Децата и религията

Още не съм започнала да говоря за Бог и религия, не смятам, че детето ми е способно да възприеме и осмисли информацията на този етап от развитието си. Имам идея това да стане около 5-6-тата година.
Дали има полза от вяра или възпитава морални ценности, може би, но не съм убедена.
Аз смятам просто да му представя православното Християнство и Библията, както и основните ни религиозни празници и обичаи, така че като го попитат каква е вашата религия и с какво е по-различна от другите, да може да отговори...един вид за обща култура...оттам нататък изборът е негов!

Всеки един човек вярва в нещо. Наистина, това ни е необходимо, но дали това ще е Господ, Аллах ... Дядо Коледа  или просто в силата на Природата, това всеки за себе си решава. Така съм казала и на сина ми. Уча го да уважава вярата и традициите на другите хора, колкото и странни и смешни да му се струват понякога, тогава и те него ще уважават. Спазваме част от християнските традиции в къщи, въпреки че на църква не ходим. А защо ги спазваме, защото ни сплотяват като семейство, защото ни е приятно.
Скоро в училище засегнали темата за ангелите в небето и моят син логично изразил недоверие, летял е със самолет над облаците, но никога не е виждал ангели  На мен ми стана интересно, как вярващите родители биха обяснили този факт на дечицата си  Иначе моят знае историите за рая, ангелите и за Свети Петър. Скоро по някакъв повод говорихме за Христос и той попита, дали наистина е съществувал такъв човек. Отговорът ми беше, че е напълно възможно да е съществувал подобен персонаж, от който хората са се възхищавали и прекланяли. Разказвали са истории за него, но предавайки ги от уста на уста, са били доста видоизменени, добавени са някой факти, други са премахнати и така се е получил един супер герой 
Според мен, полезно е децата да се запознаят с гръцките митове и легенди, както и тамошната история и като съпоставят написаното в митовете с историята описана от учените, ще открият много прилики, но съответно малко по-украсени и напудрени. Същото важи за Библията и другите подобни Свети книги, преплитане на реалност с художествена измислица 

вси4ки имаме полза от вяра 
могат да вярват и в дядо Мраз и във вълШебства и т.н.
не смятам , 4е възпитанието и моралните ценности са патент на църквата 
от тук нататък, аз съм избрала светско у4илиЩе, но съм предпо4ела 4аса по религия на мястото на разни други дейности (всъЩност, седят в една стая с някакъв възпитател, който ги наблЮдава и толкова). аргументът ми е елементарен : предпо4итам да има поглед върху вси4ко, а не да "наваксва" на стари години като мен. историята на религиите си е 4иста обЩа култура, така 4е, ако няма насаждане, не виждам проблем.

ли4но не давам религиозно възпитание, не посеЩавам църкви (освен като архитектурни забележителности), не съм кръЩавала и т.н., не ходят на катехизъм.

нямам проблеми да обясня заЩо другите са вярваЩи : по съЩия на4ин по който обяснявам нали4ието на разли4ни раси.

виж, по_трудно ми е да обясня, когато се ядосвам, 4е църквата се меси в политиката, или да отговоря заЩо ходя да гласувам при положение, 4е цяла година недоволствам от управляваЩите, но и това се прави. 

Мери, на каква възраст започна да му говориш на сина ти за вярата на другите хора? Разбирам за традициите, това и сега го правя - различните хора празнуват различни поводи, но как обясняваш на малко дете, че ти и то вярвате в Исус Христос, а малкият Джейкъб - не?

Фейам, много ясно, че възпитанието и моралните ценности не са патент на църквата, не знам откъде ти дойде тази идея. Казах, че помагат.

Минервата, моята първоначална идея също беше такава - да го запозная с православното християнство като една от много религии, т.е. да не го индоктринирам в божествеността на Христос. Но дали няма да го лиша от нещо?

ДъЩеря ми скоро Ще стане на 5 години.От тригодиШна тръгна на детска градина,която по сте4ение на обстоятелствата е към местната католи4еска църква. У4ителките са лаи4ки а само директорката и оЩе една възрастна възпитателка са монахини. Харесва ми маниера им на работа.Детето с удоволствие говори за заниманията в "у4илиЩе" .Понякога пее песни4ки,разказва истории,които са нау4или и виждам,4е неЩата им ги обясняват по съвсем достъпен за детската глави4ка на4ин под формата на приказки. Когато има някакви по специални въпроси обикновено ги задава на баЩа си (мъжът ми е католик,макар и непрактикуваЩ  ) понеже той е по_подготвен с материала. Не мисля,4е ги индоктринират. Заниманията им са много и разнообразни и дале4 не се свеждат само до "религиозното обу4ение"
И аз мисля,4е е хубаво децата да вярват в неЩо и мисля,4е едно евентуално такова възпитание на познавателно ниво може само да обогати обЩата култура ( дето толкова я бистрехме тук тези дни  )

не разбрах кое "помагат" 
във всеки слу4ай съм под4ертала друга фраза от твоя пост и на нея съм отговорила.
другото си ми е ли4ен коментар и не знам Що реШи, 4е те имам предвид по някакъв на4ин.

