Май и аз ще съм една от вас

  • 4 062
  • 23
  •   1
Отговори
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Ох, ужасно се чувствам и знам, че тук ще намеря утешителни думи и подкрепа.
Преди малко съпруга ми ми каза, че не иска да живеем повече заедно. Отношенията ни се бяха обтегнали до краен предел и му казах да отиде при майка му да си помисли дали иска да продължим заедно нататък. Дойде да ми каже решението си и сега съм сама с малкия, сълзите ми текат върху клавиатурата и се чувствам ужасно. Знам, че мога да се справя и сама, слава богу имам работа, що годе прилична заплата, жилището си е мое.... нямам притеснения в това отношение, но празнотата която изведнъж се появи в душата ми....   newsm45  въпреки, че последната година само се карахме, сега направо не знам къде се намирам. Чувствам се непотребна, уморена и нещастна..... тъпо ми е.
Дайте ми сили! Вие как преодоляхте този момент....

# 1
  • Мнения: 2 336
Здравей, мила!
Първо искрено се надявам нещата при вас да се оправят. Подишайте малко един без друг. Вижте какво е. И тогава взимайте решения.
Второ - ние сме тук. Пиши, разтоварвай се ако имаш нужда.
Трето - не се отпускай. Покажи му, че можеш да продължиш напред и без него.
Много сили ти желая.
ПП - много ти е слънчево дететнцето!   bouquet

# 2
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Благодаря ти Sissi_82 !
Ще се опитам да бъда силна, поне пред него. Лошото е, че май наистина всичко се сгромоляса и няма надежда да се сглобят счупените парчета наново. Най-тъпото е че няма друга или друг, просто ние си сговнясахме сами всичко, прекалено големи инати сме двамата и сме много горди и това ни закопа. Единствено ми е жал за моето малко слънце, че ще преживее това толкова малък.

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
Ако в този момент, когато е най-страшно и най-тъмно си убедена, че това е правилното решение - значи наистина това е правилното решение.  Peace

Не е нужно баш сега да го играеш силна. Отпусни се, изстрадай го и гледай напред Simple Smile

А иначе тук всички ще са готови да те отешат, да те развеселят или да поплюят по мъжа ти Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 1 352
Детето не го мисли, те са много адаптивни. Освен това на тази възраст още не осъзнават напълно какво се случва.
Сега гледай себе си. Наплачи се хубаво, премисли. Остави му време и той да помисли.
Това че мъжа ти е отишъл при мама обаче не е най-добрия вариант. Там много им съчустват,
глезят ги, не ги ангажират с нищо. И несемейния живот започва да им се услажда.
Казвам го от личен опит. И моя сега живее при техните и те много си го подкрепят.
Горе главата. Не се отчайвай и гледай напред.  Hug


# 5
  • Мнения: 463
Здравей,прегръщам те!Само преди месеци минах по този път,оцелях,даже се усмихвам отново!Първо се нареви,после се успокой,размисли върху живота си.Огледай ситуацията от всички страни,ако има възможност говорете!Знам че ти е много трудно,но има къде по страшни неща,това не е края на света......Ние сме тук,пиши.......  bouquet

# 6
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Благодаря ви за подкрепата момичета!
Снощи се наплаках, но днес не ми е по-леко. Лошото е че малкия е болен и сме си в къщи и от това още повече се утежнява положението. Надявам се като тръгна пак на работа поне през деня да се разсейвам. Знам, че нощите ще са най-тежки и събирам сили да ги преживея. Сега нямам сили да говоря с мъжа ми. От една страна ми е много тъжно от друга съм бясна и не знам кое ще надделее. Не знам как е той при майка си, сестра му е също там, не знам какви съвети му дават или нищо не му казват.... чудя се как да кажа на останалите роднини, защото никой не знае, че от известно време той не е в къщи... Чувствам се много объркана, но се надявам да ми мине и да продължа живота си нормално доколкото мога.
Още веднъж ви благодаря, че има с кой да споделя тревогите си!

# 7
  • Мнения: 1 915
Здравей,
Аз май съм в същата ситуация като теб. Последната година не можахме да си надделем на инатите. Господинът има много силни чувства към мама, с която пък аз не се разбирам. Отделно нямаше на кого да оставяме малата вечер и бяхме зациклили в порочен кръг работата- детето. Наскоро откри че несемейния живот - забавления и без отговорности много го кефи и реши че е най-добре да се разделим. От 2 месеца ми обяснява, че не е наясно със себе си и не знае какво иска. Искал  да е с нас ама не му стискало и  дрън дрън...
За капак на РД на детето родителите му са се изсипали в тях да му поставят ултиматум, че трябва да избере мен или тях. А малкото сукалче му е много важно мама и тати да са happy.
И на мен ми е най-мъчно за дребното че ще расте без татко. Вчера му оставих малката за няколко часа и той ми сподели че детето след като й е обяснявал колко я обича татко му е казало "Защо след като  ме обичаш си тръгваш?"
Още не съм го преодоляла, но мисля че последните ни срещи особено вчерашната ми помагат да взема и аз решението, че няма смисъл да продължаваме.
От днес започвам шофъорски курсове и смятам да си купувам и апартамент.
На първо време трябва да си изстрадаш болката. По съвет на момичетата във форума от известно време се счупвам да досаждам на 2-3 приятелки вечер когато изпадна в гадно настроение.
Колкото повече се отървавам от надеждата, че ще избере нас с детето ми става по-добре, обаче това става доста бавно.

Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 11:21 от galia_mi

# 8
   Наистина болката е огромна, за нея лек няма...започнах да пия за да мога да заспя, да се отпусна... усетих се навреме, че прекалявам и че без чашка винце вечер не мога и едва спрях...а се правех мато...
   Най-тежко е когато ти самата си болна и няма нито теб, нито детето кой да погледне...
ХУБАВО Е ЧЕ ТОЙ Е СЪБРАЛ СИЛИ ДА КАЖЕ КРАЙ, защото при мен моя БНД твърди че всичко е ОК, което е по-големия кошмар, при мен ми има и колебание кое е правилно. Много мои приятели ми казаха, че искат да ми помогнат, но няма как... наистина няма, защото аз хем съм с него, хем не се знае кога той ще благоволи да се прибере! А в живота става въпрос винаги за сериозни неща и отговорностите са големи!

# 9
  • Мнения: X
Бавно и славно... много бавно и много славно....  но сега съм добре.  Peace Hug
търпение....
някой ден ще разбереш защо се е случило това..... сега остава да го дочакаме този ден  Laughing

# 10
  • Мнения: 182
Миличка не си сама, аз точно сега вървя по този път - много е тежко и много боли, но трябва да мине  Hug До мен е майка ми и тя ми дава сили, инъче не знам как щях да се справя.

# 11
  • Мнения: 48
Реви когато ти се плаче, викай когато имаш нужда от това, изпии една чаша вино  с една цигара, когато почувстваш, че това точно искаш.....Но се опитай да се научиш да съхраняваш усмивката си   и да трансформираш негативната енергия в позитивна. Тава най-много ще ти трябва. Не си събирай нервите вътре в теб. Знам че е много трудно от страни някой друг да ти го каже, но трябва да се научиш да се контролираш и да показваш на хората около теб, че си силна и можеш да превъзмогнеш всичко това. Всички сме минали по този път - и знай, че трудно се върви по него, но трябва да се научиш.
Дано имаш късмета всичко да се оправи и да нямаш нужда да се учиш да вървиш по " ТОЗИ ПЪТ". Искрено ти го желая и стискам палци нещата да се оправят.
УСПЕХ

# 12
  • Мнения: 19
здравейте! до сега се самозалъгвах, но и аз маи ще съм една от вас. мисля, че след година на непрекъснати психо атаки и обиди искам да се разделим. но толкова се страхувам, от самотата, за детето...нямаме брак, а той ми заяви, че мога да си ходя ако искам, но сина ни( на 3 год.) няма да ми даде, че щял да ме изкара луда (пия ксанакс от нерви)... опитвам се да измисля някакъв вариант, но съм много объркана, рева , не ми се захваща с нищо. кажете, колко боли, когато останеш сам, минава ли изобщо някога...не мога да повярвам, ,че след 8 години се оказва, че съм била с един непознат и съм му родила дете... а с приятелите, когато споделя, ми казват "ама как вие толкова се обичахте...как ще се оправяш сама, стискаи зъби..."дайте ми съвет и на мен, смели мами, минали по този път!

# 13
  • Мнения: 588
Спокойно, психоатаки и обиди казваш,
детето няма да ти го вземат със сигурност, сам се живее пак със сигурност.
Казвам го от опит, страшно е първия месец, мисли за след него, нещата се нареждат от само себе си.
Минава и то много бързо, чак не мога да повярвам.
Кажи ако можем да помогнем някак (освен да даваме кураж)
На мен жените тук ми помогнаха ужасно много, даже само като четях.

Моят съвет е - не стискай зъби, защото по този начин не се живее.

Брей, кой е пък тоя пич дето заради него се подлудяваш, ако налита на бой - веднага се свържи с агенциите за закрила, има такива.

# 14
  • Мнения: 19
ами той пред хората е душата на компанията, наи доброто момче. физически тормоз няма, само мълчи и си прави каквото иска. излиза всяка вечер, като го попитам нещо, или мълчи и излиза или ми казва, че съм луда.  през деня не ми пука, ама нощем ... искам да си тръгна, казва през трупа ми с детето, щял да се самоубие( а аз съм била луда), казвам му тои да се махне-не му се слушали глупости...абе такъв темерут, не знам какво му е в главата

Общи условия

Активация на акаунт