Кое е определящо за подобен избор - материалното благосъстояние, стабилно семейство, стабилна професия или това изобщо няма значение? Провокираха ме и темите за аборта и факта, че една богата дама с кариера и име е бременна отново за Nти път, а в същото време семейство с две деца живее в една стая в общежитие и майката е бременна с трето. Има ли място при вземането на подобно решение разумът или всичко трябва да стане спонтанно и от любов и желание? Моя позната ми каза - "Богатите са длъжни да имат много деца, такива като тях трябва да увеличават раждаемостта. Глупаво е да обричаш децата си на мизерия, по-добре на раждай, ако нямаш възможност да ги отгледаш както трябва". А какво всъщност означава както трябва...
- Публикувана: 6 фев. 2008, 09:10 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2008, 15:53 ч.
За решението да имаш дете
А какво всъщност означава както трябва...
Иначе няма еднозначен отговор на въпроса ти-за едни матеиалната осигуреност е изключително важна, за други-стабилното семейство и избора на правилния партньор, трети вземат решението спонтанно...
При нас определящ за решението да имаме дете беше меракът за такова - да, имаме свое жилище, работим и двамата, но не за кой знае какви пари, бих казала, че в това отношение може още много да се желае - плащаме си редовно сметките, не сме останали гладни и боси, но не бих казала, че можем свободно да харчим. Само че като ми се прииска бебче и само за това мислех, по това време и сестра ми забременя и направо откачих 
Освен това сме заедно от 6 години, така че детето и сватбата ни бяха естествен развой на нашата връзка.
Според мен за решението да имаш дете много влияят биологичният часовник, майчинският инстинкт, ако щеш ценностната система - в средата, в която работя, да имаш дете преди 30 е рядкост. Преди това трябва да помислиш за образование, кариера, материално осигуряване, накрая за дете. На моменти си мисля, че раждането на Ева забави някои от плановете ми в тази насока, че тя малко не се появи навреме, че не премислих добре и се чувствам виновна от такива мисли
, защото си имам прекрасно момиченце.
За мен парите са голяма необходимост, но не са определящи - познавам хора с доста добро материално положение, които просто психически не са готови за дете и честно казано си е тяхна работа кога и дали ще създадат такова. В същото време имам и познати, които имам чувството, че от пълнолетието си още бленуват за сватби и деца, една моя позната даже иска да отваря детска градина
Освен това сме заедно от 6 години, така че детето и сватбата ни бяха естествен развой на нашата връзка.Според мен за решението да имаш дете много влияят биологичният часовник, майчинският инстинкт, ако щеш ценностната система - в средата, в която работя, да имаш дете преди 30 е рядкост. Преди това трябва да помислиш за образование, кариера, материално осигуряване, накрая за дете. На моменти си мисля, че раждането на Ева забави някои от плановете ми в тази насока, че тя малко не се появи навреме, че не премислих добре и се чувствам виновна от такива мисли
, защото си имам прекрасно момиченце. За мен парите са голяма необходимост, но не са определящи - познавам хора с доста добро материално положение, които просто психически не са готови за дете и честно казано си е тяхна работа кога и дали ще създадат такова. В същото време имам и познати, които имам чувството, че от пълнолетието си още бленуват за сватби и деца, една моя позната даже иска да отваря детска градина
Според мен едно дете трябва да е заченато с любов и желание(макар и някой път да стане случайно,но с любов).Материалната страна не е маловажна,но човек свиква да се справя с каквото има.А това,че богатите трябва да имат много деца-не съм съгласна.Едно дете не изисква само да го направиш,родиш и купуваш скъпи неща.
При мен решението за бебе дойде естествено, но в точен момент.Достатъчен доход, нормален социален статус, сметката, че ще се справиме с предстоящите разходи, без да се лишаваме от нещо.Просто бяхме си подредили живота и само детенце ни липсваше.По-рано никога не съм се замисляла за бременност, но сега искам и втора.Материалното състояние не е определящо, не може да прекараш живота си в сметки, защото можеш да изпуснеш момента.Но пък е и важно, за да можеш да предложиш адекватни грижи ( не говоря за дрешки на Кавали).От друга страна, мисля че е по-важно родителите да са емоционално и психически готови , материалното се компенсира.
На мнение съм че детето наистина трябва да е заченато с мн ого любов и естествено да е желано, а не да е вещ която д апоказваш като наследник или като някаква гордост да купуваш скъпи играчки и дрешки да парадираш колко можеш да купуш на детето си .Естествено че материалната страна на нещата е много важна не можеш пък и да го лишаваш от нещата които са важни за детето и да се чудиш как да свържеш двата края.Така че може да имаш едно дете но да е изгледано с любов и да вижда и да усеща, че е желано и че е важно присъствието му на тоя свят...
Много неща са от значение за решението дали искаме дете.Финансовото състояние наистина е важно,най-малкото дава моментна сигурност,но за мен не е определящ фактор,защото не може да знаеш със сигурност след две години ще имаш ли или няма да имаш.Човек може да отгледа дете и с много и с малко.Дай Боже всички да са финансово независими,за да са спокойни.Важно е и до каква степен се осъзнава какво значи едно дете,можеш ли да го научиш на нещо,можеш ли да го възпиташ?
Наскоро по БТВ даваха репортаж за онази жена от София, с 9- те деца.Ами извинявайте, ама тя съвсем в прав текст си каза, че очаква общината да и даде жилище, като подчерта, че държи да и го дадат напълно безплатно, защото 100 кв. вече не им стигали.Мизерията в настоящото им жилище беше потресаваща.Жената твърдеше, че раждането на девет деца било инвестиция, с това тя била допринесла за повишаване жизнения потенциал на нацията, затова заслужавала да и се даде жилище.И това е жена образована и интелигентна.....Помислете си на какво обрича децата си тази жена, която казваше, че би родила и десето, но защо всъщност го иска, и самата тя не знае....
Моето решение да имам дете беше спонтанно.Въпреки трудностите в живота аз исках да си имам дете,а дали ще мога да се справя не беше толкова важно.Естествено че е правено с мн любов и мн желано.Но за сега не е лишавано от нищо,най -необходимото винаги сме го купували.Но плюсът е че имаме собствено жилище и някак си е по спокоино,защото ако трябва да плащаш и наем просто не ми се мисли.Все пак това дете от тук на сетне е смисъла за живота ни.
При мен беше определящо желанието. Първото дете-живеехме под един покрив със свекърите, още не бяхме никак си стъпили материално на краката, но бяхме много щастливи. Второто дете-коренно различна ситуация-пак сме много щастливи.И двете деца бяха много желани-големият беше изненада, а малката-чакана близо две години.
При мен положението беше такова:
- Знаех че съм намерила мъжа и знаех , че с него ще създам семейство
- Забременях случайно (доколкото случайностите съществуват)
- Тъкмо се бяхме върнали от изтощително пребиваване в чужбина с много дългове за връщане
- И двамата сме все още студенти
- И двамата сме много млади
- Никога не сме решавали, че в този момент ще имаме дете
- НО..........!!!
Бебето дойде без да пита удобен ли е момента, когато разбрах се разплаках - само това ми беше на главата
Но и двамата се погледнахме и знаехме, че ще задържим бебчето - то просто два варианта нямаше.
Сега няколко месеца по-късно си имаме жилище, мъжа ми работи здраво и ни осигурява всичко, от което имаме нужда, Притесненията са на страна и мисля, че ще бъдем едни чудесни млади родители.
- Всичко в живота се нарежда, стига да имаш стимул да живееш. (А какъв по-сериозен стимул да си стъпиш на краката от едно дете)
- Мисля, че едно бебче просто ти връща вярата в живота.
- Децата те амбицират и те карат да мислиш и да живееш по-адекватно
- те са най големия стимул
Наскоро бях на юбилей на 50 - годишен мъж, който има бебе и на въпроса "как се реши на тая възраст", той отговаряше:
"Другите ми деца са вече големи хора, Животът ми е добър, но някак празен, трябваше някак да го осмисля .
- Знаех че съм намерила мъжа и знаех , че с него ще създам семейство
- Забременях случайно (доколкото случайностите съществуват)
- Тъкмо се бяхме върнали от изтощително пребиваване в чужбина с много дългове за връщане
- И двамата сме все още студенти
- И двамата сме много млади
- Никога не сме решавали, че в този момент ще имаме дете
- НО..........!!!
Бебето дойде без да пита удобен ли е момента, когато разбрах се разплаках - само това ми беше на главата
Но и двамата се погледнахме и знаехме, че ще задържим бебчето - то просто два варианта нямаше.
Сега няколко месеца по-късно си имаме жилище, мъжа ми работи здраво и ни осигурява всичко, от което имаме нужда, Притесненията са на страна и мисля, че ще бъдем едни чудесни млади родители.
- Всичко в живота се нарежда, стига да имаш стимул да живееш. (А какъв по-сериозен стимул да си стъпиш на краката от едно дете)
- Мисля, че едно бебче просто ти връща вярата в живота.
- Децата те амбицират и те карат да мислиш и да живееш по-адекватно
- те са най големия стимул
Наскоро бях на юбилей на 50 - годишен мъж, който има бебе и на въпроса "как се реши на тая възраст", той отговаряше:
"Другите ми деца са вече големи хора, Животът ми е добър, но някак празен, трябваше някак да го осмисля .
Препоръчани теми