Отговори
  • Мнения: 10
Здравейте всички вие мили мами!
Обръщам се с молба за съвет, коментар, личен опит или прочетено...Става въпрос за това, какво мислите и как вие сте постъпвали по повод научаването на малкото бебе или дете да заспива самичко, минали ли сте през ужаса на безутешния плач, само и само от следващите вечери да няма нужда от вас или от някой друг, или сте предпочели друга практика (тактика). Поставям го като въпрос не защото сега ми предстои подобно нещо (отдавна минахме този момент), а защото не спирам да се питам и измъчвам дали съм постъпила правилно, срещайки непрекъснато крайно различни мнения по въпроса. Например тук наскоро прочетох материал, посветен на това дали детето може да бъде оставяно самичко, където между другите неща се споменава за застрашаване емоционалното здраве на малкото човече поради изпитване на чувства като самота, обърканост в резултат на оставяне дори няколко минути без възрастен човек! Питам се къде тогава остават всички онези съвети и на педиатри и на психолози, и на по-възрастните от нас майки, споделящи собствения си опит за това как детето да бъде научено на самостоятелно заспиване, при това още от бебешка възраст? Лично аз винаги съм гледала спокойно да посрещам всеки плач, всяка емоция, смятала съм, че правилното е да дадеш малко време на детето си само да се справи с емоцията си, с плача или страха и след това да се втурваш да го утешаваш; мислела съм, че усиленото внимание от страна на майката  още повече би могло да го направи неспокойно и нервно...Но четейки такива материали, в които се говори за важността на присъствието на възрастен до детето (и бебето), във всеки един момент, се замислям дали изобщо съм била права и съм постъпвала добре. А освен това с порастването този проблем изобщо не изчезва. Нашето дете научихме на около 7 м. възраст да заспива само, навик, който на около 1 и 3-4 м. беше позагубен, вследствие на вземане в нашето легло, а може би и на това, че известно време беше гледано от баба си, където, колкото и да си настоявах да се запазят нашите навици, със сигурност е било и по различно. Сега, вече на 2 г без два месеца също не е съвсем без проблеми, може би усеща разликите и  съвсем настоятелно си иска да му се пее, търси си компания и т.н., трудно приема, че ТРЯБВА да се спи просто и т.н...Та, какво мислите вие, какъв е вашият опит?

# 1
  • Мнения: 2 197
От момента на раждането и възприемам дъщеря си като отделно и самостоятелно човешко същество със собствено мнение. По този повод никога не съм била постоянно с нея. От съвсем мъничка е прекарвала доста време самичка и това и харесва. Никога не съм се притеснявала ако заплаче - не е утешавана и люшкана за няколкото минути преди да спре да плаче. Никога не е приспивана на ръце. Заспива си в нейното легло (в една стая сме, но предполагам, че един ден ще си има нейна). Когато порасна и започна да се движи повече забелязвам, че предпочита да се справя сама. Примерно по улиците държи да си ходи без някой да я държи. Дава ръка когато пресичаме или ако има някакво препятствие. Държа да запази своята самостоятелност. За мен е абсурдно когато срещам майки неоставящи детето си за минутка само. То има право да му бъде гласувано доверие.

# 2
  • Мнения: 5 940
Откакто се е родил, синът ми е до мен и до съпруга ми. Смятам това за правилно. Не  мога да си представя да не откликна на жалния му плач с присвити устнички, когато го оставя в кошарката. Чувства се сам и изоставен. Приспивам го или на ръце, или в количката, като му пея. После го пренасям в неговото легълце. Ако се събуди нощем, го взимаме в нашето легло.
Моето мнение е, че дълбоко в психиката на децата остават травми от бебешка възраст. Бебето още не разбира, не си е изградило абстрактно мислене, за да е наясно, че мама като се отдалечи, ще се върне. Какво ви пречи да раздавате нежност, има време децата ни да бъдат самостоятелни. Но навици на самостоятелност се развиват, когато детето осъзнава какво му говориш, има ориентир в света.

# 3
  • Varna
  • Мнения: 333
И двете ми деца от бебета свикнаха да заспиват сами. Малката от първата седмица спи сама в стая. Вече спят двамата заедно. Вечер чета приказка, пожелавам " лека нощ" , получават и по една целувка и излизам от стаята. Кой когато иска тогава да заспива. Мисля че така е по-правилно. Понякога синът ми спи при мен или ако е  притеснен аз лягам при тях .
 
Какво ви пречи да раздавате нежност, има време децата ни да бъдат самостоятелни. Но навици на самостоятелност се развиват, когато детето осъзнава какво му говориш, има ориентир в света.

И двете ми деца разбират какво им говоря. Мисля че за тях е по-добре да са самостоятелни. Все пак са двама и трябва и на двамата да обръщам внимание. Нежността и любовта се показва по много начини, включително и с това да научиш детето да  е самостоятелно. Колкото до спането за мен има два варианта - или от най-ранна възраст детето спи само или спи при родителите си докато само поиска да е отделно.

# 4
  • Мнения: 4 564
специално за спането откакто се е родил марти кошарата му винаги е била долепена за спалня ни
имала съм незабравими моменти когато сме се държали за ръце  през решетките и съм му милвала главичката , както и той моята  Heart Eyes
когато се събуди през нощта винаги е усещал че съм до него и лично аз незнам какво е нощен бебешки плач повече от секунди
имаше период когато съм го оставяла и съм излизала от стаята и той сам е запивал  , продължи около два месеца , но през него е имало дни в които е покавал че иска да легна до него  и никога не съм му отказвала
не мога да си представя да ми се къса да реве , а аз да си седя в другата стая за да свикнел сам  Shocked
общо взето го приспивам като лягам до него и  си пускам филм  , нямам проблеми горе долу заспива бързо
самата аз неискам да спи отделно от нас

# 5
  • Мнения: 4 564
само да допълня че това което е написала милена е много вярно ако не се научи от най- ранна   възраст да спи само , трябва да се чака само  да пожелае иначе е голяма травма

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Хайде стига с тези глупости за ранното приучаване да заспива самичко. Ние, че сме възрастни, защо спим по двама? Бебетата ги е страх да бъдат самички. Ролята на възрастния (майката или бащата) е не само да нахрани бебето, а и да го стопли телом и духом. В един момент самички се научават да заспиват, без да се съдират от рев. Който може спокойно да слуша бебето му да се плаче отчаяно самичко в стаята, и да си мисли, че го възпитава, не зная какво сърце има.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 508
Моето дете никога не е ревало, оставено само в стаята. Но то си е до характер, някои деца имат нужда от повече родителско присъствие. Обаче никога не съм разбирала тези, които навсякъде мъкнат детето със себе си - даже го слагат да легне върху масата, докато вечерят. Само си представям, какъв цирк е било ходенето до тоалетна - сигурно са го държали под мишница  newsm78

# 8
  • Varna
  • Мнения: 333
И моите деца не са се съдирали от рев. Изключвам периода на коликите и никненето на зъбки. Но в тези случаи винаги съм била при  тях. Малката спи сама от първата седмица.
Само да допълня , че от стаята на баткото се изнесохме когато той стана на 1 г. и 1м. . Детето започна да спи много по-спокойно като остана само.

# 9
  • Мнения: 503
Моите деца са напълно различни едно от друго. Съответно и подходът ми е различен. Малката е една идея по- самостоятелна от голямата, сигурно защото нямам всичкото време за да я обгрижвам, както правех с каката. Но никога не отказвам гушкане, нито ги оставям да реват с часове- говоря, прегръщам, клякам на тяхната височина, за да се гледаме в очите. Не вярвам в дистанцирания подход във възпитанието, мисля, че децата имат нужда от топлина и физическа близост. С възрастта сами се отдалечават.
Има всевъзможни теории за възпитанието. За мен е важно да се научим да усещаме нуждите на децата си и да се съобразяваме с тях.
Да допълня. Мъкнех количката пред банята или тоалетната, дойде момента, в който вече не е нужно. Думата цирк не е съвсем на място.

# 10
  • София
  • Мнения: 6 999
Никога не съм приучвала дъщеря ми да спи сама. От самото си раждане си заспива напълно сама в стая и не само че не се 'съдира от рев' ами и не е проплаквала даже. Може би се е родила такава - самостоятелна - знам ли? newsm78

Последно време, като гледам приятелките ми и техните деца, отбелязвам, че е тъкмо напротив: Първо си приучават децата да бъдат гушкани и люшкани, за да заспят. Вземат ги при всяко 'мрън' в леглото си, а после ми обясняват колко било трудно тяхното дете и как нещяло да спи...  ooooh!

Сега дъщеря ми е на 3 год. и половина. Продължава да спи сама и да заспива сама. Ако сънува кошмар, ако е болна, ако й се глези или каквото и да е - винаги е добре дошла да се гушне при мен.

# 11
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не съм си поставяла за цел да ги приучвам към нещо, особено, ако това нещо не им се харесва. Синът ми заспиваше сам и дори само така можеше да спи, ако имаше човек в стаята му се разсейваше и играеше с него. По-късно пък се е случвало да ми иска ръката докато заспива. Мина през много периоди, но съм се водила само по него, както на него му е удобно. Дъщеря ми до година и 5-6 месеца заспиваше и тя сама, но с израстването на кътниците ме търсеше много нощем и я взех при нас. Сега на 2г. и осем месеца заспива различно, ту при нас, ту в кошарката си, както тя пожелае.

# 12
  • Мнения: 5 940
Според мен е много важно да се изгради доверие между бебето, майката и бащата, то да знае, че когато нещо го боли, когато има нужда от контакт, какъвто и да е с мама и тати, те ще откликнат. Това не вреди на самостоятелността, напротив, прави децата по-уверени, те вярват на някой. Иначе стават затворени и отчуждени.
Сигурно по природа има по-самостоятелни деца, не знам. Около мен има още три майки с бебоци, не съм забелязала да има бебе, което да не търси контакт с майката.

# 13
  • Мнения: 7 831
Никога не съм отказвала близост на децата си, но и никога не съм ги приспивала.
От бебета си заспиваха сами, всеки в леглото си. Не може някой да иска да бъде мъкнат на ръце с цел приспиване, ако никога не му е предлагана подобна услуга.
Много съм си играла с деца си и на ръце съм ги носила и на гръб, но никога за да ги приспя. Изобщо, щом на някого не му се спи или яде не го карам да го прави!
Големия проблем, според мен е, че много от майките искат децата им да спят повече време от колкото искат самите деца. И от там са готови на всичко само и само детето да заспи. Е да, но на 2, 3 месеца това е лесно, трудно става когато детето е на 2, 3 години. А си иска ритуала.
Разбира се, не смятам, че децата са виновни, че искат близост.

# 14
  • Мнения: 10
Благодаря на всички, които споделиха мението си и опита си. Ето изводите, които правя за себе си след прочетеното: не трябва да се стига до крайности нито  при близостта и грижата, нито по отношение на самостоятелността и възпитанието. Така, че може би, когато оставим детето само дори и да се разтройва от това, но е с цел да се научи на самостоятелно заспиване, не е неправилно, а е за негово добро. От друга страна трябва да сме готови иначе по всякакъв начин да му засвидетелстваме любовта си, да му отделяме достатъчно време и грижа, така че да знае, че е обичано и важно за нас.

Общи условия

Активация на акаунт