Никога не се е делила и сега сърцето ми е свито, защото знам, че ще си поплаче доста. Аз също. Приготвям днес дрешките й и се питам как ще отвикна от това да сме заедно по цял ден. Та нали от две години сме нон стоп заедно. Не била под грижите на някого за повече от няколко часа. Не е от най-любвеобвилните, но виждам как ме търси, когато се страхува или тревожи за нещо и се гуши. Мисля си - добре първия ден ще я заведа - има ми доверие детето, че всичко ще е наред. И изведнъж я оставям на едно непознато, чуждо място и не й оказвам подкрепа за строховете й. Съвсем сама в новото. Ами на другия ден, когато вече знае, че заведа ли я там ще я оставя..... Знам, че ще ми се обиди и ще ми е сърдита, че я оставям. Сигурно ще ми кажете - ами ще свикне, за всички е така и т.н. но кой знае защо тези думи не ми звучат никак успокоително. Ами вас? Минаха ли ви през главата подобни мисли, когато за пръв път оставихте детето си на ясла или градина?
- Публикувана: 30 ян. 2008, 23:59 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2008, 19:51 ч.
Дъщеря ми тръгва на ясла утре
Ох, много е трудно за дете , което е много привързано към майка си и не е делено. Напълно те разбирам. Моята дъщеря много трудно изживя раздялата. Така плачеше...и аз след нея. Като я вземех вечер заставаше в ъгъла и гледаша със страх, загуби доверието в мен, започна да си гризе ноктите. Много се тревожех за детето си. Е, свикна ама с много усилия и сълзи. Свиваше ми се сърцето като застане на прозореца след като я оставя и и гледам тъжното личице и сълзичките по него...Но има деца, които много бързо свикват, дано твоето детенце е от тях!
Горе главата. Взели сте решение, утре ще го изпълните и в това няма нищо лошо.
Истина е, че в началото ще е трудно и за двете ви (също и на таткото, занам го от опит), но постепенно ще привикнете към новия начин на живот и ще се нагодите към ситуацията.
Аз пуснах синът ми на ясла на година и 4 месеца. Вечерта преди пъвия учебен ден ме тресеше треска, каквато никога преди това не съм усещала. Сега, 9 месеца по-късно, водя Иван на ясла спрокойна, вечер го взимам доволен и гледам на жените, които се грижат за него с благодарност, а не със страх.
И понеже надеждата умира последана ви пожелавам дъщеричката ви да е от децата, които още от първия ден харсват живота в яслата. И много, много здраве.
Успех утре, и бъди спокойна поне пред детето
Истина е, че в началото ще е трудно и за двете ви (също и на таткото, занам го от опит), но постепенно ще привикнете към новия начин на живот и ще се нагодите към ситуацията.
Аз пуснах синът ми на ясла на година и 4 месеца. Вечерта преди пъвия учебен ден ме тресеше треска, каквато никога преди това не съм усещала. Сега, 9 месеца по-късно, водя Иван на ясла спрокойна, вечер го взимам доволен и гледам на жените, които се грижат за него с благодарност, а не със страх.
И понеже надеждата умира последана ви пожелавам дъщеричката ви да е от децата, които още от първия ден харсват живота в яслата. И много, много здраве.
Успех утре, и бъди спокойна поне пред детето
На мен ми беше по-трудно, когато Дияна тръгна на ясла. А я пуснах голяма, на 2,8г. Оставяме Дияна в яслата. Аз там се правя и уж се държа. После мъж ми ми бърше сълзите навън. Набързо пием сутрешното кафе. И броя часовете до обяд когато ще я взема. Постепенно и двете преминахме "инкубационния ясленси период".
И аз ще се присъединя към diddi - Успех утре, и бъди спокойна поне пред детето.
И аз ще се присъединя към diddi - Успех утре, и бъди спокойна поне пред детето.
