си и си изморена.И си мислиш, че нищо не правиш като хората и само си тормозиш децата.Недей така.Това е само в твойта глава.Не се обвинявай.
Децата ще са малки до време, после вече никога няма да е същото.Толкова мънички, толкова зависими и толкова нуждаещи се от теб , те са само сега.(На мен поне ми стана доста по-леко,когато си дадох сметка за последното).
Успех, ще се справиш!!! newsm10