За Хърватска - впечатления

  • 1 361
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 278
От доста време се каня да напиша събраните си дотук впечатления от държавата, в която живея. Уви, все не ми остава време за това. Онзи ден обаче попаднах на много интересна статия, в която един небезизвестен човек е описал своите впечатления от същата страна. Тъй като ги е разказал много забавно и, също така, написаното съвпада с моите виждания, реших да я пусна тук, за да я прочетете и вие. За сега няма да ви казвам кой е авторът, защото той е човек, когото хората или много харесват, или изобщо не харесват  Wink . Приятно четене!

***

За един генерал, за едни тоалетни и за една предпазна клауза

Миналата седмица бях в една балканска държава. Хърватия. За малко щеше да започне тази пролет преговори за присъединяване към Европейския съюз, но заради един генерал, който трябва да бъде предаден на съда в Хага, а пък хърватите се опъват да го предадат, не можа да ги започне тия пусти преговори. Ако ги бяха започнали, от Брюксел твърдяха, че щели да могат да ги завършат до края на 2006 и през 2007 можело да ги приемат заедно с България и Румъния.

Струваше ми се, преди да отида в Хърватия, че това е малко пресилено обещание.

Ние пет години преговаряхме, едва завършихме преговорите, сега ни плашат с предпазната клауза, а те - за една година да изпреговорят всичко и после с нас, барабар Петко с мъжете, и те в Европа. Не ми се струваше много вероятно.

Пристигнахме в Хърватия вечерта по тъмно. Настанихме се в хотела и заспахме уморени от дългия път. На сутринта поради часовата разлика си мислех да подремна повече, но в седем и половина тяхно време ме разбуди шум. Погледнах от балкона и... видях трима мъже, които чистеха басейна на хотела и го приготвяха за летния сезон. Погледнах настрани и видях, че на улицата пък вече щапуркаха насам-натам едни хора с каски и полагаха някакви тръби в изкоп. И следващите дни беше така. Навсякъде хората ставаха рано и се захващаха за работа. Точно там, където полагаха тръбите, имаше кафене с реклама на наливна бира. Така и не видях някой работник да поседне преди работа и да удари една сутрешна бира или пък дори да се отбие за кафе в работно време.

Разхождах се из града. Всяка сутрин улиците бяха измити. Вечер ставаше мръсничко - хора, хартийки, боклуци. Сутрин няма и следа. И няма кал. Къде им е калта на тия хора? Два дни валя дъжд. Само стана по-чисто. Изобщо не стана кално.

Освен кал не видях и дупки по улиците. В няколко града бях, една дупка за цяр не улучих. При това карах кола през цялото време.

Като казах за каране на кола, се сетих за полицаите. Още първия ден, тъкмо съм подкарал наперено като чуждестранен турист през града, и най-учтиво ме спира полицай. Съобщава ми, че не съм си сложил предпазния колан, както и че не съм си запалил фаровете, което било задължително целодневно в Хърватия. Пишело го на големи табели на границата. (Кой ти чете табели!) Още по-учтиво ми взима книжката и ми иска 500 куни (60 евро) глоба. Платих си като поп, получих си книжката и фиша от кочана с печат и пореден номер. Познай, драги ми читателю, какви бяха първите думи на жена ми след това при всяко качване на колата: “Коланите! Фаровете!”

Докато съм на автомобилна тема, да ви съобщя нещо и за пътищата в Хърватия. От София си купих последния международен атлас на пътищата в Европа, издание 2004. На този атлас не присъства магистрала между Загреб и Сплит (350 км). Обаче на терена присъства. Направили я миналата година. С поне двадесет тунела и още толкова виадукти през най-страшните чукари. През 2004 година я нямало, тази година е готова. Ама наистина готова. Минах по нея. Съвсем истинска магистрала, даже се плаща. Не знам как се казва техният Церовски, но...

А по старите им пътища все нещо ремонтират. Не правят кръпки обаче, а покриват цялото платно с нов асфалт. Хора, техника, все нещо бързат, чукат, тракат. А доколкото знам, поради факта, че не са започнали преговорите, не им се полагат нито ФАР, нито ИСПА. Не видях благодарствени надписи, че едикой си път е построен с подкрепата на програма едикоя си на Европейския съюз. Само името на фирмата, която строи, се вижда. И не се срамува от името си фирмата. Освен това държавата и общините очевидно си плащат за строителството и ремонта на пътищата, защото ония се скъсват да работят денонощно.

Стига за пътищата. По-важни за целите на нашето сравнение са хората. Усмихват се. Продавачките в магазина и сервитьорите се усмихват, като си купиш нещо, ти казват “Хвала!” (Благодаря!) и не само ти издават касова бележка за всичко, но и навсякъде, съвсем навсякъде можеш да плащаш с кредитна карта. В ресторанта, в пицарията, в кафенето, на тол-поста на магистралата, дори в малкото магазинче за сувенири и в таксито. Никой не ти се мръщи, не ти измисля сто причини да извини наличието на черна каса и двойно счетоводство. Просто си даваш картата, подписваш бележката и си тръгваш.

