Как да изляза от дупката /пропастта/?

Здравей съградска,
Радвам се първо че сме от един град и второ че имаме един и същ проблем.
Аз пиша в хранителен режим с мляко и моя пример е съвсем пресен.
В края на предната седмица бях с - 1.600,но от тези три дни сигурно съм ги върнала и съм прибавила поне още половин отгоре.
Много ми е криво,защото е трудно като знаеш,че си направил нещо ,а само за отрицателно време го събаряш.
Знаеш от какво си се лишил и какво те очаква ако се върнеш,че ще бъде още по драстично ,но наистина ядеш и пиеш като за последно.
Мога само да ти дам този съвет:
Все по често да се осъзнаваш,че си сгрешил и да си кажеш че е за последно.
Лошото е когато си казваш" Че какво толкова е станало?"

пиша тук, за съжаление, не защото знам отговор, а защото и аз съм така 
след няколко набързо изкарани диети, така ми падаше пердето, че за около два месеца качих 15 кг.  от които върнати 5 кг, а 10 нови-новинички, като през живота си не съм била толкова, дори бременна в 9-я мес. Вече трети месец си ги влача всичките. От днес започнах да пия някакъв сироп, но с него трябва да се гладува, дано издържа     
дано и аз и вие успеем да намерим начин

Аз също съм на диета отскоро и това което описваш ми е напълно познато.
Не знам колко мога да ти помогна, но наистина когато започне пиршеството няма връщане назад, после е късно за разкаяние, направила си го , карай напред.
Всеки който е започвал някакъв режим на ограничаване на храната неминуемо е имал моменти , или дни на прегрешения. Аз също започвам да речем някаква диета, след една седмица обаче не мога повече и се наям като невиждала с кекс.Но на другия ден се връщам обратно в релси от които е много лесно да кривна, но стискам зъби.
Аз мисля че главното в нашта кауза трябва да бъде , че чудеса не се постигат, тоест не може 2 седмици или 3 или месец да се лишаваш от храна и да отслабнеш 30 кила.
Отслабването става постепенно и резултатите се виждат след месеци диетуване.
Но нека това диетуване не е мъчително. Ако искаш да успееш,трябва да знаеш, че ще има ограничаване, не може инак.
Само че за да избегнеп този магически кръг от който не можеш да излезеш, недей да пазиш строги диети.
На първо време спри сладкишите, и си яж нормално от другите неща, но не огромни порции, после яж по често ,а първо време по 5/ 6 пъти на ден, като основните хранения да сатри, и още 2/3 малки закуски.После като видиш че има резултат, намали порциите, замени хляба с пълнозърнест, намали картофите, ориза, прави си салати, и ще видиш че резултати има, но трябва организма ти да се настрои на правилния режим.Ходи пеш,разходки.
Ако не можеш сама иди на диетолог, но вярвай че ще дойдат резултатите.
Успех  

Всички сме изпадали в подобна дупка.
Аз се скапвам от лошите резултати.
Като видя кантара да стои все на едно и също място въпреки лишенията,на които съм се подлагала цяла седмица направо ми пада пердето.
Изяждала съм цял шоколад в знак на протест...срещу кого незнам.
Вечно гладна,вечно дебела,вечно на диета...
Имам ли положителен резултат обаче нищо не ме спира-в облаците летя мотивирана.
Не се предавай.
Като ти гледам лентата се надъхвам,че има надежда и за мен.
Свалила си толкова много.
Значи можеш.

За съжаление много добре знам за какво говорите - аз се въртях в този кръг повече от 15 год. /откакто родих дъщеря ми / преди това бях 50 кг , а преди два месеца, когато си казах, че  просто трябва да сложа край на това  - бях 83 кг/ с няколко килограма повече отколкото бременна в деветия месец със сина ми преди малко повече от 10г./
 
Преди два месеца бях отчаяна и си мислех, че вече нямам никакъв шанс да отслабна,    когато попаднах във форума и видях резултатите на момичетата и намерих при тях подкрепа, която ми дава сили да се лишавам от така обичаната от мен храна /напоследък май живеех единствено за да ям/. Засега издържам и нямам намерение да се отказвам и се надявам това мое упорито състояние да продължи наистина докато сваля излишните си килограми / а те са много / Но откъде ми дойде тази мотивация не мога да кажа , единствено присъствието ми във форума на доста пъти ме е възпирало да се натъпча като че ли идва края на света.
Всъщност не съм безгрешна в диетата , но това , което си позволявам като прегрешение е нищо в сравнение с неудържимото ядене преди да започна - тогава си ядях едва ли не до пръсване, след което си казвах как можеше да не ям , но винаги след като съм свършила с яденето.
Не знам може би като си помислиме за хубави дрехи по-малки размери, за по-добър външен вид и самочуствие и ще успеем заедно , помагайки си да свалиме излишните килограми!
Моля ви, милички, не се оставяйте като мен с години дебели, давайте , да сваляме килограми с общи усилия, имате подкрепа от мен, и надявам се и аз от вас.  