От септември малкия е на ясла,моя корем все още е на топка.Минахме периоди на сълзи,молби и тръшкане.Детето вече ходи с желание,сутрин като го видя как гушка учителката знам че се чувства добре.Но сърцето ми е свито и ми липсва страшно много.Сякаш при нас е по-тежко отколкото при тях,ние по трудно свикваме.
Ами вас? Минаха ли ви през главата подобни мисли, когато за пръв път оставихте детето си на ясла или градина?
Изобщо бях много положително настроена към тръгването на детето на ясла и разбира се мъничко се притеснявах от раздялата ни, но приех,че този момент е неизбежен.Рано или късно ще дойде момента, в който децата ни ще трябва да се отделят от нас-неизбежно е.
Моят съвет е да се опиташ да се успокоиш и да отпуснеш сърцето си, защото децата усещат емоциите ни и ако си притеснена, детето още по-трудно ще изживее раздялата.
Дано не прозвуча жестока , моят син от септември е на ясла . Подобно на вас 2,6 год . ние с него не сме се делили изобщо . Първият ден го заведох и го оставих цял ден . Не го взех на обяд . Нито първия , нито втория нито третия ден . До ден днешен всяка сутрин протестира че не иска да ходи на дг . Не плаче . Протестира гласно . Аз постоянно му изтъквам предимствата . Децата , игрите , лелите . Продължава да протестира . Ходи , казва ми Чао , мамо , обичкам те , обръща се и влиза с тичане . На моя приятелка момиченцето три месеца седя на пейката , не играе не говори не яде не спи . Тотален протест . Днес вече е на 6 в предучилищна . Ходи с желание , общува с децата и се чувства прекрасно . На вас пожелавам да се държите мъжки , и да изтъквате само предимствата на дг . И му обяснете , че вие го обичате и то ходи на дг не защото е направило нещо лошо , а за да научи нови неща и да се запознае с нови приятели .ТОва е от мен .
Моята дъщеря също не беше делена от мен.Не можех да отида дори до магазина.Наставаше една буря,истерични викове,сълзи и т.н.
Тръгна на яслана 1г и 8м очаквах тамда бъде същото.
Но не за 2-3 дни свикна.Ходи с желание,не е плакала въобще.Трудно се разделя вечер с яслата.
Ако можеш,разкажи как е било вчера?
Тръгна на яслана 1г и 8м очаквах тамда бъде същото.
Но не за 2-3 дни свикна.Ходи с желание,не е плакала въобще.Трудно се разделя вечер с яслата.
Ако можеш,разкажи как е било вчера?
И малкия ми син е на ясла втора седмица и моето сърце е свито, защото не сме се разделяли досега. Мисля , че за тези малки душички това си е голям стрес и как няма да е като една прекрасна сутрин го оставяш при съвсем непознати лелки и обстановка без предварителна подготовка. Моето мнение е , че това не е съвсем правилно, трябва поне първите дни и майките да са децата или нещо друго, но не и да го хвърлиш за 3сек.
Много неспокоен е тези дни непрекъснато ми е в ръцете и скута , а нощем бълнува и пищи.
Но пък в момента на взимането е много, много щастлив и приказлив и праска едни танци още там така, че има надежда да се успокои.
Да си пожелаем успех!
Много неспокоен е тези дни непрекъснато ми е в ръцете и скута , а нощем бълнува и пищи.
Но пък в момента на взимането е много, много щастлив и приказлив и праска едни танци още там така, че има надежда да се успокои.
Да си пожелаем успех!
Благодаря ви момичета! Ето как мина днес.
