Днес моята малка дъщеричка щеше да стане на 4 месеца. Но уви, съдбата пожела друго Sad , Бетинка не дочака пролетта и си отиде от нас преди 15 дни. Rose Тя беше второто ни детенце, така желано, така чакано. След една нормална, леко протекла бременност, Бетинка се роди в едно прекрасно октомврийско утро. Когато акушерката ми я показа, ме гледаше с един спокоен и мъдър поглед, който запази до последния си ден.
За съжаление радостта ни не продължи дълго, на втория ден и откриха тежък сърдечен порок. Три месеца живяхме между надеждата и отчаянието, до първата операция, която реши нещата. За съжаление не в нейна полза.
Понякога се обвинявам, че не съм се изследвала и не съм прекъснала бременноста. Но ако пак трябва да избирам, ще предпочета да съм имала прекрасно бебче и да съм го загубила, отколкото да съм му отнела шанса да види този свят.
И така моята дъщеричка вече е ангелче. Бъди щастлива Бети и се усмихни на мама, където и да си....