Благодаря на всички, които са ми писали! Благодаря и на теб градска! 
Никога не си казвам "Какво толкова е станала" след такива пиршества, напротив, такова измъчване на съвестта имам, че направо ми идва да се скрия някъде. Ето днес например ще тренирам вместо един път 1 час, два пъти - сутринта и вечерта. Освен това до тук са на една консерва риба и един банан и смятам това да е за днес.
А  Lindita аз точно както казваш започнах диетата - малко по малко, стъпка по стъпка. И така до днес. Сега просто се усещам, че имам нужда от много, много по-малко храна. Само да не бяха тези така наречени от мен "да ти се пусне пердето" и да се наяждам като за последно. Толкова отвратително се чувствам след това, не зная защо го правя и въпреки всичко ми се случва.
Добре наистина, че е този форум. И аз се надъхвам от тук да продължавам, продължавам, продължавам....
Успех на всички!

И на мен ми се е случвало, та и аз да споделя.

При мен се случва по няколко причини - например, когато ми е напрегнато и почна да се "утешавам" с храна - сега много по-рядко и с малки количества, защото знам, че правя опит да се утеша в момента, та се възспирам. Механизмът на това е заложен в бебешка възраст - плаче ли бебето - мама му дава да яде. Често - подсладени работи. Ето ти я пряката връзка ядене-удоволствие или дори сладко-удоволствие. При доста хора и за пушенето действа подобен механизъм - смукване от цигара - както сукане от мама - удоволствие.

Другият случай е след гадно диетуване, т.е. когато съм се лишавала от нещо, което съм искала продължително време. Отдавна съм спряла да правя подобни диети точно заради този момент. Просто тялото си го поисква в един момент и няма сила, способна да му се противопостави. Поне не у мен 

За мен ключът на справянето в първия случай е в осъзнаването. В момента, който ми се иска да се наям като прасе, защото ми е криво, уморена съм и т.н., спаднала ми е енергията по някаква причина - може да е нещо лошо, което ми се е случило, да не забравям, че ако се наплюскам с нережимни храни, ще кача килограми, т.е. ще увелича проблема си и ще се чувствам още по-зле. Затова хем се опитвам да си угодя, хем не съвсем. Разбира се, говоря, при положение, че не съм гладна действително. Та - първо, пия течности. Едновременно с това си приготвям нещо, което обичам, в малко количество. Ако е режимно, може и в по-голямо. Така пак се наяждам, ама последствията не са толкова страшни.

Другият номер - приготвям си едно нещо в малко количество или си го взимам от хладилника, но да е малко. Изяждам го и спирам. След 10-15 минути, ако пак се чувствам така - още едно нещо или парче. След още 10-15 минути, ако се наложи - пак, но рядко се налага. Важното е да се махна от кухнята или хладилника в паузите.  Тези паузи са нужни на тялото да стигне до усещането за ситост и да го разпространи в кръвта. Тогава мозъкът получава сигнал за ситост и не ни избива толкова на ядене.

Ако съм била режимна дълго време, си позволявам да се наям с нещо, което не е режимно. Хем възбужда метаболизма, хем си угаждам. Не се чувствам виновна изобщо. Всяко обвинение към себе си ми срутва самочувствието и ме води надолу по спиралата, затова отдавна съм спряла да се карам на себе си и вината ги поемам само с хубаво мезе  С добро отношение към себе си и с обичане съм близко до килограмите, които бих искала да бъда. Затова смятам, че тази тактика при мен работи. Разбира се, при всеки може да е различно.

Началото на преодоляване на лош навик е в разбирането на механизма му. Галя, ако успееш да разбереш кое задейства механизма на "наяждането до пръсване" при тебе, това е половината от пътя. Поздравления, че пускаш въпрос на тема, който да ти помогне да опознаеш себе си по-добре. 

Според мен първо трябва да решиш вътрешните си проблеми и терзания и след това нещата сами ще се наредят на мястото си.
А какво те мъчи-предполагам само ти си знаеш.
Успех и не се предавай