Сутринта я заведох - но тъй като аз (въпреки всичките ми усилия да съм спокойна) не бях много спокойна и тя май усети (като радар е - всяка промяна в настоението ми се засича). И влезнахме при директорката и почна да настоява да си ходим. Аз се опитвам да отклоня темата - показвам картините по стените, играчките в кабинета на директорката, разни такива. После се качихме в групата й и влезнахме вътре, тя усети каква е работата и поиска пак да тръгваме. Лелите се опитаха да я забаламосат да слезне от ръцете ми, за да стане по лесно, но тя не се съгласи. Взеха я от ръцете ми, а тя почна да се гърчи и да плаче
. Едва успях да изляза от стаята и се разревах. Исках да й кажа, че ще дойда да я взема, че я обичам много, но просто не успях. А не исках да ме вижда да плача. Поседя един час, два пъти звънях да видя как е, защото ако плаче силно повръща много и се дави и е страшна гледка. Казаха ми че ту се успокоява, ту пак поплаква. Като отидох да я взема я чух че плаче, но чак когато почуках на вратата. Като отвориха вратата ме посрещна с думите "Мама оставила Сиса, оставила я", беше ми много обидена. Цялото й личице беше на петна от плач. Почувствах се като предадетлка. После се успокои, поизлязохме на люлки и пързалки.Не ми се мисли как ще е утре
Това е. Още веднъж благодаря за моралната подкрепа!
Сутринта я заведох - но тъй като аз (въпреки всичките ми усилия да съм спокойна) не бях много спокойна и тя май усети (като радар е - всяка промяна в настоението ми се засича). И влезнахме при директорката и почна да настоява да си ходим. Аз се опитвам да отклоня темата - показвам картините по стените, играчките в кабинета на директорката, разни такива. После се качихме в групата й и влезнахме вътре, тя усети каква е работата и поиска пак да тръгваме. Лелите се опитаха да я забаламосат да слезне от ръцете ми, за да стане по лесно, но тя не се съгласи. Взеха я от ръцете ми, а тя почна да се гърчи и да плаче
. Едва успях да изляза от стаята и се разревах. Исках да й кажа, че ще дойда да я взема, че я обичам много, но просто не успях. А не исках да ме вижда да плача. Поседя един час, два пъти звънях да видя как е, защото ако плаче силно повръща много и се дави и е страшна гледка. Казаха ми че ту се успокоява, ту пак поплаква. Като отидох да я взема я чух че плаче, но чак когато почуках на вратата. Като отвориха вратата ме посрещна с думите "Мама оставила Сиса, оставила я", беше ми много обидена. Цялото й личице беше на петна от плач. Почувствах се като предадетлка. После се успокои, поизлязохме на люлки и пързалки.Не ми се мисли как ще е утре Това е. Още веднъж благодаря за моралната подкрепа!
кураж
моят син е от 1 мес на ясла, като 2 седм беше по 4 4аса
в на4алото приревава6е, но сега влиза сам, просто е 4удесен
4е като слу6ам някои как пла4ат
имам голям късмет и го пожелавам на вси4ки
не мога да си представя какво щеше да ми е ако се тръшкаше всеки път
flash стискай зъби, малко по малко ще свикне
моят син е от 1 мес на ясла, като 2 седм беше по 4 4аса
в на4алото приревава6е, но сега влиза сам, просто е 4удесен
4е като слу6ам някои как пла4атимам голям късмет и го пожелавам на вси4ки
не мога да си представя какво щеше да ми е ако се тръшкаше всеки път
flash стискай зъби, малко по малко ще свикне
На всички им е било трудно, всяка майка го е преживяла сериозно. Най-най-най важното нещо е да си убедена, че това е правилния вариант, толкова убедена, че да го предадеш на детето, ако то види и миг колебание или чувство на вина у теб - каузата е загубена.
При нас яслата беше много хубав вариант, много доволна останах, така че не се притеснявай.
При нас яслата беше много хубав вариант, много доволна останах, така че не се притеснявай.
На всички им е било трудно, всяка майка го е преживяла сериозно. Най-най-най важното нещо е да си убедена, че това е правилния вариант, толкова убедена, че да го предадеш на детето, ако то види и миг колебание или чувство на вина у теб - каузата е загубена.
