Аз уж не съм самотна майка - но мъжа ми живее отделно, работи по 6 дена по 12часа и после почива само три дни.... Той в "Младост" аз в "Белите брези" - по-лесно се стига от София до Пловдив.... Нашите по цял ден на работа - излизат в 8 и се връщат в 20ч.... Значи самотат съществува и при мен.... Но сега не ми се пише за нея....
Само ще ви кажа - когато бях в 4-ти клас се преместихме в нов квартал, където всички ходеха в кварталното училище и имаха еднакъв режим... Само аз пътувах далече и все когато излизах да играя, игрите бяха в своя разгар - аз само седях и чаках евентуално да свършат, та да почнем нова.... Самотата беше мое ежедневие... Тогава моята майка ми каза, че "Човек и приятели да има самотен върви по своя път! Сам се раждаш и сам умираш!". Трябваха ми години да разбера, че е права... Но дори и да разбереш, не значи, че ще приемеш истината или, че ще се справяш по-добре със самотата!