Конкретно за християнството (защото него ми се е налагало да обяснявам) - казвала съм, че някога в миналото е имало Христос, и той е правил добрини, и хората са го обичали толкова много, че са отказали да вярват в смъртта му, затова с течение на времето са създали историята с възкръсването. Но тази история не трябва да се мисли буквално, а да ни напомня, че когато обичаме някого, и си го спомняме, той живее в мислите ни.
Дали има Бог? Ами казваме, че може и да има, може и да няма, не знаем. Но има хора, на които им е трудно да приемат неизвестността, затова са категорични, че има. Хората са различни (това поне са го чували безброй пъти по какви ли не поводи).
Какво да правим? Да сме добри и отзивчиви, да вярваме в себе си и в това, което можем, да сме добри приятели, да се стараем в училище, и т.н., стандартните морални добродетели. Защото това доставя радост на другите и кара самите нас да се чувстваме добре.
Аз като дете бях силно вярваща в светлото бъдеще на комунизма.  Исках да умирам за Свободата, като Зоя Космодемянская. Имах късмет историята да ме отърве. Нащрек съм спрямо децата - да нямат такива залитания и да не си губят времето с неща, които не са полезни ни на самите тях, ни на човечеството. Да не говорим пък меркантилността на тукашните църкви колко ме дразни. В будисткия храм на местните индийци също влизах веднъж с една колежка, и излязох с огромно облекчение - не ми понесе гледката на натръшкани с толкова демонстративна безвкусица злата и други джунджирии.
Но имаме у дома хубава детска Библия, така че ако искат да се образоват за историите - има откъде. Отваряме я отвреме-навреме.

Блажка отвори дума за детска библия.
Понеже на мен ми беше трудно да размишлявам по детски точно за тези неща, реших да си купя едно такова издание тук. Оказа се, чудесен помощник, освен работата на възпитателките в детската градина. Възможно е да има такива издания за еврейското учение и за мюсюлманството.
Много приятно по детски са описани историйки от стария и новия завет, напълно разбираеми за детските глави.
Пред различни църковни празници отваряме и четем историйките от книжката. После коментираме.

..ние сме от атеистите ; обяснявам както за расите,за височините,са интересите,за колите и къщите- хората са различни,няма по-лоши и по-добри,просто други; има лошо поведение, което се наказва,стараем се да го избягваме..като цяло мантрата ми е че няма лоши хора,а има лошо поведение..така възпитавам ценности,доколкото сварвам

*
..харесва ми идеята за Дядо Коледа/феички/джуджета и пр.,но баща им е против лъжи,затова и не прекалявам,засега не са ме питали директно..

Синът ми нямаше 5 години, като дойдохме да живеем в чужбина. В сравнение с България, тук има много повече раси и религии. Съответно синът започна да разпитва, защо този е черен, а аз бял. Защо някои хора ходят различно облечени от него. Защо съученикът му в училище има кок на главата, а е момче, защо друг съученик няма коледна елха в къщи и т.н. и т.н. Отделно в училище винаги споменаваха и отбелязваха по-големите празници на не християнските религии. Беше много впечатлен и от вегетарианците, като разбра какво е това каза, че той бил "месотарианец"  А защо ние празнуваме точно християнските празници, честно да си кажа, не ми се е налагало да обяснявам, а и не знам как да го обясня  Единствено за Велик Ден съм казала, че го празнуваме на друга дата и по различен начин, защото в България така се прави 

Много ми хареса Блажкиният подход за възкръсването, може да го открадна, като му дойде времето, ако може...

Фейам, мир, един емотикон с пулещи се очи ме подведе. 

"Месотарианец" също може да ми влезе в речника, много сладко!

Благодаря на всички за мненията!

Дотук май поразказахме как невярващите представят вярващите пред децата си и възпитават толерантност. На мене обаче ми е интересно и обратното: как вярващите представят пред децата си невярващите? Приятелчето на моя син например ходи веднъж седмично на училище към някаква църква, с майката се разбираме добре, но се чувствам некомфортно да задам този въпрос. Това, че семействата ни са различни, не дава отражение на отношенията между децата. Моите отношения с майката обаче в един момент бяха леко поохладнели, след като отказах да си запиша детето в местния скаутски отряд, понеже бяха под патронажа на една от  църквите. Но като цяло сме в добри отношения със семейството.
Четох обаче в една книга за атеистични родители, че има места в САЩ, където родителите атеисти стигат дотам да си изтеглят децата от училищната система и да ги обучават у дома. Средата до такава степен не приемала невярващите. (В случая не става дума за религиозни училища, но нали все пак децата говорят помежду си кой какъв е, на какъв храм ходи ...). Та се чудя: какъв е толерантният начин, по който вярващите родители представят пред децата си невярващите?