Да споделя и аз...
През последните 6 години бях самотен родител с 2 дечица.Не беше лесно,но децата поотраснаха,напреднах в работата и с 1000лв. на месец общо взето живеехме добре.
Преди 10 месеца срещнах първата си любов.Не съм преставала да го обичам през последните 15 години и не мога да ви опиша колко бях и съм щастлива ,когато той сподели любовта ми.Откакто сме заедно,живея като в приказка,децата също го обичат и са щастливи,че имат истински татко.
В началото на връзката ни аз работех по 10-12 ч. на ден и изкарвах достатъчно,за да живеем прилично.Той беше без работа от 2 мес. и в дълбока депресия.Не преувеличавам-посещавахме лекари,психолози,пие антидепресанти.4 месеца не успя да започне работа,спеше по цял ден, пиеше повече от необходимото и нямаше интерес към нищо(освен към мен ).От лекари и хапчета полза нямаше.Когато разбрах,че съм бременна,реших да оставя детето отчасти защото си мислех,че това ще го накара да се вземе в ръце.Всъщност така и стана.Той си намери работа за нула време,взе и мен при себе си.Всичко беше о кей,докато под влияние на емоции и без капка здрав разум се скарахме с шефа и напуснахме и двамата.Сега аз съм без майчинство,без доходи и с две деца.Милото започна нова работа,но парите не стигат.За нас това не е проблем, дори децата разбират,че ще се оправим финансово, когато се върна на работа,но мъжът ми е под напрежение,мисли само за пари.Сега си е намерил допълнителна работа,нощни смени...ужас!Чувствам се ужасно, дори мислех да се върна при майка ми,докато той се съвземе финансово...
Не знам...