Бременна съм и имам момиче на почти 3 години - труден период и за двете ни.Докато тя си показва характера аз кипя от нерви а и тя ми дава доста поводи .Проблема е че не мога както преди да се сдържам ,а избухвам и от време на време си отнася шамар по дупето.После естествено се чувствам гузна но някакси за момента нямам необходимото търпение и нерви за да намеря друг начин.Не искам това да става практика защото е ясно че това не е решение а задълбочава проблема.Някой който има или е имал такъв проблем моля да сподели...
- Публикувана: 28 дек. 2007, 14:27 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2008, 17:31 ч.
Изпускане на нервите
Мдааа, ей ни на 
Същата работа
Само дето Мая направо си го проси миличката тези дни. С тоз бебешки пубертет и смяна на настроения от едната крайност в другата и да не съм бременна пак ще си изпусна нервите
Ами как се справяме, опитвам се да запазвам спокойствие, ако видя че започвам да изпушвам излизам от стаята и се опитвам всячески да избягвам конфликтните ситуации
Ефект има Другото е че максимално се опитвам да я ангажирам с бременността си: ходим заедно да гледаме бебето на ехограф, тя му измисли име, разглеждаме заедно каталозите за бебешки стоки, коментираме и даже му избира. И някак си свикна с това че мама има бебе в коремчето, че трябва да я пази и да не я ядосва 
Ей такива работи
Същата работа
Само дето Мая направо си го проси миличката тези дни. С тоз бебешки пубертет и смяна на настроения от едната крайност в другата и да не съм бременна пак ще си изпусна нервите
Ами как се справяме, опитвам се да запазвам спокойствие, ако видя че започвам да изпушвам излизам от стаята и се опитвам всячески да избягвам конфликтните ситуации
Ефект има Другото е че максимално се опитвам да я ангажирам с бременността си: ходим заедно да гледаме бебето на ехограф, тя му измисли име, разглеждаме заедно каталозите за бебешки стоки, коментираме и даже му избира. И някак си свикна с това че мама има бебе в коремчето, че трябва да я пази и да не я ядосва Ей такива работи
Имала съм подобни проблеми.
Да речем сутрин като цяло съм по-нервна и избухлива.
Винаги предупреждавам да не ме дразни. Споделям точно кога какво чувствам като: "Ядосана съм, тъжна съм, нервно ми е...моля те остави ме или моля те спри да правиш това..." . Ако избухна - винаги се извинявам и обяснявам защо се е случило.
Като цяло дъщеря ми вече ме познава и усети ли, че съм ядосана не ме закача много-много.
Мама също е човек и също има право да не си владее нервите винаги и на 100%.
Да речем сутрин като цяло съм по-нервна и избухлива.
Винаги предупреждавам да не ме дразни. Споделям точно кога какво чувствам като: "Ядосана съм, тъжна съм, нервно ми е...моля те остави ме или моля те спри да правиш това..." . Ако избухна - винаги се извинявам и обяснявам защо се е случило.
Като цяло дъщеря ми вече ме познава и усети ли, че съм ядосана не ме закача много-много.
Мама също е човек и също има право да не си владее нервите винаги и на 100%.
Когато родих, дъщеря ми беше само на 1г. и 3 мес. По никакъв начин не е можело да й обяснявам и тя да ме разбира - нервна ли съм, тъжна ли съм, уморена ли съм... Просто когато е прекалявала си е понасяла наказанието и толкоз. И не съм чувствала никаква вина, нито пък съм била гузна. Обикновено ме ядосват, когато обективно не слушат и правят бели, а не защото на мен ми е нещо припряно отвътре.
жената не е бременна но снощи в 10:30 малката си го отнесе, след 20 мин приготвяния за лягане, и процедури по преобличане ....
резултата беше отвратителен и се наложи тати вместо да е лош да играе "добрия" .....
спокойно, нищо страшно не е станало, важното е да не го биеш за твое успокоение ...
резултата беше отвратителен и се наложи тати вместо да е лош да играе "добрия" .....
спокойно, нищо страшно не е станало, важното е да не го биеш за твое успокоение ...
Със щерката сякаш по-често ми се е случвало да си изпускам нервите. Точно когато бях бременна с малкият тя беше 3 годишна и много палава.
С малкият - поумнях ли, натрупах опит ли, не знам - обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
С малкият - поумнях ли, натрупах опит ли, не знам - обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
..........обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати. ....
При нас е същото, особенно като я приготвям да излизаме за някъде тя е в стихията си и ми прави най-разли4ни номера- опитвам с добро, разговори, обещания и само за секунда да изпусна нерви и се връщам в на4алото на правата, а положението като цяло става доста по-зле.
Доста усилия полагам да остана спокойна и наистина има ефект.
Когато съм изнервена, детето става нервно също(или поне така ми се струва) и прави беля след беля. Ако татето е в къщи той я поема, за да не ми се пре4ка в краката и да го отнесе набързо, 4е после ми е много гузно.
... Проблема е че не мога както преди да се сдържам, а избухвам и от време на време си отнася шамар по дупето.После естествено се чувствам гузна но някакси за момента нямам необходимото търпение и нерви за да намеря друг начин...
Когато родих малката, голямата беше на 1 г. 5 мес. Непослушание, съчетано или породено от ревност... да не ти обяснявам.
И аз се чувствах виновна - до едно време. Децата са много хитри, изобретателни и задължително пробват какво и колко ще изтърпиш.
Гледай да се въздържаш и да обясняваш повече. Търпение му е цаката. Ти дори не си родила, а нямаш търпението. Представи си какво е като родиш - една непослушна девойка и ревящо бебе. Сега е момента да си тренираш нервите,че после ще луднеш, особено ако няма кой да ти помага 
Тренирай от сега,че после ако нямаш баба е стряшно. 
гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
Под това се подписвам с две ръце - в момента, в който се изнервя и го покажа, положението става трагично и неконтролируемо.
Спокойствие и мили думи и обяснения са нужни, въпреки, че в определени моменти е трудно постижимо.
