Такива ли бяха/са децата ви на 2 години

  • 1 237
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 600
От няколко дни се каня да пусна темата и да ви попитам за някои неща.
И така дъщеря ми скоро навърши две години. Но от откакто навърши година и седем, осем месеца започна да проявява страшен инат. Повечето въпроси, които й задавам получават отговор "не", "не искам" и нещо от сорта. Знам за така наречените "ужасните две" и "бебешки пуберитет". Старая се да съм страшно търпелива, винаги започвам с ласкаво убеждение, но в последно време завършваме разговора си с гняв от моя страна, а понякога и шамар по дупето.  Rolling Eyes Sad Не искам да става така, но просто не мога по половин, един час да я убеждавам, че трябва да се измие, да седне на гърнето или да благоволи да седне на масата или да си легне. Измислям хитринки разни, но напоследък и те не помагат вече. Знам, че е просто период, но Бог да ми е напомощ докато отмине, защото става все по-зле сякаш. Правя неимуверни усилия да съм търпелива, но напоследък все по-честичко си изтървам нервите. А когато това стане ме обземат ужасни угризения, че тя е ревала, че се е чувствала зле и че е била нещастна.  Случва се да се разрева и аз докато тя реве - сигурно звучи смешно и лигаво, но не мога да се въздържа като я гледам нещастна. Тя изглежда се притеснява от моя плач и почва да ме успокоява, милва ме и ми казва, че ме обича, а от това ми става още по-зле, защото иначе не проявява подобни нежности към мен и не позволява аз да ги проявявам спрямо нея. Винаги се е дърпала от ласки и не иска и нея да я целуват и прегръщат.
Не е лишавана от внимание. Често играя с нея - пея й много песнички, рецитирам, четем книги, редим пъзели заедно, разиграваме си сценки от приказки и т.н. Дори когато върша нещо от домакинската работа я включвам - давай й да слага подправките на манджите, простираме на сушилника заедно, събираме дрехи и т.н. Въобще старая се да има максимално количество удоволствия и все пак ... Не я виждам често да се усмихва.
С други деца не желае да си играе. Ето днес бяхме на РД и все иска аз да съм й подръка. Някак притеснителна и стеснителна е в компанията на деца. През лятото я извеждах и събирах с доста деца и се беше поотпуснала, но сега пак се дръпна и се притеснява. Правя опити да я събирам в къщи с деца, но сме на квартира и живеем буквално в една стая и е трудо.
Страхува се от хора и чужди места. Все иска да я нося на ръце. Трябва й минимум половин час, за да се отпусне и адаптира с хора и пространства. Старая се да се държа непринудено и спокойно, за да наблюдава моето поведение и да се отпусне, но въпреки това всичко става бавно.
Друго не се сещам. Греша ли някъде и ако да - какво да направя, за да се променят нещата към по-добро?

# 1
  • Мнения: 2 005
Ще отмине и това , не се притеснявай Peace Като проходи си виках : "Ох, до кога това мъчение , да вървя по дире му , кръст не ми остана!" Всичко отминава и се забравя и идват все по- трудни неща  Rolling Eyes Децата колкото растат - трудностите са все по - големи и ангажиментите ни  newsm78 И ние около две годинки бяхме  направо "луда работа : , то не се спираше , не знаеше да ходи , а само бяга и бела , след бела  hahaha Така съм треперела , то не че сега не треперя , но като че ли се кротна малко  #Crazy Като го взимам от ясла питам слушал ли е , а те ми отговарят , че много слуша , само дето не се спира  Joy Joy JoyСега се включва да ми помага в домакинството , простира с мен , много обича да слага дрехите за пране в пералнята , голям кеф HugА, за яната да не говорим , същата работа май е навсякъде -янати се и това е , но следват шамарчета по дупето , трябва да знае кой е шефа bowuu Wink

# 2
Все едно че говориш за моята дъщеря.А аз си мислех,че и има нещо.Вече се успокоих ,че е нормално. ooooh!Понякога просто не ми стига търпението и се разкрещявам.  старая се да спирам до там .

# 3
  • Мнения: 600
Все едно че говориш за моята дъщеря.А аз си мислех,че и има нещо.Вече се успокоих ,че е нормално. ooooh!Понякога просто не ми стига търпението и се разкрещявам.  старая се да спирам до там .
Лелеееееее не ми даваш надежда за скорошно "оздравяване" като гледам лентичката на дъщеря ти  ooooh! Но и за мен донякъде е успокоение, че не сме единственото такова инато магаренце в нивата.

# 4
  • Мнения: 389
И при нас е така. Моля му се 5 минути да обуем едното чорапче, още 5 минути да обуем и другото и така за половин час успяваме и да се облечем! Явно е някакъв период, който, да се надяваме, ще отмине скоро! При нас и като се скарам пак не помага, с шамарче по дупето пак не става. Единственото, което помага например за обличането е, когато Криско ми откаже на мен да го обличам, баща му отива да го облича, а Криско не дава друг да извършва такава дейност и започва да ме вика да го облека аз, така успяваме само. Но за съжаление баща му не е постоянно вкъщи, така че през останалото време му се моля и му обяснявам, ама без особена файда. И на мен ми се е случвало да се разплача от безсилие да се справя с дадена ситуация, дори напоследък доста често!
Това за по-късната адаптация сред чужди хора и на чуждо място мисля, че е съвсем нормално за децата на тази възраст. Първо наблюдават, опознават и след това се отпускат, като опознаят обстановката!

