РОДИХ АНГЕЛЧЕ

  • 8 945
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте мили майки
Днес моята малка дъщеричка щеше да стане на 4 месеца. Но уви, съдбата пожела друго Sad , Бетинка не дочака пролетта и си отиде от нас преди 15 дни.  Rose Тя беше второто ни детенце, така желано, така чакано. След една нормална, леко протекла бременност, Бетинка се роди в едно прекрасно октомврийско утро. Когато акушерката ми я показа, ме гледаше с един спокоен и мъдър поглед, който запази до последния си ден.
За съжаление радостта ни не продължи дълго, на втория ден и откриха тежък сърдечен порок. Три месеца живяхме между надеждата и отчаянието, до първата операция, която реши нещата. За съжаление не в нейна полза.
Понякога се обвинявам, че не съм се изследвала и не съм прекъснала бременноста. Но ако пак трябва да избирам, ще предпочета да съм имала прекрасно бебче и да съм го загубила, отколкото да съм му отнела шанса да види този свят.
И така моята дъщеричка вече е ангелче. Бъди щастлива Бети и се усмихни на мама, където и да си....

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Искрено съжалявам за загубата ти. Знам, че болката завинаги ще остане в сърцето ти, но тук ще срещнеш съпричастност и разбиране и се надявам да успееш да преодолееш този труден момент в живота си.
За Бети

# 2
  • Мнения: 1 008
 Flowers Rose за Бети...
 roxsana, съжалявам за тежката ти загуба  Hug

# 3
  • Мнения: 7 107
roxsana,  приеми съболезнованията ми.  Cry
Начинът, по който си ни разказала за твоето малко ангелче Бетина, е невероятно трогващ. Толкова любов.
Малка Звездичке, бди над твоите любящи те толкова силно близки хора. Когато им домъчнее, давай им знак, че вие продължавате да бъдете заедно. Те ще го почувстват - вярвам в това.
 Flowers Rose Flowers Rose

# 4
  • Мнения: 9 973
 Cryбоже,колко мъка има в този свят.Думите не стигат..........
 Praynigдано бързо се възтановиш мила от загубата си,Бети ще бъде в сърцата ни винаги...........
 Hugсилна прегръдка за теб

# 5
  • Мнения: 36
Мили майчета, много благодаря за подкрепата и за съчувствените думи. Само ние майките, преживели загуба знаем колко голяма е болката.
Според вас дали всичко, което ни се случва е случайно или трябва да търсим някакъв смисъл. На мен ми се иска да вярвам, че това което преживях не е било безсмислено, иначе ще е много жалко. Моля кажете вие намерихте ли смисъл, кога спряхте да си задавате въпроса  - защо точно на мен се случи, натрупахте ли гняв в сърцето си? 
Една голама Hugот мен

# 6
  • Мнения: 1 234
roxsana, моите съболезнования...
За съжаление има много въпроси, на които никога не получаваме отговор  Cry Аз по-скоро не живеех в реалния свят доста време слез загубата... но полека лека, благодарение на моя съпруг и близките ми, излязох от това състояние. Ти имаш и друго детенце, имаш голям стимул да не се предаваш! Безброй пъти си задавах въпроса, защо точно на мен се случи, в началото не намирах отговор, мислех си, че Господ ме наказва за нещо, което така и не разбрах. Постепенно започнах да откривам, че така Господ изпитва нашата вяра, и нашата сила. Явно ние сме избрани за да преживеем това. Трудно е...боли...не минава с времето, просто свикваш да живееш с тази болка и загуба! Като удавник за сламка, трябва да намериш нещо, заради което си струва да продължиш! Аз бях решена на всичко да имам друго детенце, и вярвах, че един ден това ще стане, щом толкова много го искаме! Различна цена плащаме за да живеем...Аз лично не съм изпитвала никога гняв в сърцето си, не го допускай и ти!

# 7
  • Габрово
  • Мнения: 1 330
Моите съболезнования, мила Роксана Hug
И аз съм мама на Ангелче и загубих първото си дете преди 5 години. Синът ми почина като беше на шест, но предполагам болката е една и съща независимо дали си загубил бебе или по-голямо дете. Бях убедена, че единственият начин да бъда отново щастлива е да имам друго дете, но поради разни причини минаха години, а аз си бях сама с мъката си... Сега имам невероятно бебе, но постоянно мисленно го сравнявам с другото  и се усещам как идеализирам починалото си дете, а не трябва, защото това донякъде е в ущърб на дъщеричката ми:(
Радвай се на другото си детенце, а когато се почувстваш готова ще си имаш и друго и мъката поне малко ще намалее, сигурна съм! Истината обаче е, че никога няма да бъдем напълно щастливи и винаги ще я има тази празнина в сърцата ни Cry

# 8
  • Мнения: 3 166
Роксана, приеми и моите съболезнования. Вярвам, че ангелчетата ни дочакват пролетта на друго, по-светло място... Иначе е така безсмислено. Не може животът да свърша със смъртта на тялото.
А относно въпросът ти за смисъла на случилото се, напълно подкрепям Мартинче. При загубата на първото дете корях Бог. Смятах, че съм наказана за минали грехове. Но не можех да проумея защо по този начин. Защо и детето да страда. След време осъзнах, че е било не наказание, а изпитание. Втората ми загуба сякаш ме  убеди в това.  Нея някак си приех по-лесно може би точно, защото не изпитвах яростен гняв. Такава ни била орисията - да минем през тези изпитания, които вярвам не са базсмислени. Това, че не винаги разбирам Бог, не означава, че той не е имал основание...
valkata78, може би е трудно да не сравняваш двете дечица. Няма как едното да не напомня за другото. Не бива да се обвинявш за това. Гушни мъничката си принцеса, тя ще стопли изтерзаното майчино сърце. Прегръщам те! Hug

# 9
  • Мнения: 50
Никога не спрях да задавам въпроса ЗАЩО НА МЕН по дяволите. Аз родих близнаци и единият не издържа. Не спирам да мисля какво щеше да е ако са двамата и все още много плача. Нищо не минава с времето. Просто се свиква с болката.

# 10
  • Мнения: 50
Роксана толкова ми е мъчно, че забравих да изкажа моите съболезнования, извинявай. Hug

# 11
  • Мнения: 1 512
Роксана, моите съболезнования  Flowers Rose Flowers Rose
Запали свещичка и  се усмихни на твоето момиченце. То е там, на хубаво и спокойно място и знае, че един ден ще бъдете отново заедно.
Тук при нас ще намериш кътче, където да приютиш болката си и да споделяш мислите си Hug

# 12
# 13
  • Разград-София
  • Мнения: 273
Роксана  Hug много съжелявам за загубата ви  Cry

# 14
  • Мнения: 273
чета и плача с теб.аз родих на 16.02.2008.и бебето ми живя едва 1-2часа.вчера ме изписаха и сега незнам как да спра да плача.ниамам сили да пиша пожече.знаи ,че сам с теб и те разбирам.

Общи условия

Активация на акаунт