Какви са правата на биологичния баща???

Не, няма да му навреди на психиката. Може и да плаче, а може и да не плаче - до сега не е ли изкарвало време без теб? Ако не дадеш шанс на бащата да се научи той няма да знае как се гледа и дете на 5 години...

Иначе: Щом още не сте разведени можеш да не му даваш детето - не си длъжна.

Звучиш много объркана. Помисли какво искаш за детето си, говори с бившия - ако може. Щеш или не щеш имате общо дете и то ви свързва за цял живот.

Мисля, че е нормално да си вижда детето само в твое присъствие. Като не им изнася проблемът си е техен. Сори. Аз така съм се разбрала за малкия ми син. До 3 години само в мое присъствие.
А това, че детето ви свързва - така е. Щем, не щем това е положението. Това се отнася и до другата.

Когато аз се развеждах детето беше на 2 ,5 години и в исковата молба изрично поисках режимът да е ограничен и да става в мое присъствие.Съдът взе в предвид това,че детето е много малко и ми уважи искането-2 съботи за по 2 часа в мое присъствие.Друг е въпроса,че БНД така и не е дошъл нито един път.Така че условията поставяй ти,на който не му изнася ..мо негов си проблем.Лично аз ако ще и Папата да дойде детето си не го давам на чуждо място и при непознари хора. Успокой се!И аз така се тресях,ама вече виждам че е било напразно.Като не сте минавали през съд Иса ти е казала-не си длъжна.Ако минете през съд искаш изрично в твое присъствие.Причини много-детето е прекалено малко ..Ами примерно детето се кърми още на 3 часа...ами няма как да стане без теб Има си начини ,не се тревожи

Хайде и за да попитам.
Малкият ми син е признат от баща си.
До този момент не е плащал никаква издръжка (аз и не искам),
тай като отказва да ми покаже къде води детето, когато го взима
реших да не г одавам. Ако заведе дело, предполагам
ще се повдигне и въпроса за издръжка...Т..е това може ли да ми бъде
един вид коз...
Да не говорим, че има здравословни проблеми,
заради което ме е страх да оставям детето само с него.

Godzilla, а ти защо не си поискала издръжка?  Даже тема смятам да пусна по този въпрос...

Иначе да - може да ти е коз за пред бащата. Поне аз го използвах за коз пред БНД. Защото единственото нещо, което ти де факто можеш да искаш от него са пари за издръжка. Когато обаче не ги искаш - той няма с какво да те държи. Така че - ако иска да си вижда детето - плаща издръжка. Съответно като не плаща издръжка от къде на къде ще го вижда? 

Просто правило от правото: "Комуто ползите, нему и вредите."

Не искам издръжка, за да не се занимавам с него...
Но ако направи някоя простотия- да реши да съди за виждане, тогава ще повдигна въпроса..Това имах предвид.

На мен адвокатката ми каза, че това, че той не дава издръжка не ми дава право да му ограничавам достъпа до децата. 
Тия отношения май са игра на котка и мишка. Добре, че децата растат и могат сами да решават какво искат и какво не.

А моят бивш съпруг доброволно реши, че ще плаща по 50лв. издръжка месечно и го прави. И още повече, че си е извадил документи, на които да се разписвам, че ги получавам всеки месец, та да не би някой ден да реша да му отнема родителските права. Но дори и при това положение не смятам, че има право да вижда детето, когато пожелае и както пожелае. Още повече, че аз му дадох свободата да идва у дома, когато поиска, за да види детето и да не го разкарваме особено през зимата на непознати места, но той - бившия, така и не поиска да дойде у дома, че нямало да му бъде приятно. Аз му поставих условието, че съм съгласна да давам детето си, но само при положение, че изкараме няколко дена заедно, през които да го науча как да се справя и да се уверя, че може да се грижи. Но онази неговата пък му забранила да се вижда с мен, та камо ли да остане и за няколко часа с мен. И той я слуша!!! А после се оплаква на всички, че аз не му давам детето.
Преди да се разведем си бяхме обещали, че в името на детето ще се опитаме да запазим приятелските си отношения, а след като се появи "онази" изцяло забрави какво бяхме говорили. И след като му споменах какво си бяхме обещали, той започна да разправя на ляво и дясно, че съм искала той да ме обича винаги и за това сега съм му сърдита и не му давам детето.
Аз много добре зная, че той няма да ме обича цял живот, зная, че любовта си е отишла още преди да се разделим, но се надявах, че наистина в името на детето ще останем приятели.

А другият татко, какво мисли по въпроса?

Другия татко сам вижда как се гледа едно дете и знае колко е трудно. За това е на мнение, че не трябва да оставям детето без предварителна подготовка на друг човек.

Друг човек?
Ми що не го пратите на някой курс, ъм?

P.S. Аз ако съм, на негово място и една стотинка няма да ти давам

А кой е казал, че след развода не мога да живея с друг човек и той да се отнася с детето като със свое??? Аз не го задължавам да плаща издръжки, това го прави по собствена воля. Аз просто искам той да разбере, че не е толкова лесно да каже, че иска детето и веднага да му го дам при положение, че не се е грижил за дете до сега.

Моля спешно да ми кажете, длъжна ли съм да давам детето да е БЕЗ мен, да спи само в новата квартира на баща си (с който нямаме развод все още), става въпрос за дете на 2 г и 5 месеца.
1.Грам нямам вяра на някакъв тип, който ме лъга най - грозно без въобще да му личи поне половин година (за толкова знам поне) - имам неоспорими доказателства за лъжите му, мога да го съдя до дупка ако реша (всичко е документирано ), но все се надявам май, а трябва да спра, че ще му узрее тиквата скоро
2.Не познавам, а и нямам желание въпросната "кифла" да не употребявам друга дума, тя няма деца и не знае как да се грижи за такива, да не говорим че нямам никаква идея как ще се държи с детето
3.Давам неограничено възможности бащата и детето да се виждат У НАС или като е топло времето в градинките, или където той прецени, когато и както поиска, ама като казвам, когато и както иска, това имам предвид, само не искам да спи при него
4.Не искам малко дете, на 2 години да се лута между 2 места, той го иска ТРИ дни в седмицата да спи при него и така детето да лудне, то има режим, който си спазва, откакто се е родило
5.Нямам и най - малката идея къде и с кого живее той (само предполагам че е с оная, защо иначе така скоропостижно ще бърза да се изнася с три изречения обяснения)
6. И най -важна точка, не бих искала детето ми да остава без мен, малко е още за да е без майка си.

Оф изтерясах сега, кажете нали не се налага да му го давам?

булка минка, не си длъжна, не се налага да му го даваш...
Имай предвид обаче, че и той не е длъжен да ти го дава - в смисъл ако го вземе не е длъжен да ти го връща - в моента сте с напълно еднакви права.

За лирични отклонения нямам много сили.