# 5
Баща и на майтап и вика "урсуз".Ама вярно си е такава.Много си я обичам,но не мога да отреча ,че има голям талант да те изкара извън нерви Twisted Evil

# 6
  • Мнения: 1 049
Ох, направо сьщите сме и ние, а сме на 21 месеца още... От сутринта като започне..  много добре знае на кое казвам НЕ и само ме чака да се обьрна и почва да рови из шкафовете (те са затворени сьс специални лепенки, но бьрзо схвана как да ги маха), разрежда книги, CD-тa, изключва радиото, пипа компютьра, загася лампите... Всичко премeстихме вече. Издьржам до обед като повтарям вьзможно най-мило НЕ и НЕ и следобед вече почвам да викам и да й се ядосвам.  Mr. Green Като трябва да излизаме аз я облеча и докато си сложа после палтото тя се сьблякла, развьрзала обувките и отворила ципа на якето и се смее... Като я хвана за рька на улицата подгьва крака, не иска да я водя. Навьн яде сняг, пипа в саксиите по двора, колкото повече й викам не толкова повече сняг яде и така я оставих последния пьт... На колата ходи да пипа гумите, крещи с все сила докато карам...  Rolling Eyes Според мен тя май всичко взима за игра, много добре знае какво е НЕ, но й е приятно да го прави под формата на игра и се забавлява...  Joy Скоро ще трьгва на ясла, дано тогава се научи поне учителките да слуша, че някои щуротии там просто няма да вьрвят...  Thinking

# 7
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Flash Dance, много добре си описала сина ми  Laughing
Само дето той е много гальовен и много обича целувки и гушкане (когато не ни шамаросва, замеря с играчки или манипулира грубо)  Heart Eyes
Аз се правя на ударена и му минава бързо...особено въргалянето по подовете в магазините...Игнорирането на такова поведение помага за по-бързото му приключване. А ако кажа "Ами добре, лежи си тук, аз тръгвам, чао!" - става и кротко тръгва след мен, все едно нищо не е било. Най-често с репликата ""Мамо, гуши Коко"  Laughing

# 8
  • Мнения: 1 243
Иво е така от 1 годишна възраст.На година и 8 месеца се кротна но за 2-3 седмици самооо #Cussing out ShockedОт скоро отново е малкото ми дяволче.Да са живи и здрави а ние с по здрави нерви-всичко се израства

# 9
  • Мнения: 600
Flash Dance, много добре си описала сина ми  Laughing
Само дето той е много гальовен и много обича целувки и гушкане (когато не ни шамаросва, замеря с играчки или манипулира грубо)  Heart Eyes
Благородно ти завиждам, че той проявява нежност  Confused

# 10
  • Мнения: X
Такава беше  Grinning всички са така. Пести си нервите, че колкото по-големи стават, толкова по-трудно е да се излезе на глава с тях.

# 11
  • Мнения: 2 309
Флаш Данс, първо да те поздравя за хубавия постинг, отдавна не съм срещала във форума така добре изложени мисли   bouquet

И най-вече и аз да те успокоя, че моята щерка е същата, откакто направи година и половина /тя и преди това беше инат, ама сега е ужас просто/. Доколкото съм чела така отстояват своята позиция и изграждат характера си т.е. дори и да разбират, че не са прави казват не. Аз съм пред нервна криза от тия инати и добре че ходя на работа, че иначе нямаше да я издържа по цял ден. Започва се със ставането и кандърмите да измием зъбите, следва събличане и смяна на памперса, това отнема мин.половин час, а ако я натиснеш без нейно съгласие, почва да пищи все едно я колят. Почти всяка една процедура по режима е свързана с убеждаване, тръшкане и рев  Crazy също се притеснява от непознати или слабо познати деца и възрастни, също все иска да е на ръце / това още от бебе/. С тази разлика от твоята дъщеря, обаче е много гальовна и все иска да е отгоре ми - като спя, като ям, като се обличам, като гледам тв, като чета и пр. Единственото, което леко регулира поведението й е като отиде на гости при някоя от бабите, там е просто друго дете, явно вкъщи зацикля и й писва от едно и също, още повече че сега е студено и излизанията са много закратко. Та след това дълго изложение, общо взето искам да ти кажа, че има и други в този кюп и ще чакаме заедно да го израстат този период.

# 12
  • Мнения: 5 393
Същата работа е и с мойто диване. Аз също си изпускам нервите доста често и викам-след 20 минутно нежно говорене просто не издържам. Tired
При мен проблема е, че не мога да убедя таткото, че не само нашето дете е такова.Той си мисли, че само Иво е такъв инат, такъв лигльо и т.н.

# 13
  • Мнения: 4 668
И на две години беше така и още е същата работа  Confused
Просто ние с баща му не му се впрягаме особено и не го оставяме да ни се качва на главите ...

# 14
  • Мнения: 2 593
Моята дъщеря скоро ще навърши две годинки,но не е чак толкова "зле" Mr. GreenДа,бяга когато ще я обличам или събличам,но това е игра за нея,не инат.Казва също "не" и "няма",но като се вслушах установих,че го прави по-скоро по инерция.Общо взето е сговорчива,не прави истерии,не ме развърта.При нас проблемът е,че каката много я дразни и от там произлизат повечето кризисни ситуации.Самичка ли е -няма проблеми,но съберат ли се с каката става лудница #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт