моето дете е с проблем

  • 2 374
  • 18
  •   1
Отговори
Моето дете е от т.н. "деца със специални образователни нужди". Трябва ли да го афиширам и да очаквам СЪЖАЛЕНИЕ  и съдействие от "безчувственното " общество. Нужно ли е да го признавам на "+всеослушание"? Как мислите? Аз не понасям съжаленителните погледи!!!!!!!!! Това е карма и  МОГА да се боря!!!А нашето общество не е дорасло а е на етапа "горкото"!

# 1
  • София
  • Мнения: 2 262
Няма ли да е по-удобно, ако се регистрираш?
А сега да ти напиша моето виждане. Защо така разсъждаваш, афиширане е много груба дума за твоето детенце. А съжалителните погледи могат да те наранят и достигнат, само ако ти им разрешаваш. За тези деца трябва и е нужно да се говори, точно заради ограничените и прости хора, които си разрешават да стигнат само до "горкото"! Ако си направил или направила, не разбирам от ника пола ти, нещо лошо, разбирам да се срамуваш или притесняваш, но вие сте създали живот на този свят, и това, че е по-различен от стандартите наложени от някого, не го прави втора ръка или повод, да се чувствате така, че да искате да го криете. Не, не афиширайте вашето дете, а просто го водете по белия свят така, както му се полага, до вас и щастливо, че има такива всеотдайни родители, грижещи се за него и неотказващи се от борбата за него. Вече сте направили крачката навън, не се спирайте! Успех! И в този форум ще намерите много подкрепа и съвети.

# 2
  • Мнения: 2 232

Мойто дете е също със специфични нужди, също не обичам да ме гледат съжалително и да се чудят какви думи да подберат за да изразят съжалението си...За афиширане- не афиширим, при нас случаят е такъв , че просто се  вижда.....не сме го скрили и го водим навсякъде стига да не е болен.

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
много агресия...
разбирам те, но ако подхождаш към обществото така....няма начин и да разбереш дали биха те гледали без съжаляние - защото за теб всеки поглед ще е съжалителен
кармата си е карма, но с нея не се воюва
предполагам нещо те е афектирало да пишеш така... защото ние също сме част от обществото и смея да твърдя че може да съм гледала с тъга болни дечица, но никога и с чувставта, които ти приписваш на това "общество"...

# 4
  • Мнения: 2 425
Здравей baloni!
Не си права с думите които си изрекла. Никой от нас не чака съжаление от никого. Просто се стремим да лекуваме качествено децата си. Защо трябва да се афишира непременно, не не трябва. Всеки си решава как сам да си лекува детето, но ако примерно знаеш много повече, ще помогнеш на детето си много повече. Аз до колкото разбирам ти криеш заболяването на детето си, така ли е? Явно е някакво заболяване, което не се вижда видимо. Аз не бих се притеснила да говоря с хората за заболяването на детето ми. Даже напротив, нямаш си на представа колко помощ съм получила, не с пари , а информация. А информацията е нещо много важно за нас родителите с проблемни деца.

# 5
  • Мнения: 3 540
Тук всички които пишем имаме деца със СОП.
Аз мисля ,че ние сме тия които трябва да ги подготвим за обществото в което ще живеят.Защото те няма да са винаги малки ,ще пораснат и ще искат да бъдат самостоятелни и ще трябва сами да се справят.
Много си черногледа,за това че няма кой да те разбере и че всички щели да те съжаляват.А запитала ли си се как се чувства детето ти!

# 6
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз пък имам деца в двете крайности - вярвай и с едно и с другото не е лесно - родители сме трябва да застанем до тях. Има подфорум интеграция. Дори такива интересни теми, трябва да са там.

# 7
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Аз не разбрах защо е пусната темата   newsm78 Да се срамуваме ли задето пишем в този форум?  И как по-точно се бориш с обществото? 

# 8
  • Мнения: 252
Здравей Балони,

Познавам родители (чрез нашата рехабилитаторка), които имат детенце  с  детска церебрална парализа. То е  още  бебенце  на годинка и 8 месеца. Не  може да седи самостоятелно. Родителите още не  могат да намерят сили и казват на роднините , когато ги  питат, дали ходи и говори детето , че  всичко е  наред. Само те си знаят  истината. Не  извеждат детето навън само, когато го водят  на рехабилитации , всичките  им съседи и приятели знаят  , че детенцето е здраво. То е  много  красиво  момченце,  показват  снимки, на  които не се разбира за  проблема.
 
Как мислиш , защо тези родители се срамуват  от  проблема  на детето си? Защото за  мен това е така.  Rolling Eyes Може би поради същите причини , поради които  и ти криеш  Rolling Eyes Мислиш ли, че щом родителите  изпитват  срам , те  няма да  го  втълпят  на детето , като  порасне ? И няма ли и то да се крие  само после и да се срамува?

Всеки родител иска дето му да е  здраво и щастливо! Нека се  опитаме да  преодолеем ние самите комплексите си и да гледаме  на хората с проблеми в семействата си НЕ като  бреме  и срам!!! Започвайки от  нас  ние  ще  променим и околните!

Моята дъщеричка има генетично заболяване , но навсякъде  където отидем  всички много й се радват, гушкат я и заобичват. Кой гледа със сажеление едно щастливо и весело дете  ??? Смея да твърдя ,че тя е  едно много щастливо дете  Grinning Не  крия заболяването й и никога  не съм си и помисляла да го правя.
Ще  се  опитам да  й вдъхна  нужното самочуствие, за да  не се чуства тя никога втора  ръка , а един уравновесен и силен човек, който да помага на  приятелите си и околните!

# 9
  • Мнения: 534
А нашето общество не е дорасло а е на етапа "горкото"!
Когато родителят узрее за да не се възприема като родител на "горкото",вдигне глава, и помогне на обществото да разбере,нещата ще стоят по друг начин.Нищо не е лесно,ще има хора които никога няма да се променят,но това е пътят.Заравянето на главата в пясъка на никого не е помогнало.
Балони,намери начин да се справиш с чувствата си ,за да можеш да помогнеш на детето си. Hug

# 10
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Аз не разбрах защо е пусната темата   newsm78 Да се срамуваме ли задето пишем в този форум?  И как по-точно се бориш с обществото? 

И аз така.
Искам да кажа на Балони, че се гордея с децата си и със здравото и с Различното. И още нещо ако ти не приемеш различното си дете и обществото няма да го приеме.

# 11
  • Мнения: leet
Мама Раче е права. Първо ти трябва да го приемеш, да го заобичаш с цялата обич, която имаш и го приемеш така, както всеки си приема проблемите. Аз например се и гордея с детето си, но съм минала близо и до твоя път. В началото, когато разбрах за проблема, първо не вярвах, после, не го казвах, после- го казвах, но малко по- разбираемо за непросветените, вече наричам нещата с имената им и това не ме притеснява изобщо. Но може би е нормално и при тебе да зивървиш пътя и да минеш през отричане, неприемане, криене, после работа и работа и гордост- и на най- малките и дребни неща ще се радвате и така постепенно ще успявате повече и повече.

# 12
  • Мнения: 544
Съжаление и чувство от т.нар."безчувствено"общество разбира се не ти е нужно!Но след като то не знае за проблема на детето ти откъде знаеш,че ще получиш именно това?!!Разбира се,че трябва да се бориш да намериш мястото на твоето дете в това общество и за да бъде то най-доброто и да бъде на "мястото си"то проблема не може да се крие!Иначе,не само че ще го комплексираш,а може и да му навредиш!А по мои скромни наблюдения естествено не всеки ще те разбере,но ще намериш и разбиране и подкрепа,а и сама ще видиш,че не всеки е без проблем!За съжаление повечето имат по някакъв проблем от различно естество,но поради страх от съжаление и подигравка не всеки смело и открито показва проблема си!Естествено,че не е нужно да тръбиш на всякъде,но има хора и институции които трябва да знаят за проблема за да получи детето ти най-доброто!
Някъде във форума бях чела,че децата с проблеми се раждат при много специални родители-при най-добрите,защото само те могат да дадат най-доброто за това дете!Да му дадат нужното внимание и разбиране,за да се чувства детето добре!Това на мен ми помогна много!Спрях да си задавам въпроса- защо!пОЖЕЛАВАМ ТИ ОТ СЪРЦЕ УСПЕХ!Отвори сърцето си,изтрий болката,не мисли,че на всички им е розово,а на теб ти е най..!Сигурна съм.че ако го превъзмогнеш ще срещнеш любов и разбиране!А за съжалението-гледай снизходително,не ги съди!Те просто и представа си нямат!

# 13
  • Мнения: 474
Здравей Балони , не искам за нищо да те упреквам или пък понякакъв начин да налагам мнението си , знам колко е трудно да имаш детенце с някакви здравословни проблеми,И на мен ми беше трудно в началото плачех непрекъснато ,питах се зщо ли ме наказват така , но не криех от никой проблема,В началото ми беше много трудно да произнеса самата дума камо ли да свикна с мисълта че детето ми е болно но сега вече е по-леко и не се опитвам по никакъв начин да го крия  , не знам вашщия проблем от какво естество е ,с каква диагноза сте ние сме с епилепсия  и  пред никого не есе опитвам да скрия дори ми е било неприятно когато  са го съжалявали винаги се държа с него като с нормално дете. Така че горе главата обичай си детенцето радвай му се и се наслаждавай на всеки миг прекаран с  него.

# 14
  • Мнения: 3 504
Аз не разбрах защо е пусната темата   newsm78 Да се срамуваме ли задето пишем в този форум?  И как по-точно се бориш с обществото? 


 И аз това се питам!!!!

Въобще не се срамувам, че детенцето ми има проблеми, колкото и да ми се свива вътрешно сърце и душа.
Напротив, готова съм да говоря открито и да не се срамувам, не АФИШИРАМ, това не е афиш, а напротив, психология от която имаме нужда и намираме сродни души с проблема си.

В нещастието срещах щастието. ЩАСТИЕТО МИ СА ВСИЧКИ ХОРА ТУК, КОИТО НАМЕРИХ И ЧАСТ ОТ ТЯХ ВЕЧЕ ПОЗНАВАМ!
ПРЕОТКРИХ МНОГО НЕЩА И ЗА САМАТА МЕН, НА КАКВО СЪМ ГОТОВА И НА КАКВО СЪМ СПОСОБНА ДА НАПРАВЯ И СЪМ НАПРАВИЛА ЗА МНОГО РОДИТЕЛИ И ДЕЦАТА ИМ.
ТОВА МЕ РАДВА!

НЕ СЕ СРАМУВАМ И ГЛЕДАМ НА ДЕТЕТО СИ КАТО ЕДНО ХУБАВО, НОРМАЛНО ДЕТЕ, ДАРЕНО С ОБИЧ И ЛЮБОВ ОТ СВОЕТО СЕМЕЙСТВО!

Общи условия

Активация на акаунт