За чистотата няма нужда да ви обяснявам. Достатъчно е да влезе човек в тоалетна на крайпътно заведение. Това за мен е било винаги най-сигурният измерител за чистотата на една нация. На хърватите по този критерий пиша с чисто сърце шестица. Оттам нататък няма нужда да ви обяснявам как изглеждат покривките, съдовете и приборите и в най-евтината кръчма.

Разбира се, не идеализирам хърватите и държавата им. Видях по-малко свобода и демокрация, отколкото у нас. Видях повече държавна собственост; достатъчно е да сравните нашите конкуриращи се весели и приветливи вериги бензиностанции на "Шел", ОМV, "Лукойл" и другите със сивите и вехтички държавни бензиностанции на ІNA в Хърватия, където бензинджията, държавен служител, не си помръдва задника да ти налее бензин, камо ли да ти избърше предното стъкло. Само събира парите на гишето.

Много неща видях тези няколко дни в Хърватия. На много размисли ме наведоха. Много сравнения направих.

Разбрах например защо западноевропейците смятат хърватския народ за готов за членство и без много подготовка, а на нашия народ гледат с подозрение и недоверие. Как няма да ги искат, като са им чисти тоалетните, не са им откраднати табелите по шосетата и работят здравата. За разлика от нас.

Разбрах и защо западноевропейците не започнаха преговори за присъединяване към Европейския съюз тая пролет с хърватското правителство. Защото допреди десет години същите тези работливи и дисциплинирани хървати се клаха като полудели със съседите си, с които бяха живели заедно в една държава почти цял век. Защото там още е основна тема миналото, омразата, войната... А у нас политическата интрига е дали Ахмед Доган и неговите турци ще се явят заедно на изборите с партията на българския цар Симеон Втори, или пък ще се явяват поотделно, та после да се коалират следизборно. И дали бившите ни комунисти приемат членството в НАТО с цялото си сърце или само с половината.

Изобщо, погледнато от наша егоистична гледна точка, добре, че хърватите не си дават онзи генерал на съда в Хага. Иначе само да сравнят тяхната магистрала с концесията на Церовски и ще ни отперят предпазната клауза с пълна сила.

***

Към написаното мога само да допълня, че и тук, като в един бивш соц, човек може да се натъкне на явлението "Ако мине номерът". Хърватите си го наричат АРР (А Пе Пе) - "Ако продже, продже"  Laughing Работата е там, че, ако го прилагат, го правят доста внимателно и ... подбират, за разлика от нас. На хора от същия сой (разбирай балкански  Wink ) може и да се пробват. Рядко обаче биха рискували да си "петнят" националното европейско име с номера на дребно, в един по-различен случай.
Освен това като го правят, се стараят да го правят добре. Примерът за това, който ще дам, е с баща ми преди три месеца. Като се прибирал от Италия, по хърватските шосета го спрял един полицай, разбира се, за фаровете  Laughing По същия начин любезно му казал каква е глобата и т.н, но, тъй като баща ми нямал куни, полицаят му намекнал, че на бензиностанцията, която "случайно" била отсреща, можел да обмени пари. На въпросната бензиностанция, бензинджията от своя страна му намекнал, че може да мине наполовина с глобата, като му поискал наполовината по-малко евро за исканата от полицая глоба в куни, като също така, разбира се, удържал и своята си "комисионна"  Grinning Сигурна съм, че БГ-то в номера на автомобила на баща ми, е дало разрешителното за тази операция. Но, питам се аз, кой нашенски полицай ще си даде тоя труд и тоя зор, като преди това се озърта във всички посоки да не го хванат (или пък сръбски, щото и през тяхната сурвакница трябва да мине човек, когато се движи по този маршрут). "ПлАти 10 лева/евро" и т'ва е!

# 1
  • Мнения: 4 244
А аз с простата си тиква си мислех до миналата година че Хърватска е вече член на ЕС. ooooh!
Когато изредиха на 1 май новите членки и извадиха списъка на всички страни доста се кокорчих
А то какво били - заради един генерал.
Минавала съм през Хърватска през 1998 в едно много злополучно пътуван към Родината с автобус. Дори и това мимолетно пътуване остави в мен доста приятни впечатления.

А, да не забравяме и факта че те воюваха преди има няма 10 години Thinking , вече не помня (остарявам вече, ей) Wink

# 2
  • Мнения: 1 278
Не е член на Евросъюза наистина. Ако беше, сега нямаше да съм тук  Wink

А за войната - да, това е основната причина Хърватска да е извън Съюза. Въпросният генерал Готовина е главният герой, чието име се свързва основно с клане и бесене. Те обаче много си го обичат и не си го дават, защото масово са същите националисти като сърбите и се мразят и в червата. Както онзи ден един бивш войник ми каза - има само едни, които мразим повече от сърбите - словенците. Въобще в тая страна може много да се говори за омраза, когато става въпрос за "Hrvatska!!!"

# 3
  • Мнения: 8 163
Пусто, защо така, и хърватите са по-европейци от нас... Не спирах да се удивлявам на това всеки ден, докато бях в Загреб и Дубровник преди години.
Балкани, Балкани, ама ей го на, различни сме.

# 4
  • Мнения: 4 390
Ъхъм...Господин 10%...
Четох го преди няколко дни и аз.

Общи условия

Активация на акаунт