Страх ме е, че ще остана завинаги сама с детето

  • 7 743
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 915
Вкарвам се в някакви филми и се самопобърквам. Дайте ми малко кураж - как срещнахте следващите хора в живота си?

# 1
  • Мнения: 1 809
Вкарвам се в някакви филми и се самопобърквам. Дайте ми малко кураж - как срещнахте следващите хора в живота си?
Ами...аз вече не се страхувам толкова ,че няма да срещна..ами че вече не съм много сигурна дали имам сили да започвам връзка.Чувствам се емоционално изхабена.И си мисля,че и да срещна някого просто ще направя всичко възможно да избягам.Дано само да си го мисля,а да не е така.Е,тайничко се надявам и вярвам че ще срещна все пак някой  ,който колкото и да бягам ще има желание и ще успее да ме спре.И аз до скоро се бях вкарала в този филм и още съм,но се опитвам да не мсиля за него.Охх...и аз един кураж ти дадох ooooh!

# 2
  • Мнения: 2 336
Днес говоря само за страха си. Точно за този страх.
Не знам какво следва. Може и сама да остана. Но няма да бъда страхливка.
Това казах и една друга тема. Когато ми минат тъпи мисли из дебрите на мозъка си казвам - Спри се, вярвай, не бъди страхливка! Заслужаваш нещо много по добро от това, което си имала. Само вярвай.

# 3
  • София
  • Мнения: 17 142
Аз пък, въпреки, че никога не съм имала и нямам тълпи обожатели, съм уверена някак си вътрешно, че няма да остана сама.
Иначе при първата връзка след раздялата нищо чудно и да избягаш или да направиш така, че да го прогониш, на това му се вика да си намериш rebound guy. Аз без да искам така направих – толкова упорито обяснявах, че не искам да се обвързвам сериозно, а само да се забавляваме, че накрая си намери такава, дето иска да се обвързва сериозно  Mr. Green
Но от грешките си се учим в крайна сметка.
А колкото до това къде – ами аз например в реалния си живот не познавам необвързани мъже, но във виртуалния се познавам с много такива, в чатове и форуми. Само че преди никога не съм и си помисляла да излизам с тях, ама като останах сама – кой ми пречи?  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 660
Аз се опитвам да се подготвя емоционално за това,че може и да не намеря скоро подходящият партньор,донякъде това ме плаши зверски,друг път се опитвам да се примиря с факта...
За тълпите от обожатели,май все тая,дали има жената или не,след като има вече дете,защото установих,че на жените с деца от преден брак или връзка се гледа по различен начин на тях.Което е тъжно и е за съжаление,но обществото ни тук май още не е узряло и мъжете се опитват да ни третират повечето като "2" ръка.За което по добре да си остана сама,е може би има и мъже ,които са ценни,добри и уважащи истинските неща от живота,поне се надявам,а надеждата умирала последна... Rolling Eyes

# 5
  • София
  • Мнения: 17 142
Ако някой мъж е така възпитан, че да ме възприема като жена втора ръка за това, че имам дете, значи изобщо не ми е в таргета за потенциално гадже.
Така че това не ме притеснява.

# 6
  • Мнения: 1 809
Ако някой мъж е така възпитан, че да ме възприема като жена втора ръка за това, че имам дете, значи изобщо не ми е в таргета за потенциално гадже.
Така че това не ме притеснява.

Абсолютно! PeaceИначе аз до сега не съм почувствала подобно отношение към себе си.То не че опашка се е завила от гаджета де..Имам в предвид,че всички мъже -познати и  приятели се отнасят с голямо уважение към мен ,точно поради тази причина-че сама с дете се справям.Дори са ми казвали често ,че ми се възхищават за смелостта и силата.

# 7
  • София
  • Мнения: 17 142
Малвина, точно така е и при мен с познати и приятели.
Това е защото се обграждаме с такива хора - с близки до нашите ценности и възпитание.

# 8
  • Мнения: 236
Имам в предвид,че всички мъже -познати и  приятели се отнасят с голямо уважение към мен ,точно поради тази причина-че сама с дете се справям.Дори са ми казвали често ,че ми се възхищават за смелостта и силата.

Да бе... Naughty То и на мен ми се възхищават. Та и бившият ми съпруг в това число. Ама като си имат такава оправна и силна жена вкъщи се чудят как да я подтискат и да я накарат да се чувства зле. Както и да е...
Аз си знам какво и колко мога, знам че мога да се справям дори с повече неща отколкото предполагам т.е. знам си цената. Също не мисля, че детето ме прави второ качество жена. (Още повече, че гинекологът ми оня ден като ми се обади с резултата от цитонамазката каза - 1ва група. Като нераждала жена си!  Joy Ще му поискам, ако се наложи гаранционна карта)

Не бягам от мъжете, не се страхувам, но и не ми е фикс идея намирането на спътник в живота. И хич не ме е страх...ако така е писано пък и сама ще се радвам на живота! Всъщност как сама - със сина ми напърво място и с всички прекрасни хора около мен

Горе главата девойки   bouquet

# 9
  • Мнения: 1 809
Да бе... Naughty То и на мен ми се възхищават. Та и бившият ми съпруг в това число. Ама като си имат такава оправна и силна жена вкъщи се чудят как да я подтискат и да я накарат да се чувства зле. Както и да е...
Аз си знам какво и колко мога, знам че мога да се справям дори с повече неща отколкото предполагам т.е.
О да тук си права,но то е друга тема.То за възхищаването се възхищават,ама пусто бягат като дявол от тамян от такива жени.Ейй страх ги е,не ми е ясно защо обаче? newsm78Ама може би не ми е ясно,че изхождам от собственото си желание да имам  до себе си оправен и знаещ какво иска мъж.Но при мъжете е друго,имаше някаква теория че силните жени ги комплексират..Ако е така защо тогава пък мрънкат-на...моята каква е смотана..Охх влязох в дълбоки води пак и се отклоних от темата...ивинете за което Blush

# 10
  • Мнения: 903
Вкарвам се в някакви филми и се самопобърквам. Дайте ми малко кураж - как срещнахте следващите хора в живота си?

galia_mi, понеже бях погрешно разбрана явно от доста хора тук, не смея да ти кажа някакви окуражителни думи.... Rolling Eyes И щото не искам отново да "бъркам в очите" на някого с теориите си за позитивното мислене, затова само ще ти разкажа за себе си. Надявам се с това поне до някъде да ти помогна:

       Бракът ми беше едно огромно недоразумение, за което съм си виновна само аз и никой друг. Така се случи, че след като бяхме ходили 5 години, през които той току ми говореше, че искал да се оженим, че не познавал друга като мен и т.н. дрън, дрън че пляс, та на петата година аз забременях с дъщеря ни. Мислих, че той ще подскочи от радост..... да, ама не би...... Както и да е, сключих брак с отровена душа и съзнание, с чувство на обреченост, но водена от желанието детето ми да расте с баща до себе си. А най-лошото беше, че продължавах да го обичам и да не мога да си представя как ще живея без него.... Това безумие продължи години - трябваше да понеса болка в зверски количества, докато успея да се отърся от самоунищожителните си чувства и да продължа напред САМА.
        Когато всичко приключи се чувствах като извадена от центрофугата на пералня. Бях сигурна, че съм неспособна да изпитам отново нежност, камо ли пък любов към друг мъж, че в сърцето ми е останало място единствено за дъщеря ми. Но това - невъзможното се случи! Разбира се не веднага, повече от година реанимирах след последната ни и окончателна раздяла с бившия ми. И когато това - невъзможното се случи, за мен то беше като стихия, която ме връхлетя абсолютно неподготвена. Близо месец и нещо отричах и пред себе си дори, че изпитвам някакви чувства. Трябваше човекът да претърпи много сериозна злополука, в която за една бройка се размина от смъртта, за да се отприщят емоциите ми и да си призная пред мен самата, че го обичам. И то как го обичам.... Признавайки си пък това се почувствах толкова изплашена и безпомощна, защото осъзнах, че този човек вече ме държи в ръцете си... Че щом чувствата ми към него са толкова силни, аз отново съм уязвима - нещо което си мислех, че при никакви обстоятелства няма да допусна...
        Последните месеци живея като в приказен сън - едновременно съм опиянена от щастие заради това вълшебство, което ми се случва, а заедно с това съм изпълнена и с тревога заради пълното ми безсилие пред чувствата ми към този човек. Болезнения опит зад гърба ми поражда тази тревога, но се опитвам да не се поддавам на паника, още повече че засега всичко върви перфектно.
        Малко длъжичък се получи моя разказ, но в общи линии мисълта ми е такава - дай си "технологичното време" за да се отърсиш от миналото и когато отново почувстваш че си стъпила на "здрава почва" - т.е. възвърнала си увереността в самата себе си, нещата просто ще се случат.... И да те предупредя - най-вероятно ще е в момент, когато най-малко го очакваш (говоря за появата на новия човек)!   

# 11
  • Мнения: 2 863
Галя, надали ще останеш сама, освен ако изрично не го избереш....което се съмнявам да направиш...просто още имаш чувства към ТОЗИ мъж,  едва когато поизстинат ще усетиш, че нещата не са каквито ти изглеждат сега. До тогава.. не се насилвай- нямаш влак да гониш....
Блонди, харесвам те много...  Истината е, че когато човек има връзка, това наистина променя светоусещането... Може камъни да валят на главата ми имам повече сила и повече кураж... особено, ако е споделен...Не е въпроса в позитивното мислене, вярвай ми...Аз лично искрено ти се радвам,че си влюбена Hug
Изобщо на мен нито бременни ми образуват лоши емоции (при все, че нямах най-щастливата бременност), нито  двойки като видя....радвам  им се... Преди като ми се разпадна брака, като видех любовен филм бягах като дявол от таман, сега не бягам, при все че и втората ми връзка се разпада... и дали ще  я бъде един Господ знае....
Но дори сега успявам някак да не гледам на това като свършека на света.....
Фрю-Фрю поздравявам те за това:
Не бягам от мъжете, не се страхувам, но и не ми е фикс идея намирането на спътник в живота. И хич не ме е страх...ако така е писано пък и сама ще се радвам на живота! Всъщност как сама - със сина ми напърво място и с всички прекрасни хора около мен

# 12
  • Мнения: 903
Jaly, благодаря ти за милите думи, щото наистина вече се бях почувствала като "наказана в ъгъла"  Hug

# 13
  • Мнения: 2 863
Ама няма защо да се учвстваш така, това исках да ти кажа, в другата тема сами си направила много точен разбор...

Някак няма как  да  приобщя към мен някой който бачка като бесен, за да си нахрани детето, пък аз не знам кашкавала колко струва разбираш ли... същото е и с другото...един е  вклюбен, ма друг  скоро няма да бъде и не щот не иска, а щото няма кога и няма къде...То ще дойде при него, но точно сега на него  му е тежко...мисля, че много точно  си го обяснила в другата тема....
Знаеш даже те задължихме да разказваш, щото аз като първа клюкарка искам да знам и  всички се включиха тогава.. та изобщо не е  лично  към влюбените... сигурна съм в това Hug

# 14
  • Мнения: 588
Все си мисля, не трябва ли някой да пусне И ДА ЗАКОВЕ една тема, в която да пишат жени от този подфорум, които са щастливи с вторите си мъжове Simple Smile
Та и ние да се надъхваме от тях.

Общи условия

Активация на акаунт